Изгледите за по-широка война, в която Израел да се изправи срещу Иран, Хизбула и шиитските милиции в Сирия и Ливан, са все по-големи, благодарение на Русия.

Руснаците са тези, които "изобличиха" нападението на Израел на 9 април срещу иранската база Т-4 в Централна Сирия. Практиката на Израел е да поразява в Сирия мишени, които са свързани, наред с други неща, с пренасянето на нови оръжия от Иран за Хизбула, но никога да не признава за ударите си. Докато израелците не казваха нищо публично, иранците и Хизбула нямаше нужда да отвръщат на ударите, за да избегнат унижение. Но тъй като загубиха поне седем войници от елитното звено "Кудс" при израелската атака, а руснаците обявиха израелците за виновни, иранците нямаше как да потулят нещата. Сега медиите им отразяват напоително не само атаката, но и изявленията на високопоставени държавници като Али Акбар Велаяти, че Иран ще отвърне на удара.

Защо руснаците изобличиха израелците? Две причини: първо, в базата има и руски военни и въпреки че израелците удрят с голяма прецизност, бомбардировката бе в непосредствена близост до руските сили. Владимир Путин реши да покаже на израелците, че това е неприемливо. Второ, израелската атака бе извършена след като Башар Асад използва химически оръжия в Дума, а Путин искаше да се разбере, че това не е американски удар. Той е алергичен към всичко, което подсказва, че американската мощ може да диктува събитията в Сирия. Русия е арбитърът.

Ако не друго, то ограничената военна акция на американци, британци и французи срещу три обекта в Сирия, свързани с производството на химически оръжия, поне доказа гледната точка на Путин. Ударите с нищо не отслабиха Асад във военно отношение, за да променят баланса на силите в Сирия или да засегнат руските или иранските позиции в страната. Трите западни страни внимателно избегнаха обекти, намиращи се близо до руските или иранските сили, след като Русия заплаши да противодейства на всяко подобно нападение. Това на практика показа, че руските мерки за възпиране подействаха на правителството на Тръмп. Заявената от Тръмп решимост да изтегли американските войски от Сирия и да остави "други да се погрижат за нея" несъмнено окуражи Русия и Иран и бе послание към израелците, че са сами. Може би отговорът на иранците към израелците ще бъде премерен; в края на краищата те все още укрепват присъствието си в Сирия и трябва да се справят с продължаващия бунт. Това предполага иранският отговор - било директен срещу Израел или срещу мека еврейска цел извън Израел - да бъде толкова ограничен, че след това Израел също да ограничи отговора си. Това предполага много неща, включително че иранците и израелците разчитат добре сигналите си. Възможността за грешка в изчисленията е голяма. Дори сегашната ситуация да бъде овладяна, Иран и Израел са на път да се сблъскат. Иран е решен да изгради широка военна инфраструктура за себе си и за марионетките си в Сирия и да отвори нов фронт срещу Израел. Израел е също толкова решен да попречи на Иран да създаде в Сирия еквивалент на заплахата, идваща от Ливан, в лицето на Хизбула.

Още един фактор засилва риска от ескалация. Иранската решимост да изгради сирийски фронт срещу Израел е отражение на убеждението, че ислямската република ще спечели асиметрично преимущество пред еврейската държава. Чрез Хизбула, която има над 120 000 ракети, Иран може да застраши Израел от териториите на Ливан и Сирия, докато Израел е ограничен във възможностите си да заплаши Иран пряко или поне така, изглежда, си мислят иранците. Не е заложено в гените на Израел да приеме ситуация, в която Иран си мисли, че може да му обяви безнаказано война. Ако към Израел полетят 1000-2000 ракети дневно във война, в която иранците дърпат конците, той ще удари в Иран мишени, от които много ще заболи, например иранските петролни кладенци и рафинерии. Как ще отговори Иран? Ракетите на Хизбула вече ще са увеличили до възможно най-голяма степен причинените от Иран щети върху Израел. Ако иранските петролни обекти бъдат атакувани, ще позволи ли Техеран да бъдат оставени непокътнати саудитските петролни обекти? Работата е там, че е твърде лесно да се предвиди как може да започне евентуална война между Израел и Иран, но не и как ще приключи. Правителството на Тръмп може да иска да изведе американските части от Сирия, но ако САЩ се отдръпнат, това ще увеличи опасността от регионална война.

Сега има нужда от американско възпиране. Путин трябва да разбере, че САЩ няма да стоят със скръстени ръце и да чакат иранската експанзия в Сирия да разпали война с Израел. Той може да предприеме действия за възпиране на разширяването на иранското присъствие и това на шиитските милиции. Ако ли не, това ще бъде сторено от Америка, която ще използва военновъздушните си сили. Тръмп очевидно не се интересува от Сирия. Но също така той няма интерес от по-широкообхватна регионална война, която може да въвлече Америка и да навреди на световната икономика. Сега не е моментът нещата да се водят задкулисно.