Резултатът наистина е изненадващ. Два-три процента разлика може да бъде наречена всичко друго, но не и убедителна победа. Въпреки „преврата”, инсцениран, преигран и окървавен от ислямистите през юни 2016 г. Въпреки репресиите срещу военни и цивилни граждани. Въпреки убийствата на журналисти. Въпреки 140-те хиляди турци, хвърлени в затворите. Въпреки вакханалията, че Фетуллах Гювен от 8 100 км дирижира огромна конспиративна машина.

 

Въпреки религиозната и политическа истерия, че ако Ердоган не получи султански правомощия, Турция щяла да се върне в миналото. Тя вече се върна. Върна се с фереджетата и чалмите, залели улиците на китните й градове. Върна се с репресивните закони, със заканите към Европа, с достлука и салтанатите към султан Владимир Късий.

Под портретите на Кемал Ататюрк бе извършен преврат срещу заветитне на Бащата на републиката. Примитивно театро за примитивни сценаристи, участници и зрители.

Но резултатът е зареден с тротил. С тротила на модерна, европейска, неислямистка Турция. Въпреки ятаганите и стохилядните митинги на екзалтирани фереджета, Истанбул и другите европейски крепости на турската демокрация казаха категоричното си „Не!” за поредния султанат. Референдумът недвусмислено показа колко мощен, многопластов и непоколебим е демократичният потенциал на турския народ. Колко дълбоки са корените на светското общество, заложени преди сто години от бившия военен аташе на Османската държава в Царство България.

Не са казали последната си дума и турските офицери, които няма да забравят убийствата, фалшивите присъди, уволненията и публичното унижение.

Резултатът е 51:49. След първото полувреме.

„Съдията, съдията, съдията – педе...ст!”