По улиците на Газни войниците на правителството се биха с талибаните за бъдещето на Афганистан.

 

Битката беше жестока. Няколкостотин талибански бойци атакуваха града в петък и в един момент го завладяха почти целия, като отблъснаха афганистанските сили за сигурност и те  успяха да задържат само няколко ключови позиции, а местните жители трепереха от страх по домовете си. В сряда талибаните заявиха, че се изтеглят от града, но правителството съобщи, че при атака срещу намираща се наблизо военна база са били убити най-малко 44-ма полицаи и войници. Ако талибаните бяха успели да превземат Газни, това щеше да е първата им сериозна победа на градска територия след краткотрайното превземане на Кундуз през 2015 г. Но те за пореден път демонстрираха ограничените си възможности. Бойците им продължават успешно да извършват свирепи еднократни атаки, да влизат в новините и да установяват контрол над земеделските местности. Тази седмица те превзеха няколко селски района в провинция Газни. Пролича обаче неспособността им да завоюват ключовите градове на едно правителство, разчитащо на американската и западната военновъздушна мощ и разполагащо с все по-способни собствени служби за сигурност.

Сега това има огромно значение, защото действията на талибаните на бойното поле имат не само военни, но и политически цели. Атаката приличаше не толкова на опит за превземане на територия, колкото на преднамерена демонстрация на силата и възможностите на групировката. Целта на практика бе да се подготви почвата за вече започналите тихомълком преговори. Представители на талибаните заявиха, че групировката обмисля прекратяване на огъня следващата седмица за празника EЙд ал Адха (Курбан байрам) по аналогия с безпрецедентното споразумение през юни. Ето така се води войната в Афганистан - седемнадесет години след 11 септември и последвалата инвазия. Единичните битки са важни, но най-вече от гледна точка на начина, по който се отразяват на голямата политическа схватка. И за талибаните, и за правителството насилието и преговорите са част от един и същи процес.

Динамиката е много различна от времената, когато САЩ и съюзниците им разположиха десетки хиляди войници на НАТО с надеждата да смажат бунта веднъж и завинаги. Тази стратегия бе обречена на провал, не на последно място защото талибаните през цялото време знаеха, че чуждестранните сили не могат да поддържат вечно натиска. Може всички вие да имате часовници, казал един симпатизант на талибаните на висш американски служител в Кабул, но ние разполагаме с цялото време. Оказа се прав, но само донякъде. Сблъскал се с все повече  жертви и все по-скромен резултат и похарчил по различни изчисления баснословната сума от 1 до 6 трилиона долара, Западът изтегли основните си военни части през 2014 г. Тогава обаче започна истинската афганистанска война между новата, обучена и подкрепяна от Запада Афганистанска национална армия и талибаните, които вече знаят, че сега може би те са тези които в дългосрочен план губят конфликта.

По данни на Организацията на обединените нации до 2050 г. половината от населението на Афганистан ще живее в градовете. През 2016 г. градското население е 27 процента от населението на страната. Населението на столицата скочи от 1,5 милиона през 2001 г. до 6 милиона днес и така Кабул излезе на пето място в класацията на градовете с най-бързорастящо население в света. Афганистан все повече се урбанизира и обществото му неизбежно възприема по-либерални и лишени от предразсъдъци възгледи, а средновековните разбирания на талибаните стават все по-непривлекателни. Бунтовниците го знаят и този факт явно ги вбесява. Между април и юни атентатори самоубийци убиха с бомби десетки хора в поредица атентати в Кабул и околностите му. Талибаните поеха отговорност за повечето нападения. За други това стори афганистанският клон на "Ислямска държава", която все по-усилено се съревновава с по-популярните в Афганистан талибани чрез своя собствена серия от смъртоносни атаки. Нападенията бяха извършени на фона на цялостната пропагандна борба между афганистанското правителство и талибаните. Освен това през февруари президентът Ашраф Гани отправи предложение за мирни преговори без предварителни условия.

Заради раздробеността на талибанското движение проследяването на този процес е изключително трудно, но е ясно, че групировката прави плахи стъпки към преговорите. През юни те отхвърлиха предложението на президента Гани въпреки безпрецедентното прекратяване на огъня за Рамазан байрам. Неофициалните контакти обаче продължават. През юли представители на талибаните заявиха, че водят "непреки  преговори" с американски служители. Миналата седмица делегация на групировката посети Узбекистан за обсъждане на различни въпроси, включително мира в Афганистан, което е още един ясен знак за подновените дипломатически връзки.

Както стана ясно и от сраженията през уикенда, тази дейност не изключва възможността за бъдещи кръвопролития. Афганистанското правителство в общи линии също продължава офанзивата си. Войската му ще бъде подсилена с нови чуждестранни специалисти и оборудване. Много правителствени войници почти не си спомнят времената преди военната интервенция начело със САЩ и нямат желание да се връщат към дните на талибанското управление.

Бъдещето на Афганистан ще се реши чрез дипломатически и политически преговори, както и на бойното поле. Ситуацията остава изключително сложна. Продължават интервенциите на съседни държави, най-вече Пакистан, а в страната се шири огромна корупция. Войната продължи изключително дълго и създаде цели икономически и делови структури. Това само по себе си я прави трудна за контролиране и още по-трудна за прекратяване. По-просто казано, като се имат предвид  корумпираните военни договори и рекетьорската дейност, някои силни хора биха предпочели сегашният конфликт и нестабилност да продължат. Има и някои непредсказуеми фактори, не на последно място това е американският президент Доналд Тръмп. В изказванията си преди встъпване в длъжност даде да се разбере, че иска цялостното изтегляне на американските войски от Афганистан. Впоследствие обаче нареди броя на военнослужещите на САЩ там да бъде увеличен, зачестиха и ударите на американската военна авиация. Международната подкрепа продължава да е жизненоважна за афганистанската армия, но е също толкова важно страната да разчита повече и сама на себе си.

В крайна сметка представата, че конфликтът в Афганистан може да е на нечий - на САЩ, на Великобритания или на някоя друга страна - винаги е била погрешна. Конфликтът сега се връща към това, което може би винаги е бил - конфронтация между основните сили в страната. Външният свят може единствено да се опитва да насочва нещата в правилната посока. Ако афганистанското правителство спечели сегашната битка, това може да се окажат първите му стъпки към успеха.