Европейският проект за климатичен закон е на финала и през есента ще стане задължителен за всички държави членки на ЕС.

Затова е наложително още преди есента на тази година българската позиция по отношение на Зеления пакт да бъде защитена чрез спешни действия и по модела на Полша, която най-ефективно защитава националните си интереси.

Това е общата позиция на Икономическия и социален съвет /ИСС/, обявена по повод на прието от съвета становище на тема Eвропейският зелен пакт – икономически, социални и екологични предизвикателства и възможни решения за България“. Председателят на ИСС проф. Лалко Дулевски подчерта, че становището на ИСС подкрепя поставената крайна цел на Зеления пакт за предотвратяване на климатична катастрофа вследствие на замърсяването на околната среда. В становището също така подчертава, че България има основателни причини да изразява резерви по отношение на амбициозните цели за ускорен преход към нисковъглеродна икономика в ЕС, особено що се отнася до скоростта на трансформация и сроковете.

Три основни „червени линии“, които не бива да бъдат пренебрегване при продължаващите преговори около Зеления пакт, обяви Пламен Димитров, член на ИСС и президент на КНСБ. България не трябва да приема междинната цел за намаляване на парниковите газове до 2030 г. с 50 и повече процента, а да се придържа към Парижкото споразумение, според което целта е намаляване с 40% спрямо 1990 г. България трябва да отстоява позицията да не се пренасочват средства от националните постъпления от продажба на въглеродни емисии за покриване на бюджетен недостиг в ЕС, а всички енергоемки отрасли да получават достатъчно количество безплатни квоти, съобразени с действителното производство.

Трета позиция, по която становището на ИСС е категорично, е необходимостта от въвеждането на механизъм за налагане на въглероден данък, който да защити европейските производители от внос на стоки и услуги извън ЕС.

България е най-засегнатата държава-членка на ЕС от средносрочно поставените цели в Зеления пакт. В сегашния си вид Зеленият пакт е самоубийствен за ЕС и трябва да се преразгледа. В противен случай той би довел до деиндустриализация на ЕС – много производства може да бъдат изнесени в трети страни, откъдето после ще трябва да внасяме продукция. Време е за формиране на нова европейска климатична дипломация, която да привлече и други държави извън ЕС за каузата на Зеления пакт. Според становището на ИСС, Зелената сделка в досегашния си вид не е адекватна на ситуацията и няма достатъчна подкрепа в глобален план. Ето какви са данните за най-големите емитенти на въглероден двуокис в света, които са съответно Китай – 27%, САЩ – 15 %, на трето място е ЕС – 9.8%, а близо до ЕС е Индия с почти 7%. Според данни на МВФ в следващите 4 години най-голям икономически ръст се очертава да постигнат точно Китай, САЩ и Индия, водещи емитенти на въглероден двуокис, държави, но не и ЕС. Затова ЕС не може да си позволява да изостава в икономическия си растеж. За България, която не може да се класира в челни места по растеж, е още по-съдбоносно важно да защити националните си интереси сега, преди приемането на европейското климатично законодателство. Най-засегнати отрасли у нас ще бъдат енергетиката, транспорта, химическата индустрия, металургията и селското стопанство.

Необходим е план за развитие на енергетиката у нас до 2025 г., докогато България може да разчита на държавна помощ за трансформация на електроцентралите си на въглища, но с условия. Енергетиката на България и специално енергийния микс, както и енергийната сигурност на страната, може да се окажат особено уязвими, ако не се предприемат навременни и добре обмислени решения, свързани с трансформацията към нисковъглеродна индустрия.

Особено внимание становището обръща на необходимостта Европа да създаде социален пакт за прехода към неутрална по отношение на климата политика, в който да се включат държавите членки, регионите, градовете, социалните партньори и организираното гражданско общество. В цели на социалния пакт трябва да се превърнат преодоляване на неравенства, изкореняване на   енергийната бедност, подобряване качеството на живот, създаване на работни места и социално приобщаване.

По отношение на подготовката на България за прилагане на Зеления пакт ИСС прави редица конкретни предложения, свързани с националното и отрасловото стратегическото планиране.