Първите преговори на България с ЕС по Глава 19 „Телекомуникации и информационни технологии”, в която е и изискването за ЕЕНСП 112, започват през 1997 г. В периода 1997-2005 г. изработването на проект на системата 112 е възлаган последователно на БТК, ДА „Гражданска защита”, Министерство на транспорта и съобщенията и ДАИТС, но този процес не стартира. В края на 2005 г. със заповед на Министър-председателя е създадена междуведомствена работна група със задача да подготви „Концепция за изграждане и внедряване на Национална система за спешни повиквания с Единен европейски номер 112”.

Проектът на Концепцията е приет от МС през януари 2006 г., а Съветът по европейски въпроси одобрява предоставянето на финансови средства за пилотен проект и за изграждане на Национална система 112 на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии (МДПБА). Със заповед на Министър-председателя е създадена работна група под председателството на заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии със задача да изготви проект на Програма за внедряване на НССПЕЕН-112.

След проведена конкурсна процедура, през декември 2006 г., министърът на държавната политика при бедствия и аварии сключва договор с фирма-изпълнител за изграждане на пилотен проект на център за спешни повиквания 112. Съветът по координация, контрол и изпълнение на инфраструктурни проекти с национално значение към Министър-председателя приема решение ДАИТС да използва Национална електронна съобщителна мрежа, която да осигури свързаност и обмен на данни между всички централни и териториални органи на изпълнителната власт за нуждите на електронното управление. Със заповед на Министър-председателя е сформирана междуведомствена работна група, която съгласува конкретни технически и организационни въпроси по стартирането на пилотния проект и за работата на системата в национален мащаб, която продължава да действа до пълното изграждане на системата.

Пилотният център в столицата е въведен в експлоатация през юни 2007 г. и обслужва повиквания към телефонен номер 112 на територията на град София. На заседание на 9.08.2007 г. МС приема Постановление за въвеждане на НССПЕЕН 112, с което определя целта, случаите, при които исканата помощ се определя като „спешна”, съставните части на НССПЕЕН-112, структурирането на центровете в МДПБА, основните им функции и националните служби за спешно реагиране. До септември 2007 г. ДАИТС осигурява оптична свързаност между София и 18 областни градове и продължава нейното изграждане до останалите областни градове, а Дирекция „Стратегическо планиране и управление” - МС осигурява свързаност на останалите областни градове.

През октомври 2007 г. МС приема Решение за определяне и поетапно изграждане на центрове за приемане на спешни повиквания към ЕЕНСП на България, техният брой, местоположение и етапност на изграждане. Изработен е Правилник за организацията и дейността на центровете 112. НС одобрява разпределението на допълнителните бюджетни кредити по бюджетите на включените в системата 112 министерства и ведомства.

С Постановление на МС от 17.04.2008 г. са осигурени необходимите щатни бройки за функционирането на Националната система за спешни повиквания в България. Персоналът в районните центъра 112 е назначен и обучен от експерти на МДПБА. Телефонът има пълно национално покритие от 8:00 ч. на 30 септември 2008 г. и функционира успоредно със съществуващите национални номера за спешни повиквания 150, 160, 165 и 166. В края на 2008 г. е приет Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. На 2 юни 2010 г. Министерският съвет взе решение да пренасочи спешните повиквания от телефоните 150, 160 и 166 към ЕЕНСП 112.