След разгрома на "Ислямска държава" в Сирия и Ирак от сирийската правителствена армия - до голяма степен благодарение на помощта от Русия, бойците от групировката все по-активно прехвърлят дейността си на Европейския континент.

Според експерти по международния тероризъм оцелелите водачи на ИД и на други екстремистки организации ще полагат усилия да организират атентати в европейски столици, големи градове и туристически обекти. И нищо чудно да нанесат терористични удари в Америка и Австралия. Авторитетният експерт Ерин Милър от Международния изследователски център по проблемите на тероризма към Мерилендския университет в САЩ прогнозира в най-скоро време ръст на екстремисткото насилие. Това развитие на нещата ще бъде обусловено по думите й и от разгрома на ИД по бойните полета в Близкия изток, и от намерението на ред хора от мюсюлманските общности в Европа, Америка и Австралия да подкрепят терористите.

Наистина, отбелязва американският изследовател Акбар Ахмед, "освен исляма, няма нито една световна религия с толкова многобройни следовници, попадащи в чуждокултурна социална среда в качеството си на чуждестранни малцинства". Той смята, че днес мюсюлманските малцинства "преживяват в най-болезнени форми социално-политически трансформации, загуби, крах на стария бит и борба за запазване на идентичността си". Оценката му споделя и Юлия Нетьосова, кандидат на политическите науки, изтъкнала в дисертацията си: "Появата на феномена ислямистки тероризъм в страните от Европа е тясно свързана с миграционните и интеграционните процеси от втората половина на 20-и век, осигурили предпоставките за поява на прослойка от европейски джихадисти. В Европа се формира среда, в чиито рамки групи от населението, изповядващи исляма, имат усещане за фрустрация, отблъскване и несправедливост, включително спрямо останалото общество".

В същия смисъл се изказват Баши Курайши, генерален секретар на Европейската мюсюлманска инициатива за социално сближаване, и Жослин Сезари, професор по политология и научен сътрудник в Националния център за научни изследвания в Париж. Според Курайши маргиналното положение на  мюсюлманската общност в Европа "идва оттам, че повечето представители на тази общност са имигранти". Наистина, близо половината от всички европейски мюсюлмани са родени извън пределите на континента. Но другата половина все пак са видели бял свят в онези европейски страни, където са се преселили родителите им, дядовците и бабите, а в ред случаи и по-далечните предци. Затова е трудно да отхвърлим гледището на професор Сезари, която обяснява маргиналното в социално-икономически план положение на повечето европейски мюсюлмани с нежеланието им да станат европейци в цивилизационен смисъл. С други думи, далеч не всички представители на емигриралите мюсюлмани и потомците им, които живеят в страни с преобладаваща християнска култура, имат готовност да възприемат поведението и ценностната система на повечето местни жители. В крайна сметка, почувствали се изгубени, емигрантите - главно от арабски страни, лесно стават плячка на вербовчиците на "шахиди".

Ислямистите от всички бои отричат легитимността на светските законодателни системи и форми на държавност, а в повечето случаи не признават и националните граници. Но ръцете на ИД все пак са къси и далеч не всички терористични акции, които тя приписва на свои привърженици, наистина са тяхно дело. Директорът на ИДЦ Боаз Ганор смята, че "Ислямска държава" поема отговорност на практика за всички атентати, извършвани от ислямисти, за да изтъкне влиянието си, при все че в много случаи главатарите на групировката научават за атаките и диверсиите от медиите и нямат нищо общо с тях. Продължавайки мисълта си, Боаз предполага, че голям брой единични терористи, формално нечленуващи в никакви организации, действат, подхранвани от пареща омраза към цивилизацията като такава. Според Боаз е важно да схванем начина на мислене на терористите ислямисти, твърде слабо обвързан с маргиналното им положение, защото има и доста джихадисти от заможни семейства, които не спадат към "несретниците, недоволни от живота". Напротив, джихадистите изпитват чувство на щастие от вършените престъпления.