Страните от Западните Балкани ще получат през 2018 г. над един милиард евро от Европейския съюз за подготовка за присъединяване, се казва в декларация на Европейската комисия по повод приемането на новата Стратегия за разширяване на ЕС в Западните Балкани. 

 

От 2007 г. до 2017 г. ЕС е вложил над 8,9 милиарда евро в страните от този регион чрез Инструмента за  предприсъединителна помощ. През 2018 г. се очакват още 1,07 милиарда евро, се казва в документа. Новата стратегия на ЕС по отношение на балканските държави бе представена в Страсбург. В нея се говори за страни като Албания, Босна, Македония, Сърбия, Черна гора и Косово. Според оценката на представители на ЕК  Сърбия и Черна гора могат да се присъединят към ЕС още през 2025 г.

Докъде са стигнали държавите, желаещи да се присъединят към ЕС?

Изпълнителният орган на Европейския съюз оповести нова стратегия, която да помогне за подготовката на шест страни от Западните Балкани за членство в Европейския съюз. Стратегията очевидно не включва седмата страна, надяваща се да се присъедини към ЕС  - Турция. Служители на ЕС заявяват, че страната се  отдалечава от Европа след опита за преврат през 2016 г. и последвалата саморазправа. Европейската комисия издава редовни доклади за напредъка на кандидатките за за членство в ЕС или потенциалните кандидатки. Последната оценка бе през ноември.

Албания:  Подаде молба за членство през 2009 г. и получи статут на кандидат през 2014 г. През ноември 2016 г. Европейската комисия направи препоръката, че Тирана е готова да започне детайлни преговори за присъединяване след стартирането на основни съдебни реформи, напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност и спазване на фундаменталните права.

Босна и Херцеговина: Страната подаде молба за членство през 2016 г., но са необходими повече реформи, които да решат дълбоките  структурни проблеми, които задържат развитието на страната, според последната оценка на ЕС. Сред приоритетите са укрепване на правовия ред в съответствие със стандартите на ЕС.  Неефикасната администрация, назначена през 1995 г., за да сложи край на войната,  позволи на настроените враждебно един към друг етнически лидери да избягват изискваните реформи години наред.

Косово: Пет членки на ЕС не признават независимостта на отцепилата се сръбска провинция, което прави членството в ЕС далечна перспектива. Независимо от това Косово и ЕС постигнаха споразумние за по-близки връзки, частично като награда за напредъка на Прищина в нормализирането на отношенията със Сърбия. Косово трябва да реши граничен спор с Черна гора като условие неговите граждани да получат безвизов достъп до ЕС.

Македония: Страната подаде молба за членство през 2004 г. и получи статут на кандидат през 2005 г. Началото на присъединителни преговори неколкократно бе отлагано заради конфликт с Гърция по въпроса за името на страната, като в момента са подновени усилията за излизане от задънената улица.

Черна гора: Подаде молба за членство през 2008 г. и получи статут на кандидат през 2010 г. Страната е смятана за една от най-приближилите се до присъединяване към ЕС. Тя работи по няколко преговорни глави, за да бъде в съответствие със стандартите на блока. Но Черна гора все още трябва да постигне напредък във върховенството на закона, както и в борбата с корупцията и организираната престъпност, заяви Комисията във вторник.

Сърбия: Подаде молба за членство през 2009 г., получи статут на кандидат през  2012 г. и започна преговори за присъединяване през 2014 г. след напредък във възстановяването на отношенията с бившата си област Косово. Сърбия също е разглеждана за следващия кръг от разширяването на ЕС заедно с Черна гора. Белград бе похвален през 2016 г. за ролята му в помощта за справянето с потока мигранти към Европа. Но страната трябва да покаже политическа воля да извърши реформи в икономиката и върховенството на закона, заяви Комисията. Сърбия трябва също напълно да нормализира връзките си с Косово преди да стане членка на ЕС.

Турция: Подаде молба за членство през 1987 г., бе обявена за  приемлива през 1997 г. и започна преговори за присъединяване през 2005 г. В началото на 2016 г. ЕС обеща да вдъхне живот на мудните преговори в замяна на помощта на Анкара за спиране на миграционния поток към Европа. Но отношенията ЕС-Турция се влошиха  след опита за преврат през юли 2016 г. в Турция и последвалата саморазправа, която доведе до чистки в армията и обществения сектор и хвърлянето в затвора на около 50 000 души, включително журналисти. Двете страни трябва да разговарят на  среща на върха в българския черноморски град Варна на 26 март.