На среща на външните министри от Европейския съюз е бъде представен план за създаване на общоевропейски сили за бързо реагиране. Негов инициатор бе президентът на Франция Еманюел Макрон, който неуморно се опитва да ускори европейската интеграция.

Новият проект няма да е част от вече действащите институции; по него ще се работи успоредно с НАТО и Постоянното структурирано сътрудничество (ПСС). Военната инициатива съдържа 17 точки, целящи да се подобри подготовката на войниците в европейските страни, а също и да се повиши боеготовността им. Външните министри на страните от ЕС ще обсъдят подробностите на този проект. Планът, предвиждащ формиране на сили за бързо реагиране, бе огласен за пръв път от Макрон в слово пред студентите от Сорбонския университет. Оттогава в подкрепа на предложенията му се обявиха Германия, Испания, Румъния, Словакия, Италия и Швеция. Идеите на Париж бяха одобрени и от Холандия, лансирала подобни предложения преди. По данни на "Политико" в плана може да се включат общо 21 държави.

Стремежът на европейците да образуват по-здрави сили за бързо реагиране идва от недостатъчната мобилност на войските им. Това стеснява възможностите на ЕС да отразява евнтуални атаки или да изпраща бойни единици в кризисни точки. Съответно се предвижда създаването на специални отряди, които в най-кратки срокове може да бъдат предислоцирани, за да изпълнят конкретна задача. Основна цел на инициативата е войските на страните от ЕС да бъдат поставени в оперативна готовност, посочват на сайта на европейския Център "Карнеги" Клаудиа Майор, старши научен сътрудник по проблемите на международната сигурност в Германския институт за международни отношения и сигурност (SWP), и научният директор на Германския съвет за международни отношения Кристиан Молинг. "Това означава, че европейските страни трябва да имат подръка всички необходими инструменти, за да започнат действия, без да се сблъскват постоянно с политически и институционални пречки."

Двайсет и пет страни от ЕС подписаха вече програмата ПСС, при все че дипломати и експерти се съмняват дали тя ще може скоро да осигури видими резултати. Ще потрябват към 10 години, за да разберем дали ПСС е изпълнила поставените задачи, каза  дипломатически източник от голяма държава в ЕС.

Макрон разглежда създаването на общоевропейски сили за бързо реагиране като допълнение към ПСС. "Париж се опасява действащите вече програми в отбранителната сфера да не се осъществяват пак според принципа "много думи, малко работа", смятат Майор и Молинг.

Включването на "плана Макрон" в дневния ред на ЕС показва колко са сериозни намеренията на президента, анонсирани в сорбонската му реч, изтъква Сергей Фьодоров, водещ научен сътрудник в Института за Европа към Руската академия на науките. Остава обаче открит въпросът ще има ли реални резултати от подобни мерки.

Фактически ЕС разполага с първообраз на европейски сили за бързо реагиране още от 80-те, но до момента европейските страни избягваха да участват в мащабни сухопътни операции - каза Фьодоров. Затова е съмнително дали европейците, дори ако разполагат с бойни единици от рода на тези в НАТО, ще ги използват активно. С други думи, обясни аналитикът, сами по себе си новите структури може би няма да са достатъчни, за да подтикнат европейците към сериозни действия.  

Подобни съмнения има и Алис Паниър, професор по международни отношения и европейски изследвания в университета "Джонс Хопкинс". Стъпките, насочени към формиране на сили за бързо реагиране, ще бъдат ефективни според нея само ако страните успеят точно да дефинират параметрите на своето взаимодействие - включително броя на личния състав на батальоните и структурата на командването им.

В този контекст идеите на Париж вдигат високо летвата, констатира Паниър. Френската министърка на отбраната "Флоранс Парли уточни, че Франция иска да се създаде бърза и мобилна сила, каквато тя използва в Мали. Същевременно тази задача ще изисква от европейските страни много тясно взаимодействие", отбелязва тя на сайта на аналитичния център "Европейска лидерска мрежа".