Анкара може да договори с Москва още редица проекти в отбранителната промишленост освен покупката на С-400.

Това заяви президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган на обща среща с руския държавен глава Владимир Путин. Стигнахме до споразумение по темата С-400. Предприемайки конкретни стъпки по тази тема, може да развиваме сътрудничество и по други въпроси, засягащи отбранителната промишленост, подчерта Ердоган.

От своя страна Путин заяви, че по молба на турски партньори и приятели Русия ще ускори доставката на зенитно-ракетните комплекси. С доставките на С-400 нещата са кажи-речи ясни. По-късно зам.-шефът на секретариата по отбранителна промишленост Исмаил Демир уточни, че те ще започнат по-рано от предвиденото - през юли 2019 г. Да не забравяме, че турските отбранителни предприятия с охота използват чуждестранния опит за създаване на собствени модели оръжия. А тъкмо сега Анкара среща трудности в осъществяването на ред амбициозни начинания.

Политически разногласия с ЕС спъват например проекта за най-новия турски танк "Алтай". Турската компания "Отокар" сключи с южнокорейската "Хюндай Ротем" договор за съвместното му разработване като основен боен танк за въоръжените сили на Турция. В работата се включи австрийското дружество "Острия'с Ей Ви Ел лист", което трябваше да проектира двигателя и да предостави съответните технологии на турската страна. В края на 2016 г. обаче отношенията между Анкара и Виена се влошиха и   договорът се провали. Теоретично Русия би могла да запълни тази празнина.   

Сериозно постижение на турската отбранителна промишленост е и създаването на собствени ударни безпилотни летателни апарати. В края на 2015 г. войската на Турция получи за пръв път такива дронове - дотогава с  подобни въоръжения разполагаха само САЩ, Китай, Пакистан, Иран и Израел. Анкара взе решение да разработва безпилотна техника през 2004 г., след като Щатите отказаха да доставят на Турция ударни дронове "Рипър" и "Предътър". За да напредне в тази посока, Турция планира да се възползва от техническите ресурси на украинския концерн "Антонов". Украйна обаче не е много надежден партньор, а Русия може не по-зле да подпомогне турците с авиационни технологии.    

Турското ръководство обмисля и създаването на собствен изтребител от пето поколение. Това заяви през юни 2017 г. Фикри Ъшък, по онова време министър на отбраната. "Не е лесна работа, но ако се действа в екип, няма нищо невъзможно", отбеляза Ъшък. Русия със сигурност има капацитета да стане част от този екип.

Турция развива доста активно ракетостроителния си отрасъл. През 2016 г. турското отбранително ведомство изпробва система за ПВО със среден обсег "ХИСАР-О" - рожба на местните компании "Аселсан" и "Рокетсан". По-рано те създадоха система за ПВО с малък обсег "ХИСАР-А". Освен това от 2009 г. "Рокетсан" разработва ракети с голям обсег, както и комплекси за изстрелването им. Помощ от Москва няма да е излишна и за ракетостроенето в съседната страна.

Какво стои зад желанието на Анкара да разшири военнотехническото сътрудничество с Москва; готова ли е Русия да откликне?

Днес Турция наистина е в твърде трудна ситуация - посочва Сергей Ермаков, експерт на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ). Наред с дълбоките противоречия между Анкара и европейските й съюзници, стигащи до равнище НАТО, виждаме и разногласия със САЩ по повод това как трябва да изглежда картата на Близкия изток. В тази връзка през управлението на Ердоган Турция   лансира собствени амбициозни външнополитически проекти - от регионално стратегическо ниво. И тук за нея е много важно да намери верния баланс между силовите центрове.

Както показа скорошната среща между Ердоган и Путин, Турция разглежда Русия като сериозен играч. И в новите условия военнотехническото сътрудничество започва да играе ролята на политически инструмент. Не само инструмент за установяване на партньорски отношения, но и за формиране на ново пространство на сигурността, за каквото вече отдавна говори Русия. В крайна сметка става дума за изграждане на полицентричен свят, който да не бъде разделен на блокове, включително военни. В този аспект стратегическите интереси на Руската федерация и на Турция се срещат на оперативно ниво - в търговията с оръжия и средства за производството им.

Същевременно ред моменти влияят вече негативно на перспективите за сближаване между Москва и Анкара. На първо място - политическият натиск върху Турция от страна на Съединените щати. Вашингтон следи твърде отблизо развитието на руско-турските отношения, схващайки, че в крайна сметка то може да увреди новата архитектура на европейската сигурност, градена от американците. Ще отбележа, че Турция в случая е сред ключовите играчи, но има риск да наруши единството на натовските редици. И случи ли се нещо подобно, цялата система за възпиране на Русия просто ще рухне. Тъкмо затова тази отделна насока в сътрудничеството между Анкара и Москва - военнотехническата, добива специално и много сериозно значение.

Ако се стигне до разширяване на това сътрудничество, кога и какви ще бъдат резултатите?

Трудно е да кажем колко бързо ще стане факт това разширяване. По този път има не само политически, но и техническо-бюрократични ограничения, свързани с нормативно-регулаторната уредба в Руската федерация. Колкото до конкретните насоки в евентуалното сътрудничество, става дума за перспективни видове оръжия, определящи облика на днешните и на бъдещите въоръжени конфликти. На първо място говоря естествено за нови авиационни платформи от поколения "5" или "5+", също и за безпилотни роботизирани апарати с автоматизирани системи за управление. От друга страна Турция има нужда да модернизира наземните си бронирани платформи - танкове и бойни машини. Това е остър проблем за Анкара с оглед ситуацията в граничните области, където се водят бойни действия срещу терористи. Тази модернизация също може да стане перспективен сектор от сътрудничеството с Русия.

Руската федерация добре разбира къде минават границите на военнотехническото сътрудничество. Турция, поне засега, остава членка на НАТО; освен това Русия неведнъж ясно е заявявала, че при доставките и съвместното производство на оръжия Москва спазва следния принцип: те не бива да нарушават регионалния силов баланс и да водят до напрежение. Същите съображения ще доминират и в случая с Турция.

Какви са шансовете, развивайки военнотехническото сътрудничество, да се отцепи Анкара от Вашингтон?

Главната ни задача е регионалната стабилност. А Турция не е само съсед, тя е и ключова страна, свързваща Европа с Близкия изток. За Москва е от принципно значение, че не желаем да разглеждаме Анкара в контекста на геополитическата конкуренция. Искаме да предложим нов дневен  ред - сътрудничество в рамките на един полицентричен свят. Затова не искаме да откъснем Турция отнякъде и да я включим в нещо друго, създавайки нов блок с тази държава. Още повече че с Турция просто не може да имаме пълноценен съюз - блок срещу някого, трябва да отчетем и този факт. Всъщност се обявяваме само против това на преден план да излизат междудържавни противоречия, криещи риска да прераснат в междудържавен конфликт в региона. Точно в тази насока има шанс да напреднем, развивайки нормални отношения с Анкара.