Вече 73 години капитан Димитър Светозаров Списаревски, безсмъртният Спайч, е сред небесните покровители на България. Сред неканонизираните светци на българската нация. Заедно с Апостол Левски и с други непомръкващи икони на националния небосклон. Още във военното училище се откроява нестандартната му фигура, безкомпромисната честност, неистовата обич към Отечеството, наляла олово в юмруците му, за да натупа двама германски офицери, нестанали прави пред акордите на българския химн.

 

Обучение, овладяни висини, трескаво сливане с машината и с небето, приятелства, колегиалност и любов – краткият живот на героя се върти на ускорени обороти. Сякаш от детската люлка чувства небесното си призвание и съзнава, че няма време да живее с темпото на обикновен човек.

Син на офицер и племенник на дипломат, младият мъж изгаря с покрусата на осакатената от Ньойския диктат Родина, с горчивите сълзи на непобедените ни полкове, крили знамената си под офицерски куртки и войнишки шинели, за да ги върнат в пределите на България и да ги предадат на Нейно Величество Историята.

Героизмът му е продопределен от кръвта на котленския възрожденски род, в който се четат имената на Неофит Бозвели и на съратника на Г. С. Раковски Панайот Хаджидобрев, станал първият български преводач на Виктор Юго. В родовата памет гърмят имената на генерали и академици, на министри и музиканти, на юристи и поети.

Другият чичо на героя със същото име Димитър Списаревски е офицер и поет, кавалер на български и на сръбски ордени за храброст, подло съсечен от разбойниците-бивши съюзници през Междусъюзническата война.

„У човека всичко трябва да бъде прекрасно”, твърди А. П. Чехов.

У Спайч всичко е свръх нормата: напрегнато, тревожно и съсредоточено. Като затишие преди атака. Като изпуснатия дъх.

Васил Данов