Победата на чешкия президент популист Милош Земан срещу проевропейския му съперник Иржи Драхош, приветствана незабавно от Москва и Пекин, може да ориентира още по-уверено към Изтока страната - членка на ЕС, и да задълбочи неяснотите около бъдещото правителство.

 

Преизбирането на 73-годишния Земан - лидер с проруски, прокитайски и антимигрантски нагласи, "има риск да отслаби връзките ни със Запада и вместо това да засили връзките с Изтока", смята политологът Йозеф Млейнек. Не става дума само за пряка ориентация към Русия и Китай, но и за по-тясно сътрудничество с Унгария и Полша, които също имат резерви относно квотите за разпределение на мигрантите, лансирани от ЕС, уточнява той.

Преизбран за втори петгодишен мандат, Земан получи 51,36 на сто от гласовете срещу 48,63 на сто за 68-годишния академик Иржи Драхош при активност 66,6 процента.  Страхът от мигрантите и неприемането на квотите, препоръчвани от Брюксел, изиграха решаваща роля за успеха на Земан, който нарича притока на мигранти в Европа "организирано нашествие" и "хранителна среда за терористични нападения".

Правителствени интриги!

Въпросът за бъдещата ориентация на чешката външна политика е преплетен с интригите около съставянето на ново правителство, продължаващи от парламентарните избори през октомври в тази дълбоко разединена страна. Проруската и прокитайска ориентация на Земан се дължи главно на обкръжението му и на хората от важни икономически групировки, които го придружават в Русия и Китай, напомня Млейнек. Това ще се отрази върху сформирането на кабинет, тези групировки ще се стремят към влияние в него, разсъждава експертът.  До момента Земан винаги е одобрявал дейността на милиардера популист Андрей Бабиш, втори по богатство в страната, чието центристко движение "Действие на недоволните граждани 2011" (AНO) спечели парламентарните избори през октомври, получавайки 78 от общо 200 места в долната камара.

Правителството на малцинството на Бабиш, включващо министри от АНО и независими експерти, бе категорично отхвърлено на 16 януари от депутатите на осемте останали  политически сили. Тези партии не гледат с добро око на обвиненията срещу премиера в измама с европейските субсидии - афера от 2007-2008 г. След формалната оставка на Бабиш, подадена в сряда, президентът, без още да е сигурен в преизбирането си, му възложи да започне преговори за ново правителство. Милош Земан постигна вече целта си и няма да има повече нужда от Андрей Бабиш. На мястото на последния по-скоро щях да съм бдителен, отколкото щастлив, коментира анализаторът Иржи Пехе. Според мен здравият съюз между Земан и Бабиш полека-лека наближава края си, каза той. Земан ще настоява още по-силно да се включи в съставянето на правителство, в което ще иска да сложи фигури, приели неговата политика, смята Млейнек.

Акробатично изпълнение!

Сега Земан би желал Бабиш да се сдобие с подкрепата най-малко на 101 от 200-та депутати, преди да го назначи отново. Той отпусна на бившия министър-председател достатъчно време за преговори с другите партии. В превод от чешки на чешки това може би означава, че Земан няма да назначи правителство, докато не остане доволен от състава му. Затова Бабиш ще трябва внимателно да подбере имената. Формирането на жизнеспособно правителство се очертава като същинско акробатично изпълнение за Бабиш. Силите, които би желал да привлече, и най-вече дясната  Гражданска демократическа партия (чиято евентуална коалиция с AНO би разполагала с мнозинство от 103-ма сред 200 депутати) не са склонни да се поддадат на ухажванията му. Затова пък онези, които му се предлагат - крайнодясното и евроскептично Движение "Свобода и пряка демокрация" и Комунистическата партия на Чехия и Моравия, не са добре дошли, тъй като Бабиш не иска да постави под въпрос членството на страната в ЕС.

Още има въпросителни около позицията на Чешката социалдемократическа партия, в чиито среди изглежда се откроява група, настроена за коалиция с АНО. При все това АНО и социалдемократите, взети заедно, биха разполагали едва с 93 места в долната камара, което би им наложило да търсят поне още един съюзник - например комунистите, доста благосклонни към преизбрания президент.