Досега 154 администрации са се включили в системата за електронен документооборот, каза председателят на Държавната агенция "Електронно управление" (ДАЕУ) Атанас Темелков. 

Той откри в София  дискусия на  тема "Електронно управление и Интернет на нещата". Подадени са още 170 заявления за присъединява към Единния протокол за електронно деловодство, така че към края на март ще има около 300 администрации от общо  568 местни и държавни, които да работят с този протокол. До края на март ще бъдат присъединени всички министерства и първостепенни разпоредители на пари от бюджета. В срок до 1 ноември всички местни и държавни ведомства трябва да са в системата за електронен документооборот и да не разменят помежду си никакви документи на хартиен носител. Необходима е промяна в още много закони, така че електронно управление  да работи с пълен капацитет, посочи председателят  на ДАЕУ. Системата на КАТ  за регистрация и на автомобили  вероятно скоро ще бъде включена, но за това ще има  още информация другата седмица, добави той. По данни на ДАЕУ към Единния  протокол все още не са включени президентството и Министерски съвет.

Компаниите в сектора на информационните и комуникационни технологии в България генерират годишен оборот от около 2,5 млрд. евро, съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев. Акцент в неговото изказване бяха процесите по дигитализиране на икономиката в глобален аспект и опасностите и възможностите пред България от навлизането на "Индустрия 4.0". Той подчерта, че  заедно с ИКТ сектора, устойчиво расте и Интернет търговията, макар и все още да не са достигнати обемите, които се генерират на Запад. Онлайн продажбите в България се оценяват на около половин милиард лв., посочи зам.-министър Манолев.  Според него процесът по намаляване на административната тежест за бизнеса и гражданите,  е поне толкова важен, колкото и внедряването на електроните услуги. Ако  услугите ни са тежки и мудни, няма да има голямо значение дали се случват по електронен или физически път, допълни Александър Манолев.

 Владимир Уручев, евродепутат, предупреди,  че хората се страхуват да ползват компютърни услуги заради пробиви в  мрежите. Компютърната инфраструктурата трябва да има ясна собственост, защото има отношение към националната сигурността,  каза евродепутатът Владимир Уручев. Трябва да се знае кой  контролира тази инфраструктура, как ще се осъществи достъпът до нея и кой я поддържа.  Същото така  важно да се знае къде ще се съхранява информацията и кой ще развива мрежата, посочи Уручев.  Дигитализацията е не само въпрос на технологии, без достатъчно дигитални умения  ще си останем само с приказките. Няма как аналоговата администрация да въведе електронно образование, допълни той.

Благодарение  на напредъка на големите бази данни и на "облачните технологии", на   "Интернет на нещата" и на киберсигурността, Европа върви към свободен достъп на информация, а това се превръща в новата свобода на движение, каквито досега бяха само свободното движение на хора, стоки и капитали.