Охулван от Запада и арабските страни около Залива, сирийският президент Башар Асад опроверга всички прогнози, че ще падне от власт - защото вярва, че е непоклатим, но най-вече заради стабилната подкрепа на Русия и на Иран, смятат аналитиците.  Асад се поздрави с победа в четвъртък, когато приветства в кратък видеоклип сирийците по случай "освобождаването" на Алепо, най-съществения успех в борбата с бунтовниците от самото начало на войната през 2011 г.

В очите на Асад винаги е ставало дума за битка на живот и смърт. Той изобщо не е допускал, че войната може да спре. Или победа - или поражение", твърди бившият холандски дипломат Николаос ван Дам, експерт по сирийските въпроси. Режимът натрупа половинвековен опит в усилията да остане на власт. На негова страна са войската и службите за сигурност, уверява авторът на "Борбата за власт в Сирия". Намерил опора в армията, изтощена докрай от почти шестгодишната война, но все още вярна, в службите за разузнаване и в част от населението, ужасена от джихадистите, Асад се изправи срещу една разпокъсана опозиция, чиито покровители така и не пожелаха да й помогнат с военна сила. В този контекст "народната подкрепа не е решаваща", при това идва частично от малцинства, които се чувстват застрашени от ислямистите и джихадистите - например християните и алауитската общност, към която спада и Асад, посочва Ван Дам.

Твърда увереност в своите сили!  Дошъл на власт през 2000 г. след смъртта на баща си Хафез Асад, управлявал страната с желязна ръка 30 години наред, 51-годишният днес Башар Асад бе изненадан от бунта от 2011 г., избухнал на вълната на "арабската пролет". Той бързо се насочи към кървави репресии, представяйки своите опоненти за джихадисти, а въстанието - като заговор на САЩ и Израел срещу "оста на съпротивата", от която с гордост твърди, че е част. Но това, което му помогна да спечели, е убедеността му в победата си, твърдят експертите.

Съветниците на Асад повтаряха от самото начало, че вярват в успеха, докато американската авиация не започна да бомбардира Дамаск и САЩ не се намеси пряко във войната, отбелязва Джошуа Ландис, директор на Центъра за изследване на Близкия изток в Оклахомския университет. Дори в най-лошия момент, когато през март 2015 г. съюзени бунтовници и джихадисти изтласкаха войската му от провинция Идлиб, "съветниците на Асад винаги представяха пораженията за ограничени. Винаги бяха твърдо убедени в крайната победа", обяснява той. При това Асад - също като баща си, умело демонстрира търпение, изчаква подходящия момент.

Трайният съюз с  Москва!   Школуван е от баща си, а неговата школа развива умението да боравиш с фактора време и да превръщаш насрещния вятър в попътен, коментира Уадах Абед Рабо, главен редактор на близкия до властта в. "Ал Уатан". Истинският ключ към властта обаче са трайните съюзи, които сключва, различни от временните алианси между негови противници. Той никога не се усъмни в победата, защото знаеше, че страната му от десетилетия има солиден, стратегически съюз с Русия, Иран и други.

Отношенията с Москва и Техеран вече са над 40-годишни. Датират още от времето на Съветския съюз и войната между Иран и Ирак през 80-те. Това е "отдавнашна връзка, която произтича от съвпадащи материални, стратегически, идеологически интереси - интереси, запазени и до днес", отбелязва Сухайл Белхадж, политолог от Института за международни изследвания и развитие в Женева. И сирийският режим се проявява като съюзник, достоен за доверие във военен, стратегически, политически, идеологически и икономически план, откакто е сключен този съюз, добавя той.

Слабостта на враговете!   И обратно - опозицията губи симпатизанти един след друг. Слабостта на враговете на Асад идва до голяма степен от недостатъчната подкрепа, предоставяна на опозицията от нейните "приятели", изтъква Ван Дам.

Приятелите на сирийския народ са група, създадена през февруари 2012 г. в подкрепа на опозицията, когато вятърът духа в платната й. Единайсет страни от арабския свят и Запада признаха впоследствие опозиционната коалиция за единствен легитимен представител на сирийците. Асад бе изолиран, а на страната му бяха наложени санкции. Но четири години по-късно, след поредица от победи, сирийският президент все още държи властта и ще продължи да царува еднолично, прогнозират експертите.

Той ще управлява страната, както и преди, смесвайки в едно сплашване и клиентелизъм. Както видяхме, Асад е неспособен да промени самото естество на режима, казва Джошуа Ландис. Асад ще остане на власт, без да я сподели с никого, ще направи и някакви козметични реформи. Но няма как да си гарантира поста завинаги.