Предаванията по китайската държавна телевизия често показват как президентът Си Цзинпин, облечен във военна униформа, инспектира войници, хвали тяхната служба и приветства Народноосвободителната армия като ключ към нарастващата световна мощ на страната.

 

Националистическата риторика обаче се струва куха на много пенсионирани войници, които се усещат изоставени и излизат на тълпи по улиците да се оплакват от това, че трябва да преживяват с оскъдни пенсии и малко подкрепа. Вълненията представляват деликатно политическо предизвикателство за Си, който превърна близостта си с военните в един от стълбовете на своя имидж на човек от народа. От една страна, слушането на пропагандата как Китай сега е богата, могъща държава, която уважава своята армия, а от друга - усещането, че се налага да се борят за трохи, може само да раздразни бившите военни, заявява Нийл Даймънт, професор от университета Дикинсън и експерт по въпросите на китайските ветерани.

Подобни недоволства се проявиха миналата седмица, когато повече от хиляда пенсионирани войници, между които местни и много други, дошли от цялата страна, се разположиха пред сградите на местните власти в град Чжънцзян, в източната китайска провинция Цзянсу. В продължение на четири дни те бяха заели обществен площад и улица, пеейки и скандирайки, докато настояваха за отговор на въпроса за предполагаем побой над техен колега ветеран от наети от правителството бандити, след като той помолил за помощи в по-голям размер. Полицията разчисти площада с относително малко насилие. Сцените на строената военизирана полиция и бронирани автомобили по улиците на Чжънцзян обаче допълнително влошиха обтегнатите отношения между правителството и недоволните бивши военни. Това, което направи полицията в Чжънцзян тази седмица, насилственото прочистване на площада, е незаконно, каза 63-годишният бивш артилерист Ли Сяо, който е изминал с кола повече от 200 километра (120 мили) до Чжънцзян. Той сподели, че е искал да изрази подкрепата си за протестиращите отстрани. 

Въпреки че бившите военни от десетилетия молят за по-високи пенсии, работа и медицинска грижа при напускането си на Народната освободителна армия, недоволството нарасна през последните месеци. Част от проблема е това, че на местните власти им е наредено от правителството в Пекин да предоставят по-големи обезщетения и работа за бившите войници, но не получават допълнително финансиране, разкрива Даймънт.

През март Си нареди създаването на министерство по въпросите на ветераните, което да обърне внимание на дългосрочните оплаквания, но пенсионираните военни бяха разочаровани от липсата на промяна по същество. Бяхме радостни, когато бе създадено министерството, това бе единственото ни желание през целия ни живот, каза Ли. Заради леността им и некомпетентността им обаче те не създадоха нито един значителен закон или политика за нас.

Разказът на Ли съвпада с данните, събрани от ветеран активист от провинция Хубей, Централен Китай, и от базиран в чужбина активист, родом от югозападната провинция Съчуан, които и двамата поддържат връзка с протестиращите. Двамата говориха при условие да останат анонимни, страхувайки се от репресивни мерки от страна на властите. Те заявиха, че протестът в Чжънцзян се е разпръснал, след като полицията навлязла на градския площад на зазоряване в неделя, задържала протестиращи и ги затворила в празни училищни сгради, докато властите от родните им места дойдат да ги отведат. Местни бизнесмени от Чжънзцян, с които е говорено по телефона, са споделили, че по централните улици на града вече е спокойно.

Пенсионирани войници от цялата страна са се събирали най-малко два пъти през последните месеци на сходни протести, веднъж в Централен Китай този месец и преди няколко седмици в южната провинция Гуандун след съобщения на активисти, че ветерани са били малтретирани от наети от правителството бандити. Властите най-вероятно са били обезпокоени, когато стотици ветерани се появиха в Пекин през 2016 г. за седяща стачка пред генералния щаб на Народноосвободителната армия.

Предизвикателството пред възможностите на Пекин да се справи с това недоволство вероятно ще продължи, след като Китай обяви през 2015 г., че ще намали броя на въоръжените сили с 300 000 души и заявленията от миналата година, че ще намали допълнително числеността на сухопътните си войски, докато инвестира във възможността си да засилва своята мощ извън страната.

Гневните ветерани, част от приблизително 57-милионния бивш военен персонал в Китай, създават необичайна дилема за социалната стабилност в страната. Ветераните обикновено са силни патриоти и носят червени знамена и банери по време на демонстрации. Те изпитват лоялност към комунистическата партия и възхищение към Си, а яростта си насочват към корумпираните местни чиновници.

Китайските ръководители обаче са бдителни, що се отнася до масови обществени движения, и реагираха бързо, за да смажат безредиците, което допълнително разпали напрежението сред ветераните, които се чувстват предадени. Обсъждането на протеста бе строго контролирано и в интернет тази седмица. Юе Ган, пенсиониран полковник от Народноосвободителната армия и военен анализатор, заяви, че много по-възрастни бивши военни имат дълбоко заложен инстинкт да се мобилизират бързо, когато имат усещането, че някой от техните е малтретиран. Ветераните таят много надежда, но всъщност мечтите им биват попарени. Протестиращите ветерани създават неудобен контраст на представения от Си образ на Китай като засилващо се течение, което ще понесе всички лодки.

Днес сме по-близо от когато и да било до целта за голямото обновление на китайската нация и сега имаме нужда да изградим силна народна армия повече от когато и да било в историята, заяви Си през август. За ветерани като Ли, които само преди две десетилетия са вярвали, че правителството ще се грижи за тях, докато умрат, съвременен Китай може да се окаже самотно място. Мислех си, че след като страната стане силна и процъфтяваща, хората ще живеят и работят в мир. Това обаче не се случи, каза той.