Сигурност и отбрана

16
Юли '15

Министерството на отбраната отчете на конференция в София  успешното изпълнение на проект по ОПАК за изграждане на информационна система за предоставяне на публичен достъп до пространствени данни и услуги на МО. Проектът се изпълнява за период от 31 месеца и е на обща стойност 547 935 лева. Постоянният секретар на отбраната и ръководител на проекта Добромир Тотев отбеляза, че е имало доста трудности, особено по линия на обществените поръчки, но проектът все пак приключва успешно. Информационната система ще предоставя 33 електронни услуги за администрацията, бизнеса и гражданите.

15
Юли '15

През юли Русия и САЩ планират изпитания на тактически ядрени въоръжения: Русия на обновения ракетен комплекс „Искандер-М”, а съединените на 1 юли вече пробваха новата модификация на своето основно термоядрено оръжие бомбата В-61-12, пише The National Interest. В Южния военен окръг тече подготовка за учения с бойни поскане на ракети „Искандер-М”, които ще се състоят на полигона Капустин Яр в Астраханска област. „Искандер-М” е мобилна система с далечина на стрелбата от 50 до 500 км., може да носи ядрен боеприпас. Свръхзвуковите му ракети могат да бъдат пренасочвани по време на полет дори от безпилотен самолет.

13
Юли '15

Анализът на Дмитрий Сергеев е публикувана от руското издание ТВ Звезда

Гърция е член на Северноатлантическия алианс от февруари 1952 година, когато страните от блока за първи път взеха решението за разширяване на списъка на участниците на НАТО (това се е случвало общо шест пъти). Включването на тази южноевропейска страна в НАТО, заедно с Турция, беше характеризирано като „укрепване на южните флангове”. Всъщност Западът се опасяваше от комунистическата експанзия в Европа на фона на войната, която в този момент се водеше в Корея. Освен това идеолозите на разширяването на алианса разчитаха, че присъединяването на тази две страни ще осигури значителна територия за влияние на НАТО в този стратегически важен регион, пише руската медия ТВ Звезда. Въпреки това в Гърция винаги демонстрираше независимостта си в НАТО. През 1974 година на фона на изострения конфликт в Кипър и нахлуването на 40-хилядния турски военни контингент, страната заяви че излиза от военния блок. Гърция се върна в алианса едва през 1980 година. Между другото „кипърският” въпрос си остава нерешен и днес: на острова все още присъстват сили на НАТО, които осигуряват буферна зона между т.н. „гръцка” (южна) и „турска”(северна) част на острова. В НАТО Гърция административно влиза в състава на Регионалното командване на Съюзните сили на Южна Европа, заедно с Унгария, Италия, Испания и Турция. Централата на тази групировка е разположена в Неапол. Гръцките военни сили участват в ключови мисии на блока, включително в Афганистан и на Балканския полуостров.

Скандал в благородническото семейство

Доскоро гръцките власти смятаха, че членството в НАТО, както и членството в ЕС, са „най-важната опора за отбраната и сигурността.” Това бяха думите на гръцкия зам.-министър по националната сигурност Янис Рагусис. Според него, ако преди населението на страната е било обезпокоено от отношенията с НАТО, то сега гражданите и политиците са започнали да възприемат алианса като „мащабна политическа организация”.  „Участието на Гърция се оказа полезно за сигурността и стабилността на страната, както и на съюзниците ѝ от НАТО. Нашето значимо геостратегическо положение разшири периметъра на Северноатлантическия  съюз и зоната на стабилност на Европа”, подчерта Янис Рагусис.Освен това, според високопоставен гръцки военен, интеграцията в НАТО е позволила на Гърция значително да разшири възможностите за развитие на военния потенциал, укрепването на въоръжените сили, внедряването на нови идеи за военна реформа, включително разработването на концепция, а също е повлияла върху подобряването на организационната структура, усъвършенстването на оперативния потенциал, инфраструктурата, стандартизирането и учебната подготовка. Но в началото на тази година основите на благополучното членство на Гърция в НАТО изведнъж се разклатиха. Медиите успяха да се доберат до подробностите на тайния план на новия гръцки премиер Алексис Ципрас за излизане от алианса. Влиятелният италиански вестник Il Giornale писа, че програмата на СИРИЗА предвижда закриване на всички чуждестранни военни бази в Гърция и излизане от НАТО. Освен това, по данни на изданието, програмата на Ципрас е включвала и други „рисковани действия”, като например: извеждането на гръцките войски от Афганистан и от Балканския полуостров, отмяна на договорите за военно сътрудничество с Израел, съдействие за създаване на Палестинска държава, както и обсъждане на споразуменията с Турция.  „Тайният план на новия гръцки премиер Ципрас заплашва да промени хода на международната геополитическа игра”, написа Il Giornale.

Правителството на САЩ иска да запази позициите си

Днес Гърция е основен източник на световни новини. Вярно, че информацията е свързана основно с икономически и политически аспекти, а именно – перспективите на членството на страната в ЕС и потенциално излизане от еврозоната. Политическите изказвания, свързани с бъдещето на Гърция в Европейския съюз звучат доста рязко. Във връзка с това се активизираха и дискусиите за членството на страната в НАТО. В противотежест на алианса е все по-силното сближаване между Гърция и Русия – както по отношение на военното сътрудничество, така и в икономическите план.  Според директора на Центъра за стратегическа конюнктура Иван Коновалов,  за реалното стратегическо сближаване на двете държави има реални предпоставки. Включително дългогодишните исторически и духовни връзки, религията. И, разбира се, уреденото военно-техническо сътрудничество.  „Напомням, че още през 90-те години Гърция закупи от нас голямо количество оръжие, включително системи за ПРО, различни противотанкови ракетни комплекси, кораби на въздушна възглавница. Именно Гърция получи новите C-300”, заяви експертът. Перспективата за превръщане на Гърция в „стратегически руски форпост в Средиземно море” се обсъжда открито и от западните експерти. Според влиятелни аналитик от прорепубликанския „Фонд на наследството” във Вашингтон Найа Гардинър, изходът на Гърция от еврозоната вече е неизбежен и във връзка с това в „най-голяма заплаха”  се превръща възможността страната да се преориентира към Русия. Гардинер казва, че руската военна техника в Гърция не само дискредитира положението ѝ като страна членка на НАТО, а и „ще дестабилизира позициите на САЩ в Европа”.

Време ли е за „инвентаризация”?

По информация от публични източници, НАТО използва седем военни бази в Гърция. Някои от тях наистина са с изключително стратегическо разположение. Военноморската база „Соуда”, разположена на брега на острова Крит, е една от опорните точки на ВМС на НАТО в източния средиземноморски регион. Тук е разположен Центърът за оперативна подготовка на военноморските сили на алианса за провеждане на морски операции. Базата разполага с летище, което служи както на ВВС на Гърция, така и на ВМС на САЩ. Базата „Соуда” се отличава с изключителни технически характеристики и позволява акостирането на кораби от всеки клас, включително тези на руския Военноморски фронт. Пристанището е с капацитет 30 кораба, освен това осигурява ремонтни дейности, на изхода му има полигон за подводници, а на полуострова Акротири е разположен ракетният полигон на НАТО NAMFI. Голяма военна база е разположена и в популярния сред руските туристи град Солун. В този корпус за бързо реагиране на НАТО са включени представители на сухопътните сили на девет страни от НАТО. Солун е вторият по големина гръцки град. Пристанището е голямо, времето е слънчево, а снегът през зимата не се задържа повече от няколко часа. Появата на руски военноморски бази в Гърция сериозно ще промени стратегическия баланс в Средиземноморския регион, смята Коновалов. „Това може сериозно да повлияе върху развитието на военнополитическата ситуация в региона, да промени съотношението на силите и да прекрои военнополитическата карта на Европа”, предполага експертът.

Нека не слагаме каруцата пред коня

Обаче всичко това са само теории. Точно затова всички заявления на Запада са просто проява на паниката, смята Коновалов. „Те изпадат в истерика по всеки повод, твърдейки, че „руснаците идва” и че са в опасност, казва експертът, добавяйки, че в тази ситуация всичко зависи от самата Атина.  Руският политолог Михаил Смолин също не вижда възможности за военно сближаване между Русия и Гърция. Според него ограниченията на НАТО за военни контакти със страни извън блока са много жестоки.

„Това се случва рядко и обикновено се възприема от ръководството на алианса доста емоционално”, смята аналитикът.  Професорът от факултета по политология на МГУ Андрей Манойло е убеден, че САЩ умишлено нагнетяват напрежението около Гърция. Според него, всичко което се случва в момента може да се разглежда като сложна психологическа операция на САЩ, насочена към западноевропейските им съюзници от НАТО и ЕС. „Логиката им е да ги наплашат с това, че ако Гърция излезе от ЕС и сключи споразумение с Москва, там ще се появят руски военни база, в резултат на което европейският блок и европейските му ценности ще се окаже в опасност”, смята професорът.  

Всъщност, според експерта, САЩ просто са обезпокоени, че Гърция може да разклати позициите им в Европа – както във военнополитически, така и в икономически аспект. Американците открито потвърждават тази теза. Политологът Пол Крейг Робъртс написа в блога си, че ситуацията в Гърция може да доведе до отключване на процеса на отчуждаване на европейското общество и в резултат на това да намали влиянието на НАТО. Спред Робъртс, следващите на опашката за „разрушаване” са икономиките на Италия и Испания, а ако Гърция успее да излезе от ЕС и да се възстанови, другите европейски страни могат да последват примера ѝ.   

Робъртс също така подчертава, че ако страните от южна Европа започнат да излизат от алисанса, способността на САЩ „да разпалва насилието в Украйна ще намалее”. В резултат на това НАТО ще започне да губи позициите си срещу Русия и Китай. Според Робъртс, липсата на гъвкавост в позицията на ЕС дава на тези страни възможността за действие. Той е на мнение, че Русия и Китай могат да помогнат на Гърция да излезе от кризата и да се присъедини към БРИКС.

 

07
Юли '15

Българската военна дипломация е ключов компонент в осъществяването на политиката, която води Република България. Вие сте емисарите на нашите послания към света. Това заяви министърът на отбраната Николай Ненчев на откриването на конференцията с ръководителите на службите на военния аташе към дипломатическите представителства на Република България . В словото си министърът наблегна на отговорните задачи пред акредитираните в чужбина военни представители в условията на усложнената среда за сигурност. „Разчитам на вашия висок професионализъм и всеотдайност. Убеден съм, че със средствата на военно-дипломатическата дейност ще спомогнете за утвърждаване на Република България като надежден съюзник в НАТО и партньор в Европейския съюз“, заяви още министър Николай Ненчев.

01
Юли '15

България не реализира по най-успешния начин членството си в НАТО, казва заместник-председателят на комисията по отбрана в НС и бивш заместник-военен министър Валентин Радев (ГЕРБ). Според него страната ни трябва да приема колкото се може повече общи учения на Алианса и да не позволява да се създава истерия около тях.

Радев смята, че е необходимо да се подредят ясно приоритетите в модернизацията на въоръжените сили и не вижда нищо страшно, ако България пази небето си съвместно с друга страна членка на НАТО.

"Трябват ясни приоритети в реформата на армията – мотивацията на военните да е основа", казва още Валентин Радев.