Затоплянето на океана измества на юг към Антарктика местообитанието на ракообразния антарктически зоопланктон, наричан с норвежката дума "крил", което нарушава хранителната верига на пингвините и китовете.

 

Крилът е подложен на унищожителен лов в промишлени количества от риболовните траулери. През последните 90 години хабитатът му се е свил с 440 км в южна посока  към бреговете на Антарктика. За същия период температурата на водата в крайната южна част на Атлантическия океан  се е повишила с един градус. Ракообразните морски членестоноги достигат дължина до 6,5 см и плуват на рояци. През последните години крилът е станал по-едър, като учените предполагат, че по-дребните екземпляри са по-лесна плячка за рибарите.

Често се изказват предположения, че животинските видове ще мигрират към полюсите в резултат на затоплянето на климата. Но това вече се констатира при крила, заяви Ангъс Аткинсън от Морската лаборатория в Плимът, Англия. Според данни на Британската служба за антарктически проучвания, крилът е един от най-многобройните животински видове на света. Около 780 трилиона ракообразни от този вид живеят на Земята, без да се броят техните яйца и ларви. Тези организми са основната храна на едрите морски южни животни - китове, тюлени, пингвини и други хищници.

Риболовната дейност около Антарктида достига пик през 80-те години на ХХ век, тогава се ловят по 500 000 тона крил на година. През 2017 г. уловът на крил намалява до 237 000 тона. Месото на крила се продава  като суров морски продукт или под формата на олио за здравословни цели. Основните компании за лов на крил са от Норвегия, Южна Корея, Китай и Чили. Хавиер Арата - изпълнителен директор на "Асоциацията за отговорен добив на крил" твърди, че се прави всичко възможно за устойчив добив, като през 2019 г. ловът на крил е забранен в близост до основните колонии на пингвините.

Регулацията е на добро ниво, но данните трябва да се тълкуват като тревожен сигнал и да се вземат мерки, заяви Аткинсън.