Разположените на малка височина над океаните облаци охлаждат атмосферата, като отразяват слънчевите лъчи обратно в космоса.

Но тройното увеличаване на концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата може да ги накара да изчезнат и да доведе до рязко покачване на температурите, сочат резултатите от изследване. Слоесто-купестите облаци покриват около 20 процента от океанската повърхност в районите с умерен климат и обикновено се намират над източната част на океана, например край брега на Калифорния, Мексико и Перу. Изчезването им би довело до затопляне с около 8 градуса Целзий, които ще се добавят към климатичното затопляне, предизвикано от увеличаване на концентрацията на дължащите се на човешката дейност парникови газове. Получените резултати показват, че съществува праг на климатичните промени, за който досега не сме си давали сметка. Подобно увеличаване на температурите ще доведе до топене на ледовете на полюсите и до повишаване на океанското ниво с десетки метри.

На Земята не е имало такъв климат от началото на еоцена преди 48-53 милиона години, когато средните температури били с около 12 градуса Целзий по-високи и крокодили се срещали в Арктика. Сегашното климатично затопляне с 1 градус Целзий в сравнение с прединдустриалната епоха допринася за суши, наводнения, циклони. Концентрацията на въглероден диоксид се е увеличила с близо 45 процента, достигайки 410 частици на милион. Парижкото споразумение за климата от 2015 г. цели климатичното затопляне да бъде ограничено до 2 градуса Целзий, а в най-добрия случай - до 1,5 градуса Целзий.

Като се позоваха на климатични модели за еволюцията на облаци, учени заключиха, че защитният слой облаци може да изчезне, ако концентрацията на въглероден диоксид достигне 1200 частици на милион. В случай че човешката дейност продължи със същите темпове, нивото от 1200 частици на милион ще бъде надхвърлено през 2104 г., увери Малте Майнсхаузен от университета в Мелбърн. 

Други причина за безпокойство е, че предизвиканото от човешката дейност климатично затопляне води до освобождаване на въглероден диоксид и метан, които са уловени като в капан в природата, например във вечните ледове.