Уважаеми господин Президент,
По мое мнение причините за все по-окаяното състояние на българското общество сега не са нито политически, нито икономически, нито финансови, нито са въпрос на добра организация и управление.

Истинската причина за това състояние е друга и това е, че ние българите допуснахме да изпаднем в много дълбока нравствена криза, а мизеруването ни и мъкненето ни по опашките на световните класации е само следствие. Точно поради тази причина никакви смени на управленски екипи и маневриране със законови актове, финанси и обещания, както и въвеждането на нови ограничения на доходите и социалните привилегии на трудовите хора, не могат да доведат до подобряване на ситуацията. С нравствеността на съвременното българско общество, приела като нeизменно добро чужди на нашите традиции и разбирания ценности, ние не можем да стигнем до никъде. Ценностите на роденото неотдавна малцинство от реститути, мутри-предприемачи, двулични общественици и политици, корумпирани правораздавачи, подкупни клеркове, творци на кичовщина и чалга и ценностите на мнозинството от честни хора желаещи да работят, да учат, да живеят и да се развиват нормално се различават в основи.
Що касае нравствеността искам да кажа, че е дошло време открито и ясно да се каже, че на съвременния човек вече не действат старите църковни и обществени нравствени канони и забрани от рода на „Не лъжи!”, „Не кради!”, „Не прави така!”, „Прави иначе!” На толкова информирани хора като днешните е необходима нова нравственост - духовна, всеобхватна и съобразяваща се с всяка частица на човешката природа. Такава нравствена дисциплина не може да се основава само на сляпо съответствие на съществуващите религиозни, правни и обществени норми и правила. Тя може да се основава единствено на сериозни знания и убеждения на всеки човек в това какво е „добро” и какво е „зло” и откъде идва етичния смисъл на тези понятия.
За да си отговорим на този въпрос трябва да се вгледаме в Природата, в принципите и законите на нейното устройство. Тогава ще забележим, че в Природата съществува неравенство във възможностите и потребностите, но в същото време там няма стремеж към обогатяване, излишество, ограбване и издевателства над другите. Там неравенството винаги е подчинено на принципа на достатъчността. Удовлетворил потребностите си и достатъчно, а патологичен стремеж към натрупване, към хегемония, към показност, както това е при хората, отсъстват. Ако в Природата има суетност, то тя винаги е свързана с осигуряването на потомство. В Природата властта и подчинеността са само за да осигурят оцеляване и порядък и никога не са свързани с лишаване на другите същества от нормални условия за живот. В Природата информацията не се използва за манипулиране, а е основа за съзидание. Йерархията е йерархия „на съзнанието”, „на духа” (твърда материя, растителен свят, животински свят, човек.....), а не е йерархия на по-хитрия, повече награбилия или власт имащия. В природата, също така, разделението не съществува извън единството, разрушението винаги е подчинено на градивността, нарушаването на хармонията незабавно води до отрицателни последствия, а „свободата” никога не е „слободия”.
Именно от етичния смисъл на принципите и законите, лежащи в основата на сътворения (не от нас!) свят, произтичат  всички известни нам национални, религиозни, обществени, колективни, лични и всякакви други добродетели. И именно този етичен смисъл ние сега не разбираме докрай.
Тук трябва да се посочи и това, че съществува сериозен проблем с оценяването на нравствеността. Сега съществуващите в обществото нравствени ценности са много, критериите за тяхната оценка са общи, неконкретни, размити и нищо не значещи (това е „добро” това е „лошо”, това е „правилно”, това е „неправилно”, това е „от Бога”, това не е....). Това е една от причините за нравственност въобще да не се говори и нравствеността навсякъде да се пренебрегва. Това налага и колкото се може по-бързо да бъдат потърсени нови, актуални формулировки на нравствените принципи (...те и ценности... те и критерии),  на които съвременния българин да може да се опре в живота си. Такива нови формулировки трябва да обединят по смисъл старите съществуващи модели за нравствено възприятие, трябва да откликнат на проблемите на съвременния човек и трябва просто и реално да могат да бъдат оценявани.
Сега всичко, което прави съвременния човек или касае Природата, или се отразява на другите хора, или влияе и на едното и на другото. Затова обединителни нравствени критерии могат да бъдат, например: природосъответствието (изразяваща се в разбиране на принципите и законите на Природата и уважение към нея), хуманността (изразяваща се в справедлливо и уважително отношение към всички хора) и отговорността (отразяваща силата на нравствената убеденост на човека).
За да бъде избегната максимално субективността в оценката по тези три нравствени критерия е нужен четвърти критерий, какъвто може да бъде - колективния (обществен) контрол.
Що касае механизма на нравствена оценка, той е изразен още от Исус Христос във фразата „По плодовете им ще ги познаете”. Само по това правило може да бъде дадена обективна оценка на много днешни „активисти” със сериозни намерения, високи обещания, дълбоки мотиви и помпозна загриженост за състоянието на хората и Природата, делата на които водят до плачевни резултати.
По изложената логика тогава, нравствено ще бъде всяко нещо, което е добро за природата, хората и обществото го приема, а безнравствено ще бъде всяко нещо, което им вреди. Съгласно смисъла на предложените критерии, не е важно какво искаш да направиш, а какви резултати (за или против хората и Природата), си постигнал.
Уважаеми господин Президент,
Аз съм убеден, че извеждането на страната ни от състояние на дълбока общонационална духовна криза не е по силите на нито една от сега съществуващите политически партии и обществени движения, а още по-малко е по силите само на президента на страната. Такова излизане не може да бъде реализирано с тесногръди политически лозунги, пожарни решения или козметични мерки. Нужно е да бъде разработена нова идейна платформа, в основите на която да стои нова обединителна национална идея и която да е изградена върху единни съвременни нравствени принципи. На тази основа, по-нататък, трябва да бъдат обединени усилията на всички съзнателни хора в България и на тази основа трябва да се планират бъдещите изменения във всички сфери на живота ни.
Аз мисля, че Вие имате уникалната възможност да поставите началото на този процес, както и да бъдете негов стожер.
В тази връзка искам да предложа:
1. Под егидата на президента на Република България да бъде създаден екип от високо нравствени, образовани хора, които да се заемат с формулирането на обединителна за всички българи национална идея и разработването на нова, национална, надпартийна идейна платформа, основаваща се на съвременна система от ценности, например - природосъответствие, хуманност, отговорност, родолюбие, колективен контрол).
2. На основата на ценностната система заложена в тази идейна платформа, да бъдат преразгледани перспективите за развитие във всички отделни сфери на българското общество.
3. Да бъде приета нова система за професионално-ценностна оценка на поведението и дейността на гражданите и институциите в страната.
Същите би било целесъобразно да се оценяват по достигнатите резултати, а не по намеренията, идеите, изказванията... В оценките, например, би могло да се използват следните комплекси критерии: критериите - природосъответствие, хуманност, чувство за дълг и отговорност, (отразяващи нравствения аспект на действията), критериите - постоянство, упоритост и активност (изразяващи силата на волята за достигане на поставената цел), критериите - неординарност, творчественост и целесъобразност (отразяващи силата на интереса, вложен в тези действия), критериите професионализъм, опит, психо-физиологически качества (отразяващи професионалното ниво и възможности), критериите култура, вяра, мироглед (изразяващи духовния аспект на действията). Всяка такава оценка, с цел избягване на нейната субективност, трябва да бъде съчетавана със задължителна оценка от страна на колектива (обществото). Такива примерни критерии дават отговор не само на въпроса „Какви са професионалните възможности на човека (екипа)?”, а и на въпросите „Що за човек (екип) е това?” и „Доколко може да му се доверява?”.
4. По приетите критерии за оценка на хората, да бъде създадена президентска банка кадри за бъдещо участие в законодателните, управленските, административни и обществени структури (без разлика от етническа принадлежност, вероизповадание, пол, възраст и местонахождение).
5. Със съдействието на президентската администрация да бъде сформиран център за граждански контрол, който да обработва сигналите от обществените структури за граждански контрол и да реагира на тях.
6. Със съдействието на президентската администрация да бъдат организирани волонтьорски експертни групи и младежки колективи от преподаватели и студенти, които да анализират процесите в политическия, икономическия, професионален и обществен живот и които да акумулират идеи и предложения за решаване на проблемите.
7. Със съдействието на президентската администрация да бъде създаден отделен екип от експерти по разработка на нова перспективна стратегия за възвръщането на духовността и възпитанието в образованието и науката
8. Със съдействието на президенството на Република България да бъде сформиран медиен клъстер, който със свои средства да се противопоставя на изкривяването на информацията, на манипулациите със съзнанието на хората, на кичовщината, на чалгизацията и на разрушаването на националните ни ценности в сегашното българско медийно пространство.
Мисля, че реализацията на подобни идеи и впоследствие стъпването на нова идейна платформа, може да доведе до установяването на една нова неформална „нравствена власт” на президентската институция в България и тази власт може да се окаже много по-силна от властта на официалните изпълнителна, законодателна и съдебна власти, по силна от различните религиозни и идеологически влияния и по-силна от натиска на чуждите за нашите традиционни разбирания ценностни системи. Мисля, че по нашите земи властта на съзнанието винаги се е оказвала над властта на позата и показността, над властта на парите, над властта на технологиите, а във войните е преодолявала даже силата на оръжието.
   Капитан II ранг от резерва Марин Маринов