Продължава  да се разраства руско-гръцкият скандал, свързан с решението на гръцките власти да експулсират двама руски дипломати от страната и намерението на руското външно министерство да отговори на тази демонстрация.

Официално Атина обвинява тези дипломати, че са събирали и разпространявали секретна информация и са подкупвали местни държавни служители. Информация за обвиненията, отправени към руските дипломати, вече бяха публикувани в медиите. Първото обвинение е свързано с това, че са имали  координирани действия с така наречената руска православна общност в Палестина (IOPS), която в края на ХIХ век е била използвана като инструмент в външната политика на руската държава, засягаща не само православната вяра. Трябва да отбележим, че след Октомврийската революция през 1917 IOPS е превърната в чисто научна организация, но след разпадането на Съветския съюз през 1992 г., е била възстановена не само с историческото си име, но също така е била натоварена с много специфични функции, които излизат извън рамките на религията.
За това, че IOPS не се занимава единствено с  духовни въпроси, може да бъде доказано и с информация, публикува на официалния сайт на организацията, в която се посочва, че "днес под ръководството на С.В. Степашин, със съдействието на Министерството на външните работи на Русия, Руската православна църква и държавни и обществени структури Русия  възвръща в Близкия изток своето историческо присъствие, изграждайки културни центрове, училища, музейни и паркови комплекси, отново си  връща обекти под формата на руски имоти ". Фактът, че днешният нейн председател е бившият началник на Федералната контраразузнавателна служба и бивш директор на ФСБ Сергей Степашин, също не е случайно съвпадение. Във всеки случай Русия се опитва да се "върне" като ключов играч не само в Близкия изток, но и на Балканите. Включително и в православна Гърция. Много е вероятно настоящият руско-гръцки скандал да има много общо с украинската тема. Работа е в това, че на 28 юли на Вселенският православен събор в Константинопол, посветен на „1030-тата годишнина от покръстването на Киевска Рус ", ще бъде разгледан официално въпросът за автокефалността на Украинската православна църква и Киевската  патриаршия. Шансовете този въпрос да бъде решен положително са много големи,  а дейността на руските дипломати - в расо и без расо, с приближаването на това събитие се активизира не само в Турция, където е офциалното местонахождение на Константинополската патриаршия, но и в Гърция, с която Русия е обвързана много тясно  конфесионално,  политически и исторически.
Второто обвинение, отправено от Гърция към двамата руски дипломати, както вече писаха медиите, е че са правили опити да събират и разпространяват информация, както и да подкупват държавни служители във връзка с преговорите между Гърция и Македония за новото име Македония, които се оказаха особено чувствителен въпрос за двате страни. Тези преговори отнеха няколко месеца, а на 17 юни тази година успешно приключиха с взаимно съгласие. Сега Македония е официално наречена "Република Северна Македония". Този факт естествено предизвика гнева на гърците, които вярват, че името "Македония" отразява    исторически част от Гърция. Освен това Атина смята, че това име на Македония може да бъде интерпретирано от съседите им като възможност за мълчаливи претенции от страна на Скопие към  гръцката област Македония.
За правителството на Македония одобряването на   името Северна Македония е успешно разрешаване на този спор, който отваря пътя за присъединяването на страната към Европейския съюз и НАТО, а това на свой ред изобщо не съвпада с интересите на Москва. Отчасти и във връзка с това през последните месеци изглежда, че руските дипломати в Гърция се опитват да използва влиянието на Москва, включително и в православните среди на тази страна, отбелязват някои медии. Сегашният "дипломатически" скандал в Гърция, от една страна, се вписва и в цяла поредица от подобни конфликти между Москва, Съединените щати и някои европейски държави.
Във всички тези случаи Кремъл, както е добре известно, е обвиняван, че се опитва да се намесва в изборите и като цяло във вътрешната политика на тези страни. Но има разбира се и известни разлики.
Ако в случаите със САЩ и западните страни, като  Германия, Франция или Нидерландия Русия, съдейки от информацията, публикувана в медиите, се опитва да повлияе на вътрешно-политическата стабилност на тези държави (това се видя от резултатите по време на президентските избори в САЩ през 2016 г.), то сегашният руско-гръцки скандала се различава от аферите, разиграни от Русия по отношение на Запада, тъй  като на Балканите като цяло и в частност на Гърция Русия традиционно гледа по специален начин – като на  "слабите брънки" в Европейския съюз,  където живеят етнически и религиозно близки на Москва народи. В Кремъл традиционно смятат, че балканските "братя" мечтаят как отново да попаднат под силната ръка на Русия, а само "нашественикът" НАТО ги пази от него. Тази твърде опростена представа очевидно определя и насоката на руската външна политика – примери за това са нашумелият опит за преврат в Черна гора от страна на проруската върхушка, който беше извършен по сценарий на Москва и сегашния "дипломатически скандал" с Гърция.
В действителност тази целенасочена руска стратегия изглежда не е много ефективна, защото тя не се основава на новите политически реалности, според които славянските държави на Балканите отдавна са помъдрели  и искат да правят самостоятелна политика, независимо от зависимостите и начина по който мислят за тях новите идеолози на Кремъл, които имат консервативно православно мислене.
"Дипломатическият" скандал в Гърция изглежда още по-нелеп, предвид факта, че правителството на страна членка на ЕС, начело с лидера на радикалната левица СИРИЗА Алексис Ципрас, бе една от малкото държави, които отказаха да експулсира от своята територия руските дипломати във връзка с "аферата Скрипал". Припомнете си, че повечето европейски държави направиха това, за да демонстрират солидарност с Обединеното кралство. Също така да не забравяме, че Ципрас след изборите в Гърция направи първото си посещение зад граница в Москва. Освен това повечето от сегашните леви формации на Запад ( СИРИЗА и Ципрас не са изключение), макар да разбират, че социализмът в Русия отдавна е рухнал, че там вече има капитализъм, подобна на западния, и то още по-краен,  всички те продължават да гледат на Путин като на противовес на най-голямото зло в света, което те виждат в лицето на Съединените американски щати.
В този контекст, на фона на колапса на доверие между Атина и Москва, причинен от разразилия се скандал, е добре да се прецени дали е разумен шумът около екстрадираните руски "дипломати" от Гърция, дори само от гледна точка на тактическите интересите на Кремъл, или не е по-добре да се запази мълчание.

 Пьотър Алексеев