През май американски безпилотни летателни апарати се очаква да започнат да действат от база на гръцките военновъздушни сили в град Лариса.

 

След една дипоматическа и военна игра на "дърпане на въже" в продължение на почти пет години, започнала в края на 2013 г., американските дронове ще дойдат в Гърция, а не в Кастели на остров Крит, каквото бе първоначалното желание на САЩ. Правната основа за тях бе намерена за такава послужи, например, секретният меморандум за сътрудничестнво, подписан от двете страни през 1992 г. и някое от повечето от сто споразумения с отбранително съдържание, а окончателното споразумение не е нужно да бъде ратифицирано от парламента. За целта външното министерство даде своето политическо одобрение.

 През последните седмици в конкретната база в Лариса се извършват инфраструктурни дейности от американски специалисти. Базирането на американските MQ-9 Reaper в Гърция, което ще даде възможност да се постави акцент върху събирането на информация, следенето и разузнаването на един много чувствителен стратегически район, ще е още един тласък на непрестанно задълбочавощото се гръцко-американско военно сътрудничество. Миналата седмица съвсем не мина незабелязано, независимо от рязкото влошаване на отношенията между Вашингтон и Анкара. Стана известно, че идеята за въпросните дронове изглежда е била изложена и от американския помощник-държавен секретар за Европа и Евразия Уес Мичъл по време на неговите разговори в Атина с високопоставени представители на гръцките министерства на външните работи и националната отбрана, и на правителството.

Източници твърдят, че в Атина Уес Мичъл е споменал за вероятността да се наложи в бъдеще преместването на голяма част от военновъздушната база в Инджирлик от Турция в Гърция. Само по себе си техническото изпълнение на тази задача съвсем не е лесно, защото има и един въпрос, който при нужда би могъл да бъде поставен. Става дума за съдбата на 50 водородни бомби В-61, складирани в базата в Иджирлик, които, ако там няма летателни апарати, няма да могат да бъдат пренесени. Тези бомби са под "шапката на НАТО" и никой ни би искал да си помисли дори те да бъдат складирани в Гърция.

Пентагонът смята за необходимо да издигне ролята на Гърция. За целта като наложителна се оценява модернизацията на 85 американски Ф-16, които са на въоръжение в Гърция, макар че осведомени източници изказват безпокойство за това, че тази модернизация се протака от страна на гръцкия министър на отбраната Панос Каменос. В същото време американската страна е на мнение, че компанията, Гръцка авиационна промишленост (ЕАВ), би могла да извършва ремонти на самолети и хеликоптери и от други страни в региона например, от Близкия изток и Северна Африка.

На този фон отношенията между САЩ и Турция се намират в една от най-лошите си фази в тяхната история. Поведението на Ердоган разгневи централите за взимане на решения във Вашингтон, а последвалите действия на Турция в Сирия и особено, ако тя предприеме нова операция в Манбидж, Северна Сирия, където има американски сили биха могли да послужат като детонатор за още по-голям взрив. Най-силна обаче е американската тревога по отношение на разширяващото се сътрудничество между Турция и Русия и очертаващото се схващане, че Владимир Путин гледа със задоволство на "противопоставянето" на двете страни съюзници. Москва "разреши" на турските сили да превземат Африн, като възпря армията на режима на Асад, но вече никой не може да предвиди следващите стъпки.