Изявлението на Доналд Тръмп, че се създава Космическо командване на САЩ, изобщо няма да се отрази на мирното овладяване на космоса.

Милитаризацията му обаче е неизбежна, при това е започнала отдавна. Освен сухопътните сили, военноморския флот, бреговата охрана и военновъздушните сили САЩ ще се сдобият и със собствени космически войски (US Space Command). Това буди ярки спомени за програмата "Звездни войни" на Роналд Рейгън. Някои виждат в създаването на космически войски знак, че опасността от звездни войни най-сетне е приета сериозно. В тази връзка Западът навярно ще започне скоро да се въоръжава и в космоса, където ще инсталира противоракетна отбрана, за да се защити от ядрени удари на държави парии или вражески настроени сили, стремящи се към световно господство, като Русия или Китай.

Западът брани от вражески сателити-убийци своята все по-разклонена инфраструктура, разположена фактически в орбита около Земята - системите за комуникации, навигация, за наблюдения на земното кълбо. И предотвратява атаки на хакери, целящи да получат контрол върху много важни за обществото стратегически обекти или да ги извадят от строя. Критиците обаче виждат в създаването на космически войски от САЩ опит за милитаризация на космическото пространство. Има риск да пострада образцовото сътрудничество, осъществявано в Международната космическа станция (МКС), а покрай него - и мисията за мирно изследване на космоса, обединяваща страните от целия свят. Противниците на идеята за космически войски предупреждават, че предстои да видим милитаризация, недоверие, шпионаж във Вселената. Формирането на военнокосмически сили само по себе си обаче няма да оправдае нито надеждите на единия, нито подозренията на другия лагер. Решението на Тръмп всъщност няма да промени нищо.

В космоса отдавна вече има военна техника!

Именно милитаризацията става причина да се форсират мирните изследвания на космоса. Цялата днешна ракетна техника се базира на данни от военни изследвания. Всичко започва още от германското "оръжие-чудо" Фау-2, създадено по времето на Хитлер в Пенемюнде. Ракетната техника оттам заедно с инженерите - един вид военни трофеи, се изпраща в Съветския съюз. Конструкторите на Фау-2 са търсени и от САЩ . Най-известен сред тях е Вернер фон Браун. Съперничеството в космоса между двете световни сили, СССР и САЩ, технически няма как да се разграничи от разработката и създаването на междуконтинентални балистични ракети, чиято единствена цел е да разрушат с атомни експлозии градове от другата страна на земното кълбо. Първите сателити за наблюдение на Земята също се разполагат в орбита с военни цели - като средства за шпионаж, за следене на врага. Те предават сведения, необходими на разузнаването, доста преди да намерят приложение в мирния живот. Първият полет на Юрий Гагарин малко преди Карибската криза също символизира военното превъзходство на СССР.     

По сходен начин се развиват нещата и с навигацията. Сателитите, подсигуряващи наземната навигационна система, се проектират по принцип като военни обекти и едва по-късно започва използването им за граждански нужди. Отначало те дори не са твърде точни. Военните обаче и днес могат при спешна нужда да извадят от строя цялата система за сателитна навигация. Овладяването на космоса винаги е обратната страна на "медала" на оръжейната надпревара. Разработката и създаването на сателити за мирни изследвания, от една страна, и на балистични ракети за военни цели, от друга, вървят неизменно ръка за ръка. Многобройните мирни операции, провеждани сега в околоземна орбита, са сред последиците от започналата през 80-те години на миналия век надпревара във въоръжаването, която достигна космоса.

Стара песен на нов глас!

До последно време САЩ извършват всички действия в околоземна орбита, насочени към постигане на военни цели, под ръководството на военновъздушните сили. Изключение правят някои елементи от системата за противовъздушна отбрана, разположени на ескадрени миноносци от военноморския флот. И днес още военната авиация на САЩ полага всички усилия да обезопаси военната си инфраструктура, изведена в орбита. Затова единствената промяна след създаването на космически войски ще бъде частичното прехвърляне на пълномощия от ВВС към новата структура. Националното управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство (НАСА), натоварено с мирните космически изследвания, ще продължи дейността си. Чрез него ще се развива и занапред международното сътрудничество с партньори като Роскосмос, Европейската космическа агенция (ЕСА) или японската агенция за аерокосмически изследвания (ЯКСА), а също и работата на МКС. В най-близко бъдеще не се очертава никаква нова програма за "звездни войни". Съвременните системи за противовъздушна отбрана все още са проектирани да прехващат само ракети с малък и среден обсег. Израелската тактическа система за ПРО "Железен купол" почти винаги се справя с примитивните самоделни палестински ракети "Касам". Системите за ПВО могат да прехващат ракети със среден обсег, но не във всички случаи. Ако пък ракетите са твърде много, системите просто не вършат работа.

Засега не е изобретено нищо, което да спира междуконтиненталните ракети. И в близко време учените ще трябва да положат още много усилия. Защото е крайно трудно да се ликвидира ракета, летяща във въздуха, дори с помощта на прецизни сателити-убийци. Така че създаването на космически войски няма да промени кой знае какво. Едно е сигурно - че то ще предизвика спор за зоната на отговорност на ВВС, а и повече разходи.