Номенклатурчиците отново агонизират върху темата за националната ни сигурност. И можем с положителност да гарантираме, че отново няма да стигнат доникъде - нито с дебата, нито с набелязаните действия.
Горното твърдение се базира на сравнително простички съображения: националната сигурност е всъщност една логична, почти чисто математическа задача, при това не чак толкова сложна (поне за хората с настройка към инженерно мислене). Най-важният елемент, който предопределя успешността на решаването на такъв вид задачи, е правилният подбор на началните условия. Останалото е просто набор от логично правилно подбрани “шахматни” ходове, при условие, че
1) играчът познава добре позициите на всичките 64 полета на игралната дъска, и 2) има свободата да прави ходовете, които
логиката и инстинкта на патриота му диктуват.
За приелия горната аналогия веднага става понятно защо говоря за агония: Номенклатурчиците нито имат яснота по отношение на началните (в математиката наричани още и “гранични”) условия, нито са силни в дефиницията си за света, който ги заобикаля, а на всичкото отгоре и рапортуват на чуждоземни господари!1 Би трябвало да поясним и още една подробност: тук приемаме, че сме се заели да помогнем със съвет на тази част от Номенклатурата (не повече от 5% от цялата им пасмина), която не е необразована, не е некомпетентна, не е некадърна и не е корумпирана, нито пък е част от чисто бандитската прослойка във властта. Тоест, това обръщение е към микроскопичната част от Номенклатурчиците, която наистина иска нещо
да направи за националната ни сигурност. Още в началото искам да ги предупредя, че няма да харесат това, което ще прочетат, нито пък ще тръгнат да следват съветите предложени по-долу. Но все пак, ако поне няколко от тях прочетат и се позамислят, ако им се поотворят поне малко очите, това някой ден ще е от полза за всички
2. Началните условия в задачата “Национална сигурност на България” В телеграфна форма тия се изписват така:
1) България преживява четвъртата си поредна национална катастрофа, считано от 1908 г. насам, характеризираща се със следните угнетяващи, отвратителни и срамни за гражданите й основни параметри: А) налагане на чужда на българите система от морални добродетели, Б) разграбване, разсипване и разрушаване на националното стопанство и В) авто-децимация на населението.
2) България не е независима държава, както de jure (макар и нелегитимно), така и de facto.
3) България днес е типична бананова република (в крайна сметка, de facto васал на САЩ).
4) България е вкарана (отново нелегитимно) в агресивния пакт НАТО, който е proxy за разпространяване под форма на “износ на демокрация” на американския “Нов Ред”.
1 Да не говорим, че с предходните обяснения негласно сме повишили поне 90% от тях в ранг, третирайки ги като средноинтелигентни индивиди…
2 А инак аз съм свикнал да не бъда харесван, понеже напоследък пиша все неприятни някому неща…
5) България разруши почти до основи системата си за подготовка на кадри, една от най-добрите в света преди 1989 г. Когато горните начални условия се осмислят и декларират ясно, недвусмислено и адекватно от всеки един кандидат за решаване на задачата, съществува някаква вероятност - макар и да не е още гаранция за успех - този кандидат да съумее да направи нещо. Всички останали нямат никакъв шанс да се придвижат и стъпка напред.
Закон Божий №1: Степента на националната сигурност на една държава е право пропорционална на икономическата й мощ
Това твърдение съм записал в различни форми в множество писания (виж напр. в /1-3/) и не смятам да го доказвам тук, понеже то се вижда демонстрирано още и от безбройни примери в историята на човечеството - всеки средноинтелигентен човек, който е прочел достатъчно на брой сериозни печатни издания, би трябвало да е стигнал до този извод.
Важното тук е, че кандидатите за национални спасители се изправят пред първата бариера на пътя си, която по конвенционален път няма как да могат да преодолеят. Трябват им допълнителни инструменти - или 1) курс по lateral thinking при Edward De Bono, или 2) изчитане на няколко глави от книгата ми “Bulgaria, terra europeansis incognita” /1/ . Понеже Де Боно почина, а великите български мислители от “новото време” нямат навика да седнат да четат систематично , ще опитам да помогна 3 тук с пресмляно резюме в заключителна форма: България се намира на дъното на своята икономическа немощ. В цифрови измерения това се осмисля след като се съпостави брутния продукт на нацията - при приблизително еднакъв паритет с долара - през 1985 г. и 2015 г. Grosso modo цифрата и за двете посочени години е еднаква, около 50 милиарда щатски долара.4 Което означава, че за 30 години страната не е мръднала напред. Ако пък вземем предвид инфлацията, виждаме, че движението е даже назад. За познавачите ще посоча и още
един унизителен аспект - цифрата за 1985 г. отразява действителния краен продукт на икономиката. Поради промяната на системата за финансова отчетност, брутният продукт за 2015 г. включва и други параметри - няколко вида парични потоци, които се прибавят към чисто икономическия резултат. Тоест, нетният икономически резултат днес е значително по-малък от този преди 30 години - с други думи, трагедията е тотална!
Добавете загубата на около 2.5 милиона работни места в пазара на труда /1-3/, и няма много място за чудене - всичко си ляга на мястото, което нито случайно, нито напразно наричам дъното на българската икономическа немощ. Горното демонстрира защо в Доктрината на Дисидентското Движение ЗАЕДНО е залегнало като основен, водещ, “sine qua non”-тип приоритет възраждането на икономическата инфраструктура на България. За да стане това, са необходими множество реформи, които, взети в неделимата си цялост, представляват една истинска революция, макар и без изстрели и барикади. Но преди да обясня защо Номенклатурата не може да разреши тази задача, спъвайки се още пред първата голяма бариера, ще трябва да формулирам 3 отделно пък дето тази материя е трудно смилаема даже и за добре владеещите английския чужденци 4 За сравнение ще посоча следните факти: към онова време 50 милиарда долара бе нивото на годишния оборот на шепата най-големи международни корпорации (напр. IBM); сега това е оборотът на средно голяма фирма, каквито има вече стотици. Въпросните 50 милиарда днес са оборотът, който най-големите корпорации правят за едно тримесечие - всеки може лесно да провери горното, понеже в САЩ практиката е да се изплащат дивиденти на тримесечие, поради което публичните фирми (тези, които се котират на борсите) са длъжни да обявяват резултатите си на всяко тримесечие. А за най-успешните измежду тия (десетки) най-големи корпорации, около 50 милиарда долара е вече годишната печалба - погледнете Apple, напр., която още преди три години рапортува печалба (преди данъка) надминаваща тази цифра…
Закон Божий №2: Степента на националната сигурност на една държава е право пропорционална на броя на степените на свобода, на които се радва нейното управление. Днес степените на свобода на правителството на България се изброяват с една идеално кръгла нула. Следователно това тук е подсказване към всички, които имат някакви оптимистични очаквания, да свалят розовите очила, моля! А след като свалите розовите очила на пожелателното мислене, ще ви помоля да опитате - с мъничко помощ от моя страна - да пооткрехнете поне малко капаците около мозъците си, наслоени от десетилетия вражеска “про-демократична”, “анти-комунистическа”, “(нео-)либерална” и пр. пропаганда, която в моите очи има само едно-единствено измерение: “анти-българска”.
Ето (в доста съкратен вид) списъка на най-важните промени в държавното устройство, стопанисването и управлението на България, които спешно трябва да се направят, за да се генерира смислен сегмент от приходите, чието реинвестиране в производителната част на икономиката да позволи чувствително нарастване на икономическия резултат от труда на българите и съответно в обозрими темпове възраждане на националното стопанство в
секторите индустрия и селско стопанство (негласно приемаме, че при съществуващата конюнктура сферата на услугите е приблизително адекватно развита)5:
1) Ликвидиране на държавните субсидии за политическа дейност (партии, профсъюзи и пр.)
2) Ликвидиране на държавните субсидии (вкл. под форма на “обществени поръчки”) за НПО
3) Ликвидиране на разходите за избори
4) Ликвидиране на разходи за реклами на държавата, правителството, ЕС и пр.
5) Спиране на лептата към ЕС и пренасочването й изцяло и незабавно към инвестиране в националната икономика
6) Ренационализиране (цялостно или частично) на предприятия в структурни отрасли, както и такива с неизпълнени приватизационни договори
7) Ликвидиране на рекета в сферата на Образованието
8) Ликвидиране на рекета в сферата на Медицинското обслужване
9) Минимизиране разходите за “външна политика”: съкращаване броя на посолствата и персонала в тях; опериране на консулства само на базата на доброволци, без разходи за издръжка от страна на МВнР
10) Ликвидиране на безразборната и незаконната сеч на трайни насаждения и връщане монопола на държавата
11) Въвеждане на забрана за внос на всички селскостопански продукти, които се произвеждат в България; алтернативно, въвеждане на свръхвисоки мита
12) Елиминиране на системата на квоти за продукти (тоест, на подчиняване на стопанството на България на инструкции от Брюксел), както и всички други ограничения наложени от ЕС, водещи до А) фалит на дребните български производители, особено тези на натурални български продукти, и Б) наводняване на българския пазар с вредни за здравето на нацията хранителни продукти (с други думи, възстановяване върховенството на БДС от преди 1989 г., както и статута на системата на ХЕИ като върховен контрольор, по процедурите и методиката от преди 1989 г.)
Запознатите с Програмата на ДД ЗАЕДНО /4,5/ веднага ще забележат, че посочените 12 мерки съставляват около една четвърт от нея, при това първата четвърт, според реда на изреждането им там. Това подсказва отново кардиналното значение на икономиката - базата, върху която се надгражда всичко останало в държавата, и от която зависи състоянието на нацията.
5 По-подробно тези са развити в /2/.
Предполагам, че всички ще забележат щото всяка една точка или представлява директно, или поне съдържа в себе си богохулството, наречено “политическа некоректност” спрямо супранационалната Номенклатурокрация наречена Европейски съюз, поради което още в началото подсказахме, че даже и да се досетят за полезността на (поне част от) мерките, Номенклатурчиците не биха посмели да ги предложат, камо ли пък да се заемат да ги
прокарват. Оттук и предсказанието, че нищо съществено не може да бъде решено по тази задача от Номенклатурата - колективният виновник за националната ни катастрофа № 4.
Впрочем, до същото заключение бихте могли да достигнете и по други, много по-общи съображения: България не е приета за член на ЕС, за да развива икономиката си (с изключение на нещо по услугите; второ- и трето-класни, разбира се). Всички бивши “социалистически” (за някои “комунистически”) страни бяха приети в ЕС (преди всичко), за да бъдат откъснати от сферата на влияние на СССР/Русия, тъй като САЩ продължава отдавнашната си агресивна (пропагандна, икономическа, хибридна, както и чисто военна - засега само чрез proxies) кампания за завладяване на пълен контрол върху необятните руски ресурси /6/ и съответно всеки съюзник - явен, потенциален, или просто презумптивен - бива инфилтриран и в края на краищата неутрализиран 6. Едва на второ място идва желанието на големите мултинационални компании да проникнат на пазара на тези държави и да приобщят консуматорите там, даже и в най-дребните, а и в най-бедните периферни провинции, към своята клиентела7; тук-таме има апетит и към местни
производствени мощности, и/или суровинна база. В процеса локалните дребни риби неминуемо биват елиминирани (или погълнати, ако прави смисъл), с всички последствия от това за местната икономика - този ефект всеки вече видя на практика и у нас, а тези, които имат по-систематичен достъп до “политически некоректна” информация, може да са видяли вече същите симптоми и в други държави: най-очевиден е случаят в Прибалтика.
Както бе вече споменато, горните 12 пункта не са всичко, което може и трябва незабавно, моментално да се осъществи, за да се канализират парите на данъкоплатците в посока на стабилизиране, възраждане и устойчив ръст на икономиката на държавата - което е немислимо без създаване на реална производствена добавена стойност в България, без реинвестиране на част от тази добавена стойност в България, и без консумиране на останалата част от създадената добавена стойност в България, а не навън!
Спираме дотук с изреждането, защото един поглед върху тази дузина би трябвало да е достатъчен и на най-заблудения, за да се досети, че Номенклатурата, която паразитира върху сегашната конструкция, няма (и не може, даже и да го желае) да направи нищо съществено за националната сигурност: това би означавало да започне да реже клона, на който седи. Както винаги, след множество предизборни приказки, Номенклатурчиците ще обсъждат надълго и нашироко въвеждането отново на задължителна наборна служба; ако настоящият парламент оцелее повече от година, може и да успеят да прокарат мярката, като някой непременно ще им напомни, че даже и без това попълнение на армията оперират на бюджетен дефицит, тоест вече бездруго окачват на шията на бъдещите поколения нови задължения8. Вторият тип мерки (и едните, и другите “козметични” по
моята класификация) ще се сведат до обсъждане закупуването на някой и друг “нов” 6 Изкушен съм да напиша и “парализиран”, което приляга още по-добре 7 Това е свързано не толкова с наличието на достатъчно голям резервоар от консуматори с достатъчно висока покупателна способност, колкото с желанието на мултинационалните компании (в случая търговците на дребно) да получат юрисдикция за опериране в държава с евтина работна ръка и атрактивна данъчна политика. В това отношение България е от най-атрактивните, с най-ниско заплатената работна ръка в ЕС (че и спрямо някои нечленки!), с 10% корпоративен данък печалба и 10% данък общ доход (важен за изкушаване на командирования на място вносен ръководен персонал), което развързва ръцете за прехвърляне на печалби и загуби между главната квартира и различните задгранични филиали.
8 Този “просперитет на кредит” прави автоматично всяко новородено в Америка дете длъжник на 55 000 долара /7/. А докъде докара гърците тази тактика на техните Номенклатурчици днес вече знае целият свят. кораб , самолет и друга скъпа техника - сякаш няколко добавени 9 машинки (изяждайки допълнително близо 1% от брутния продукт начиная от следващата година, според новите изисквания на НАТО) ще променят нещо в националната сигурност на една немощна България, застанала на колене пред господари, които тя направи от най-големите душмани на народа си…
Членството в ЕС бе размахвано в миналото като решаващ фактор, ако не и гаранция за националната сигурност - по презумпция “на всяка държава-членка”. Малоумието на тези твърдения лъсна в последните години, което прави още по-висока степента на престъпна виновност (наред с тази на кретенската упоритост) на всички Номенклатурчици, които днес заговориха за влизане на България в Еврозоната. Че и за Шенген се сетиха отново!10
Членството в НАТО бе другата примамка, която за известно време действаше като опиат, поне за част от българите. Сега, когато и най-неосведомените вече разбраха, че НАТО не се намесва в случай на спор между членовете на алианса11, ръководителите на България
трябва да отговорят на народа си, и то по няколко ужасно неудобни въпроса: защо вкараха нацията в най-агресивния военен пакт, символ на износ на разрушения и смърт; защо продължават да държат България вътре в НАТО, след като алиансът вече не крие, че има за цел унищожаването на Русия и придобиването на контрол върху ресурсите й, от страна на господарите си - задкулисните играчи дърпащи конците на Вашингтон; как смятат да убедят нормалните все още българи, че Русия е враг на България (и следователно застрашава националната ни сигурност)?…
Малоумниците-Номенклатурчици не могат да ви отговорят на тия въпроси - те са с промити мозъци (е, хайде, 95% от тях са с промити мозъци), лесни за манипулиране, и просто консумират властта докато могат, срещу безпрекословно подчинение на по-висшите в йерархията на международната Номенклатура. Номенклатурчикът е идеалното превъплъщение на моето “Пази, Боже, сляпо да помисли, че е прогледнало”; за да се получи реалното, трябва да се примеси и малко от манталитета на бандитската прослойка, която не притежава дарът Божий наречен “мислене”. За разлика от
Номенклатурчика, впрочем, верният отговор на горните - и много други - въпроси може да ви даде всеки от Господарите на света, защото те знаят
Закон Божий №3: Националната сигурност на една нация е пряка функция на степента на манипулиране на съзнанието на мнозинството
Доколкото самата концепция за Национална сигурност е съвкупност от умозаключения относно идейни позиции и последствията от тях, интуитивно следва, че тя ще зависи силно от параметри като кохерентността на мисленето, настройката на съзнанието на
мнозинството, синхронността и еднопосочостта на това мислене и пр. Очевидно е, мисля, че манипулирането на мисленето на масите води до разстройване на общественото съзнание чрез съзнателно и целенасочено деформиране на горепосочените параметри на
мисловния свят на отделни индивиди, както и цели групи.
9 Колко ли хора в България разбраха за скандала в Белгия по “закупуването” на фрегатата, която бе изхвърлена за скрап, но докара хубава взятка в джоба на принц Лоран Сакскобурготски (какво влезе в джоба на братовчед му, Министър-председателят на България, не се знае). Там двама офицери поеха вината…
10 За фарса с “председателството на ЕС” не ми се говори въобще - тепърва предстои Номенклатурата да бъде конфронтирана с въпроси от рода “Какво по-точно председателствувате (и радостно празнувате): загиването на България, разпадането на (пропукващия се по шевовете) ЕС, пирът по време на чума, или просто възходът на столицата на една бананова република, където се е концентрирало всичко най-отвратително с български корени?”.
11 технически, заради Кипър, Турция и Гърция са във война от 1974 г., та и досега Ситуацията може да се оприличи на един хор, който пее в пълен дисонанс и се получава какофония: едни са взели за основа на тона “ла” една честота, други - съвсем друга; някоя група пее в една тоналност, други няколко - в съвсем друга; част от хора пее по ноти, а останалите опитват по слух да влезат в тон с най-близкостоящите до тях… Нали се сещате, че резонанс тук не можем да търсим; хармония няма и не може да има; смислена мелодия от този хор не може да излезе - а за думите на текста няма и смисъл да мислим, понеже в края на опитите за такова пеене никой никого вече не чува…
Така стигаме до логическия извод - нарастването на степента на манипулиране на общественото съзнание неминуемо води първо до обезличаване на изначалната теза за националната сигурност, а след това и до нейното преиначаване, типично в точно противоположната на интересите на съответната нация, съгласно инструкциите на плащащия сметката за манипулиращата пропаганда.
12 Горната истина, макар и не задължително облечена в математическата формулировка,която предлагам под линия тук просто за по-бързо визуализиране от страна на запознатите с математиката, интуитивно е прозряна много отдавна от кроячите на подривна, антинационална пропаганда, а значително множество разработки са познати от историята. В съответствие с този постулат, всички възможни потоци на влияние върху съзнанието на отделния индивид са обгърнати във всеобхватна мрежа за непрекъсната систематична обработка с манипулативно съдържание на подаваната информация, а върху групите индивиди и сродните общности се подхожда селективно, фокусирано и методично. Визираната крайна цел е пълен контрол върху мисленето .
За онагледяване ще използвам един чисто математически похват, който ще илюстрира 12 мисълта ми по най-простичкия начин - необходимо и достатъчно условие е читателят да има елементарни познания по математика. В първо приближение можем да напишем една емпирична формула за Националната Сигурност (НС) като идея (концепция, понятие) във функция на Степента на Манипулиране на Общественото Съзнание (СМОС), във вида
НС = 1/СМОС като това силно опростено представяне се базира на наблюденията ми през последните 50 години (голяма част ретроспективно, разбира се) върху множество нации и държави. Количествено СМОС можем - пак съвсем приблизително - да представим така СМОС = СМИС х ДЗМ, където
СМИС е числовият израз на Степента на Манипулиране на Индивидуалното Съзнание на средния гражданин, а ДЗМ е числовият израз на Дялът на Засегнатите от Манипулациите спрямо общия брой граждани.
Очевидно, ако изразим тези два параметъра в %, максималната стойност на СМОС е 10 000, понеже СМОС = 100 х 100, откъдето НС = 0.0001
В строго математически израз това изражение се записва така СМОС —> max, НС —> 0,
Тоест, с нарастването на Степента на Манипулиране на Общественото Съзнание, представата за Националната Сигурност клони към нула. като следствие от това, на действието) на мнозинството в дадената нация.13 Всички аспекти влияещи върху формирането и отстояването на национална идентичност биват засегнати от въпросната “обработка” без никакво изключение, като крайната цел е такава да не се формира у подрастващите, а у зрелите индивиди да се доведе до принизяване и евентуално обезсмисляне (тоест, създаване убеждение в съзнанието на индивида за “отживялост” на тази категория).
14 Манипулативната обработка се администрира върху населението по два метода: активно - от емисари на пропагандата и пасивно (подсъзнателно) - чрез медиите и чрез вторичен ефект от активната пропаганда, вследствие примера, който вече манипулираните неминуемо емитират. С времето, в момента когато се постигне зомбирането15 на дадена критична маса индивиди, тази стратегия, за съжаление, постига т.нар. “лавинен ефект” и
болестта, която бих нарекъл “надкритично манипулиране”16 стремително се превръща в епидемия от национален мащаб. Най-ярките примери от последните 25 години са създаването на украинска и белоруска “нации” вътре в едно поколение! А българите може би ще се досетят и за пръкването на небезизвестната нам “македонска” нация…
Най-важният етап в тази de facto война за овладяване на колективното съзнание на дадено общество е подмяната на неговите исконни традиционни национални добродетели с някакви привидно по-висши “ценности”. Тази практика би трябвало да е добре позната на всички ходили на училище и внимавали в часовете по история, доколкото е била прилагана при всички опити за колонизиране на автохтонно население (и всъщност буквално заробването му), за “християнизиране”, и пр. Не си спомням някой в България (или другаде) да е разпознал тази тактика по времето на маркетинговия
водопад от славословене на “европейските ценности”; нито пък съм видял някакъв осезаем ефект от собствените ми писания против тази заблуда /1, 9-11, и мн. др./. Така или иначе, истината е, че към началото на 90те години, когато активната кампания започна у нас, в съзнанието на внушително мнозинство граждани на Западна Европа традиционните добродетели на практика бяха вече изместени от американската “морална ценност” първа и последна: правене на пари, колкото може повече, колкото може по-бързо, без оглед на начина за постигане на тази цел. Днес, 25 години по-късно, в България гоним параметрите на тогавашна Европа, а там явлението достигна такова ниво, щото хората, които се стремят към духовност вместо към пари, формират една постоянно намаляваща група от 5-10%.
Кампанията за контрол върху съзнанието на масите, като част от психологическата война целяща пълно подчинение чрез индуцирана дегенерация на (европейските християнски) нации и превръщането им в аморфна и инертна по отношение на национално-патриотичните въпроси маса, се води по няколко магистрални направления.
Ключови характеристики на тези последните, които попадат с най-висок приоритет под прицела на манипулативната кампания са:
13 Четящите, мислещите, търсещите вероятно ще реагират: “Ама Вие като че ли цитирате Оруел?”. Не, не го цитирам, но аз още преди няколко години отъждествих реалностите с Оруеловите предвиждания, като му отдадох заслужената почит в /8/.
14 Най-популярна, а комай и най-отдавнашна, е тезата за превръщането ни в “космополити”. Бидейки бивш невъзвращенец, аз самият съм преминал през такава фаза на гордеещ се с космополитантството си индивид - млад, нахъсан и успял в кариерата си професионалист, принуден да емигрира. Не мина чак толкова много време преди да осъзная, че няма нищо лошо в това да си космополит, стига да не забравиш, че си патриот на нацията си - тоест, да помниш корените си, да запазиш връзката си, емоционална и всякаква друга, с тях, и да не преставаш да се опитваш да съдействаш на каузата на своя народ и държавата му. Едното не пречи на другото - “космополит” е напълно приемлив статут, стига патриотът в него да осъзнава, че е длъжник на нацията си!
15 “зомбиране” тук наричаме постигането на 100% контрол върху психиката на индивида
16 изкушавам се да добавя и “авто” пред “манипулиране”
Образование - съзнателно стриктно минимизиране на спектъра и на задълбочеността, с цел формирането на доволни консуматори без никакви интереси встрани от това17. В процеса на разрушаване на традиционното образование, имах възможността да освидетелствам девалвацията на познанията на образованите както в Западна Европа, така и в бившите страни от Източния блок18.
Домашно възпитание - този пункт е изцяло извън всякакво публично внимание; разглеждането му би привлякло въпроси относно влиянието на семейството върху формирането на подрастващите, а целта на “Господарите” и оттам на техните днешни слуги, неолибералите и “прогресистите”, е да се ликвидира семейството като градивна клетка на обществото, респ. на нацията (по вектора семейство-род-народ). В САЩ индивидуализмът традиционно се проповядва като високо тачено Американско качество, освен в някои (общо взето маргинализирани) групи, като напр. Amish бщностите, след което, начиная към 1970те постепенно се внедри масово и в практиката на Западна Европа. Привикването отрано към самостоятелност от страна на подрастващите е добър похват при възпитанието им, но той има и други измерения, когато стане само чрез отделянето им отрано от семейството, и най-важното от тях е изтъняване връзката със семейството и ранна - поне частична - загуба на семейното влияние и възпитание. А към самостоятелност се приучава и чрез други подходи…
Военна повинност - няма по-добра школа за мъжество, за обучаване в чувство за отговорност и другарска взаимопомощ, в патриотизъм от най-висша степен, включително и жертвоготовност в полза на нацията и държавата, за приобщаване към железен ред и дисциплина, когато се налага.19 Това е точно противоположността на желаната от “Господарите” характеристика, поради което те неизбежно тласкат към отпадането на задължителната служба, сочейки ползата за бюджета като допълнителен плюс20. Няколко щрихи от профила на (нео)либерала обясняват горното: индивидуалист (егоист), който е научен да взема, а не да дава; такъв, чиито изисквания към околните далеч превишават 17 с изключение на една тясна специалност, за някои - типично децата на традиционалистите, все още приучващи потомството си към почтен труд като достоен начин на съществуване и изява
18 за което ще трябва един ден да напиша подробно, тъй като не съм чувал друг да е имал подобна пространна представителна извадка
19 Първият сигнал, който получих в тази насока, бе около 1970 г., когато на приятелката на мой братовчед изведнъж се изсипаха на гости пет далечни нейни братовчеди от Англия. Бяха второ поколение и не говореха български, та аз - тогава прощъпулник в английския - бях натоварен за преводач (чудесно упражнение за амбицирани начинаещи). Най-силно ме впечатли отсъствието на “мъжественост” и единственото, с което можех да го свържа, бе липсата на задължителна военна служба на острова. По-късно, вече в Белгия, видях ефекта на формалната военна служба, която “носеха” момчетата там по онова време, 80те, и която съвсем бе изоставена скоро след това - не само липса на мъжкото, но и засилена тенденция към промяна на сексуалната ориентация, както и други подобни психически и физиологични аберации. След като извадката ми стана достатъчно надеждна в статистическо отношение, започнах съзнателно да дискутирам проблема интервюирайки своите най-близки приятели, колеги и др. от “Запада” с фокус върху въпроса, отбивали ли са военна служба хората с “мъжки” характер. Имах удачата немалък брой от моите колеги, приятели, сътрудници и др. (французи, италианци и др.) да бяха служили, а няколко от американците бяха изкарали и по година във Виетнам - един от тях като пилот на боен хеликоптер… Заключението ми е, че докато от момчета, които не са служили, все пак може тук-таме, макар и рядко, да се формира стабилен и надежден мъжкар - здрава опора на семейството, което някоя жена ще го избере, за да си създаде и (чрез него) да ръководи, то прекаралите
година или повече в (тежки, сериозни, истински) казармени условия почти винаги стават такива. С други думи, съотношението е реципрочно за двата варианта, като приблизително бих го оценил на 90:10.
20 ако не и главен мотиватор - всички знаем, че победените страни в последната световна война изпитаха икономически бум до голяма степен защото не харчеха за армии изискванията към себе си - нали всички, които сме минали през нея, сме съгласни щото такъв профил, ако влезе в казармата, неминуемо ще бъде преконфигуриран?
21 За сведение на неуспелите да се ориентират напълно, а и за пълнота на обзора, тук ще споменем накратко прилаганите от манипулаторите основни методи и инструменти: Медии (средства за масова информация) - От аудио-видео медиите най-яркият пример за овладяването и превръщането на една медия от рупор на свободната мисъл в отявлен манипулатор на общественото мнение е CNN. В началото на 80те, след като бе създадена, редовно следях CNN и BBC, а рядко поглеждах телевизиите в другите европейски страни, чиито езици говоря - по-скоро за поддържане на форма и повишаване познанията по съответния език. Към средата на 90те, след като Тед Търнър продаде (първо част, а после всичко) на Тайм-Уорнър, обективността започна да се изпарява, а към Югославската война бе изчезнала съвсем: аз считам CNN, в лицето на ръководството й, и при личната заслуга на Кристиан Аманпур22, за престъпно съотговорна институция, заедно с CFR23 и TC24, за създаването на т.нар. “Армия за Освобождението на Косово”25 от групировката на албанските наркотрафиканти26. Трагедията на BBC е подобна, с тази разлика, че европейският такт и британският финес позволяват на екипа донякъде да завоалира статута си на платен от данъкоплатците клакьор на статуквото.
Днес вече няма официална масово консумирана Западна ТВ станция, приватна или национална, която да излъчва обективни, нецензурирани (т.е. потенциално “политически некоректни”) новини, дебати, документални филми и пр., като тук включвам и автоцензурата, която си налагат журналисти, автори, редактори, анализатори и др., понеже съзнават, че инак ще умрат от глад.27 Относно другата голяма категория медии ще дам пример с печатните издания, които следях - пред очите ми TIME Int’l Magazine, The Economist и Fortune, за които поддържах абонамент като частно лице в продължение на над 30 години (избите ми и досега са пълни с архиви, от които списания и вестници заемат почетно масто, понеже нямам сърце да
изхвърля човешки труд, който е и ценна информация за търсещите) в началото на 90те 21 Тук става дума, разбира се, за истинската българска казарма. Впрочем, алюзия към разглеждания проблем е и неотдавнашния указ на Д. Тръмп, чрез който се отказва на травеститите да работят в армията.
Неолибералите съвсем очаквано вдигнаха вой до небесата, с което се самохарактеризират още един път, но всички нормални хора знаем, че на лица с психични проблеми мястото не е в армията, точка.
22 тогава репортерка, сега на екзекутивна позиция
23 Council on Foreign Relations - виж в /12/
24 Trilateral Commission - виж в /12/
25 Чрез CNN иранката Аманпур и пакистанецът Риз Хан в продължение на множество години агресивно - и успешно, трябва да призная - ропагандираха мюсюлманската кауза по света. По-късно харизматичният Риз Хан се премести в Ал-Джазийра. Аманпур е съпруга на Дж. Рубин, член на Американската администрация при Клинтън и Буш-младши, при които и нео-консервативни, и либерали, и прогресисти видяха каузите си неимоверно придвижени напред (сякаш би могло да има някаква разлика помежду им). Мисля, че тези щрихи дотук са достатъчни… Инак медиите - ако слуша човек техните самореклами, разбира се - са върха на обективността. Как ли пък не!
26 А впоследствие, както се оказа по свидетелството на самата председателка на съда в Хага, Карла Дел
Понте, производители и търговци на човешки органи (!) - виж в /13/.
27 Очевидно, в горната категория платени манипулатори влизат и правещите го без да съзнават, че вършат
диверсионна дейност в полза на Истаблишмънта и неговите сиви кардинали - до такава степен са промити
мозъците на някои…
години започнаха да губят обективност, която само за няколко години напълно изчезна.28
Не случайно това съвпадна с преминаването на собствеността от предишните (типично
съвестни основатели) към нови владетели (било част от екипа на “Кръглата маса”, било
техни поклонници и преки подчинени)29…
НПО Неправителствените организации станаха любим похват на душманите на
националната държава и успешно действат като тяхна пета колона. Типично те биват
регистрирани като дружества с цел всичко друго, но не и политика. В действителност те
всички, без изключение, биват използвани (някои само в критични или силно деликатни
моменти, за да не стане очевидна истинската цел на създаването им) за прокарване на
даден конкретен елемент от плановете на господарите им. Това са всички Западни
фондации, всички американски обществени организации, всички международни
организации с “хуманитарни” цели (Human Rights Watch, Amnesty International, Avaaz и т.н.),
та дори и тези с “благотворителна цел” (US Aid, Salvation Army и т.н.) - в последните години
периодично получавам даже от WWF покани за участие в мероприятия (вкл. подписване
на петиции), които нямат нищо общо с помощ за животните, но имат всичко общо с
проектите на “соросоидите”, “прогресистите” и подобните им провокатори и престъпници.
“Мозъчни тръстове” е вариант на НПО, при който поизрасналото отроче скоро след
регистрацията се обособява като самостоятелен “институт”, “агенция” и пр., които се
закача (точно като паразит, или даже по-скоро като дебела, здраво смучеща пиявица) към
послушната администрация на поредното “либерално”, “демократично”, “прогресистко”,
“модерно” и т.н. правителство, за да го “консултират”, да провеждат “сондажи на
общественото мнение”, да изготвят “политики”, “препоръки” за такива и пр., и пр. Така
разходите на инициаторите (спонсорите) на поредното НПО (което се представя като
щедра помощ от “филантропи”, безспорният цар на които днес е омразният на всички
28 На 24 май 1982 г. в квартирата си в Льовен поканих на “българска вечеря” (мое производство) тримата най-
близки тогава мои колеги, впоследствие добри приятели - фламандци и холандец. Те ми подариха годишен
абонамент за TIME, което положи началото на систематичното ми информиране за света; към него прибавих и
други списания като частно лице, а отделно от това поради дейността ми като директор в международни
компании с отговорност за индустриите в различни страни, при безбройните ми пътувания редовно
преглеждах всичко, което се предлага в самолети, на летища, в хотели и пр. Частните абонаменти спрях
някъде към 2009 или 2010, след като дълги години напразно чаках отвратителната тенденция обективността
да се подменя с либерален бълвоч и фабрикувани “новини” да се реверсира. За търпението ми може да съди
човек по следния факт - последната обективна новост, която четох в TIME беше някъде през 1992 г., една
чудесно списана статия, която обясняваше защо се започна братоубийствената война в Босна: първата
работа, която докараните от Алия Изетбегович на помощ афганистански муджахеддини свършиха, бе да
обесят две млади момчета-християнчета на горния праг на вратника на някаква черква… Другата периодика
не бе много по-назад в изоставянето на професионализма и обективността като разменна монета срещу щедро
финансиране, директно или не, от страна на “Господарите на света”. Печално или не, критично или тревожно,
днес няма сериозна, масово разпространявана (интер)национална медия, която бих нарекъл обективен,
надежден и достоверен източник на новини, анализи или коментари, точка! Масовите медии просто се
превърнаха в противоположността на това, за което те самите редовно се саморекламират. Не случайно
отдавна вече Доналд Тръмп редовно ги нарича (и изобличава като) производители на fake news, понеже се
видя в центъра на цунами от нападателни спрямо себе си кампании дирижирани и плащани от “Кръглата
маса”. Този човек може да бъде критикуван за много неща, но оценките му за медиите, така както звучат
първосигнално и изглеждат примитивно формулирани, са прецизно отражение на реалността - Тръмп, освен
много други неща, е и гросмайстор на шоу бизнеса и владее до съвършенство изкуството на комуникацията:
във всеки един момент речникът му е настроен към езика и стила на преобладаващата част от аудиторията,
за която дадено изказване, или дори цяла реч, са предназначени. Според моите наблюдения до този момент в
тази сфера той остава безпогрешен - и поне едно ниво над всички свои конкуренти от Запада.
29 В резултат на компрометирането на всички горепосочени информационни източници, през последните
години ориентацията ми е към алтернативните източници, по чисто електронен път. Официални масови ТВ
станции следя само доколкото ми трябва да преценявам периодически степента на деградация на разните
властимащи, дегенерацията на “обективния журнализъм” и други подобни категории. Истината от тия не
очаквам да науча. Което е най-висша проба житейска ирония - още някъде в края на 60те, като студенти, по-
будните вече бяхме установили, че от официалните (т.нар. “комунистически”) средства за масова информация
можем да очакваме научаването на всичко друго, но не и обективната истина. Този феномен може да се
обясни единствено от тезата за Номенклатурокрацията /8,14/ - и само тогава престава да бъде парадокс.
нормални хора по света Джордж Сорос) се свеждат до жълти стотинки, срещу които
обикновено тия получават определени предимства, концесии, та дори и държавни
субсидии за други свои проекти, вече не носещи етикета 30 “с нестопанска цел”. А
оригиналното НПО/мозъчен тръст цица от държавата и всъщност не след дълго придобива
завидна възвращаемост за основателя си. Не случайно Соросовото “Отворено общество”
започна да боде очите даже на някои Номенклатурчици, които преди време се кълняха в
“демокрация”, “либерални ценности” и прочее брътвежи, като в резултат такива издънки
започнаха да се сдобиват с наименованието “организации нон грата” и постепенно им се
показват вратите в много държави. Този процес очаквам да продължи, доколкото на
някои хора най-после започнаха да им се поотварят очите.
Неолибералната атака върху градивната клетка на обществото. Архитектите на плана
за тотален контрол върху действията на масите, след постигане на тотален контрол върху
мисловния им процес, фокусират действията си върху деформиране на концепцията за
семейството като основна клетка на обществото. Размиването на влиянието й е
единствения път към ликвидиране на здравите кохезионни сили, които тя предлага за
поддържането на национално самосъзнание. Желаното ликвидиране на нациите и
превръщането на гражданите на отделните държави в сива, аморфна, послушна и лесна
за манипулиране (до постигането на тотален контрол) маса минава през демонтиране - и
всъщност разрушаване - на ролята на семейството в обществото.31
Резултатите от описаната по-горе манипулативна пропагандна обработка дават
индикация за колосалния успех на тоталната война срещу изграждането и поддържането
на възвисено национално самосъзнание на индивида като предпоставка за колективизъм
от всякакъв род (и сплотяването като последствие). По-долу ще маркираме само няколко
от тях, с оглед привличане вниманието и на най-скептично настроените към нашата теза:
Масираният пропаганден натиск на подлогите на Номенклатурата вече 25 години тръби за
някаква си “евроатлантическа ориентация” на българите. Аз пък твърдя, че ориентацията
на българския народ винаги е била точно диаметрално противоположна на тази на
западноевропейците. Вземете само един факт: вековна традиция по българските земи
(включително тези, които днес са съставна част от съседни нам държави) е да се правят
чешми. Изобилието на вода, едно от националните ни богатства, в комбинация с грижата
за съседите, местните минувачи, пътуващите отдалеч, а и за домашните животни, е
довела до създаването на безброй каптажи и чешми, немалко от които са истински
произведения на изкуството32. Даже и след унищожаването на множество от тях от
“модерното време”, оцелялата до днес част би представлявала еквивалент на “свода
небесен обсипан със звезди”, ако някой би я нанесъл на картата на нашите земи33.
30 Обзор върху действащите в България НПО виж в /15/
31 В паралел с конвенционалната атака върху традиционните насоки и методи на формиране на новите
поколения (образование, възпитание, обучение), масирано усилие се фокусира върху преимуществено
третиране и активизиране на маргиналите, абнормалните, невротизираните и психотизирани индивиди и
групи. Вместо подлагане на психиатрично третиране и подходяща терапия, тия се поставят на пиедестал и
постепенно придобиха статут на привилегировани, а “върхът” на падението е приравняването на статута на
съюзите на хомосексуалисти с този на семейството, включително юрисдикция върху “потомство”… Не знам
дали някой се сеща какво унижение представлява това за любовта между нормалните хора. А точно
стъпкването на емоциите на нормалните е целта на дългогодишната кампания, чиито плодове се виждат днес.
Да не говорим за другия клас психично болни, трансвеститите, които напоследък се рекламират като новите
герои на нашето време…
32 Не случайно се гордеем с няколко шедьоври на изкуството, посветени на чешми и “извори”, увековечаващи
трогателни човешки съдби.
33 Имам трима близки, всеки от които ми е изброил/разказал за по около стотина интересни чешми в позната
нему част на България - поне дузина от тях свързани с невероятни човешки съдби. До този момент не мога да
ги убедя да се обединят (евентуално и с други познати) и да опишат тази тема поне в рамките на днешната
окърцана българска територия.
Съпоставете сега горното с великия напредничав евроатлантик, който единствено се
интересува от перспективата да ви продаде бутилирана вода - при това, изобилстват
случаите на мошеничества, от които най-фрапантният бе скандалът във Великобритания с
“Дасани” преди около 30 години, при което филтрирана и дезинфекцирана вода от Темза
бе предлагана като минерална…
Няма как другояче да се обяснят множество от наложените в модата тенденции, напр.
носенето на раздрани джинси, освен имплантиране в мозъка на манипулираните на
постулата “модерно = (презумптивен) символ на красиво, естетично и приятно”. Комуто би
хрумнало да ми противоречи, нека ми намери един нормален човек, който би се съгласил,
че парцаливите дрехи са форма на естетична изява - да, немалко опърпани клошари
някога може и да са били нормални, след което чрез външния си вид съзнателно
манифестират новия си статус на маргинали…
На подготвяната за зомбиране маса от подрастващи периодично се подхвърлят все нови и
нови “модели за подражание”: един поглед върху плеядата от последните десетилетия е
достатъчен на всеки средно културен човек, за да оцени девалвацията на естетически
критерии, както и относителното им тегло при прилагането им към оценката на талант,
ниво, спектър на способностите и обща култура в шоу-бизнеса, в какъвто са превърнати от
култа към парите всички човешки дейности характеризиращи се с масова изява и
обществено значение. Погледнете само култовете към бездарни боклуци като Бритни
Спиърс, купчината черни “рап”аджии, Ким Кардашян и безброй други мимолетни “идоли”,
общото между които е, че за известно време са генератор на клюки, а евентуалната
съпоставка помежду им, за да бъде успешна, трябва да се измерва в единици за
безсмислие. На предишните поколения такива кухи същества нямаше как да бъдат
натрапени, но при нивото на обработка на последните две, вследствие на което техните
мечти варират между това да станат прочути модели, “звезди” (няма значение в кой
бранш, стига това да носи много пари и слава) или внезапни притежатели на голямо
състояние (няма значение как), колкото по-нищожно е “величието”, толкова по-голяма
атракция става култът към него.34
Новите поколения постепенно - все по-масово - се превръщат от контролируеми маняци
буквално в зомбита : вторачени в ТВ; електронни игри; видео; 35 играчки тип i-phone
34 Тийнейджърите днес си мечтаят за титли като “мис ХХХ” и “beauty queen”; за принц с “Бентли”; да станат
позлатен ритнитопко/баскетболист-мутант (продаваем от клуб на клуб за десетки милиони) и тям подобни. В
резултат остават недоразвити духовно, понеже не четат печатното слово и в училище ходят не за знания, а за
диплома. Най-точното - и същевременно нежно и любвеобвилно - наименование за тях, до което съм стигнал, е
“милите ми родни малоумници”… Около 30 години назад, точно такива бяха тийнейджърите в “свободния
свят”, и точно по същия начин системата (Номенклатурокрацията) канализираше поведението им на
перфектни консуматори. По онова време, вече изцяло вписан в “Западния свят”, с “местно” семейство и
(завидна) социо-икономическа позиция, внимателно подпитвах моите колеги от същия ранг, възрастова група
и манталитет, не ги ли притеснява перспективата на развитие на новото поколение, при този вектор на
формиране. Не, не ги притесняваше (когато започнаха де се косят, бе вече късно - процесът в болшинстото
случаи е необратим). Не ги притесняваше тогава (втората половина на 1980те) още и фактът, че най-големите
боклуци се подвизаваха като ръководни фигури по всички етажи на властта, и че една от основните им грижи
бе техните отрочета да ги наследят по утъпканата вече пътека. Типично, на въпроса ми се отговаряше: “Никой
свестен човек не иска да се занимава с политика, респ. с администрирането на обществените структури - това
нито е някакво предизвикателство за съвестния професионалист, нито пък е платено като хората (в
сравнение с производителната икономика). На всичкото отгоре, човек трябва да е лъжец, блюдолизец и
продажник, за да оцелее и напредва в мръсотията, наречена политически игри”. Много години по-късно,
всички интелектуалци, професионалисти, обикновени интелигенти и даже хора със скромна позиция в
обществото, които бях запитвал, горчиво съжаляваха, че бяха оставили нещата на самотек - защото
междувременно Номенклатурата бе укрепила позициите си, бе вдигнала мизата неимоверно много
(неправомерно, наистина, но с инфилтрирането на всички стълбове на властта самото право бе поставено
също под техен контрол), и бе станала непоклатима (освен ако се помисли за революционното й премахване от
узурпирания пиедестал). Но това е друг, много дълъг разказ…
35 И до днес не престава да ме удивява прозорливостта на Джон Ленън в лириката на Working class hero.
абсорбиращи всичкото им внимание, на които “чатват” със седящите до тях в кафето,
потопени в “соса” на дебилитираща музика - техно, рап и подобни. 36 Те са абсолютно
аполитични, неинтересуващи се от нищо друго отвъд консуматорското… и някак много
тъжно ми напомнят на елоите на Хърбърт Уелс (отвреме-навреме мурлоците ги привикват,
избират си някои за храна, след което пускат останалите отново в “рая” навън).
Родителите им пък, след като ги отглеждаха като създадени само да получават, след като
ги учеха, че успех значи да имаш много пари, след като потрошиха сума ти и средства, за
да ги изпратят да учат извън България (за която пропуснаха да им обяснят, че е Родина, а
и какво по-точно това означава), след като тайно или явно се надяваха като се изучат
“навън”, там да се и задомят, там и да си останат, сега се чудят защо отчуждението е
толкова масово, защо децата им нехаят - а внуците им, чужденците, нямат и капка
патриотично чувство, към която и да е държава. Не знам дали някой осъзнава, че ако
днес (недай, Боже!) стане война, в България, както и в която и да е от тотално
зомбираните от неолибералите държави, никой няма да се яви доброволец за фронта -
съпоставете това със ситуацията преди около век, когато в момента, в който страната
тръгва на война, всички български студенти от чужбина напускат университетите си и се
връщат доброволци в армията. Това, че същото е и в любимия ви “цивилизован” свят на
“евроатлантическите ценности”, едва ли ще стопли душата на тези, у които е останала
частица незаразен от пропагандната проказа разум - масовото духовно падение на цяла
една нация е трагедия, която не може да облекчи, а още по-малко и да излекува
съзнанието, че и у съседите е същото… Някои родители забелязаха също, че децата им не
влагат същия смисъл в понятието “обич”, или пък че въобще не питаят някакви възвишени
чувства. Нито пък че имат някакви възвишени идеали. Обикновено си го обясняват с
“новото време”, “сексуалната революция” и подобни уловки за наивниците, а отказват да
видят и чуят елементарни аргументи като “целенасочена дългогодишна методична
обработка, в резултат на която всякакви прояви на романтизъм, сантиментализъм,
дълбока душевност, чувства… се заместват с такива на прагматизъм, меркантилизъм,
консуматорство, използвачество, измамничество и подобни”.
Противниците на твърдението ми за успехите на зомбиращата пропаганда не могат да
отговорят на простички въпроси от сорта: “Може ли да квалифицираме като по-добър, по-
справедлив, по-прогресивен, по-демократичен, по-високостоящ, по-напредничав… един
социо-политически строй, при който на почит е този, който е натрупал куп пари, и
следователно всеки простак, бандит, крадец, престъпник, некадърник, необразован,
недодялан, вулгарен, подмазвач, синекур, клакьор, подлога, платен убиец, бракониер,
фалшификатор, узурпатор, лъжец, мафиот, симулант, професионален политик, сводник,
депутат, мошеник, Номенклатурчик… стои издигнат на по-висок пиедестал от всеки
почтен човек, който живее запазвайки достойнството си и доброто си име в обществото, и
в преобладаващия случай просто преживява с непрекъснат честен труд - тоест, типично
по български?”.37 Девет от всеки десет мои познати/приятели/колеги-интелигенти, които
си мечтаеха за справедливостта и благоденствието на “свободната демокрация” с ужас
установиха, че от относително бедни38, но уважавани граждани при “соца”, днес са обидно
бедни и маргинализирани, докато простаци, чалгаджии и откровени бандити се радват на
високо уважение (височината, естествено, бидейки функция на тежестта на протфейла
им). И тук е парадоксът - угнетени, унизени, тотално обезнадеждени, приравнявани с
36 Като естет аз твърдя, че рапът (“rap”) би трябвало за по-достоверно да се нарича “crap” (вижте в речник) - а
като музикант го квалифицирам като “ритмичен шум”. Обърнете внимание, напр., че малкото на брой приятни
мелодии избрани за фон на рап-хитове неминуемо са заимствани от популярни стари парчета.
37 Тук вездесъщите български философи се втурват да ми посочват как това е само едно “чисто нашенско
явление” - с което само ми демонстрират многослойните капаци около очите си. След което “откриват”, че аз
съм всъщност един досега умело прикриващ се “комунист”; към този момент аз губя интерес към по-нататъшен
разговор - не толкова от умора, колкото от натрупаната вече статистика: разговорите ми със зомбитата са,
вече стриктно научно доказано, абсолютно безсмислени!
38 което само по себе си е противоречиво твърдение - виж в /3/ и няколко глави на /1/
нищожество… повечето от почтените ми близки с горните характеристики все още
манифестират поведението на типичния промит мозък. За мен, който познавам
стойността на интелекта, достойнствата и душевността на тези хора, терзанието е много
трудно поносимо: вече почти 30 години те по десет пъти в един разговор ще заключат
“Ами да, те, комунистите…”, или пък “Нали видя какво направиха службите…?”, след
което продължението на такава дискусия става безсмислено…
Римският принцип “хляб и зрелища” е в максимално активна употреба 39 и днес. Разликата
е само в техническите средства, които сега, две хилядолетия по-късно, позволяват
многократно усилване на ефективността на въздействието му чрез контрол върху
интензитета и екстензитета на посланието - постигането на параноя в днешния свят е
просто детска игра. Както и всички останали непроизводствени дейности, политиката е
превърната в бизнес; при това моята оценка за бизнесът на политиката гласи “вариант на
шоу бизнес” - всеки цикъл започва като се избира по-добрия шоумен (при приблизително
равни други условия - най-вече финансирането на предизборната кампания), след което
медиите разпространяват шоуто (демек, управлението) на водения от него екип докато
омръзне на публиката и се стигне до нов цикъл. И така до момента, в който публиката
реши да ликвидира окончателно целия този бизнес, барабар с подхранващата го среда -
според нашата теза светът днес е много близо до този момент /16/…
Манипулираните вследствие тоталната информационна война маси манифестират това,
което всъщност би трябвало да се нарича “пропагандно зомбиране” - в изказа им
неизбежно прозира непоклатимо имплантираната в мозъците им инерция на прилагането
на шаблони от типа “комунизъм = ад, а демокрация = рай”; “СССР/Русия = агресор, а НАТО
= миротворец” и други подобни (виж напр. в /6,7,17/). Фактът, че най-високопоставените
Номенклатурчици от горния ешелон на държавната управа в Западния свят, а и от
супранационалните организации като ЕС и НАТО, постоянно бръщолевят за “руската
агресия”, “диктатора Путин”, “диктаторите Саддам, Кадафи, Асад” и пр., просто издава
степента на всеобщото зомбиране - “критична” би бил един доста снизходителен
детерминатор.
Манипулирането до тотално промиване на мозъка на средно-статистическия гражданин е
единственото обяснение на заблуди като “нормална държава”, “правова държава” и др.
подобни. В случая с гражданите на Източна Европа до това обяснение те стигат, със или
без помощ отстрани, поради сериозното разминаване на реалностите с техните очаквания,
в случая най-общо за справедливост, в “демокрацията” заменила “комунизма”. Поради
вроденото вироглавство на българина, до този момент имам обидно ниска успеваемост в
опитите си да убедя околните, че изискването за синхронизация на законодателството
гарантира еквивалентност на правовите държави, които членуват в ЕС. Така мрънкащите
не искат и да чуят простичкото обяснение на механизмите на правовата държава
наречена Представителна Демокрация (за някои от нас, Номенклатурокрация), което не
би ги кой знае колко утешило, но поне би им посочило кривината в тяхното мислене (и още
повече в тяхното мечтаене): Когато правенето на пари стане единствената ценност
изповядвана от мнозинството, стремежът към притежаването на много пари неизменно се
изражда в стремеж за власт, което пък неминуемо преминава в стремеж за контролиране
и на трите стълба на властта. Контролът върху законодателната и съдебната власт се
изразява в прокарване на закони, които са в полза на имащите повече40, и в ущърб на
39 както, впрочем, и “разделяй и владей”
40 Запитайте се, напр., справедливо ли е да се сбием двама на улицата, да дойде полиция и да ни вкара в
ареста, след което аз вадя от джоба си 1000 долара за гаранция и се прибирам в къщи, а Вие оставате да
спите в ареста, понеже сте бедняк, а и нямате заможни приятели да Ви измъкнат?
обществото като цяло . Не случайно принципът “не е морално, но е 41 легално” се превърна
в национална поговорка за САЩ42.
Впрочем, има и един друг контролен въпрос; друг аспект, от който обидчивият би могъл да
погледне към твърдението ми за успеха на добре смазаната пропагандна машина. Добре
запознатият с история, философия, археология и лингвистика не може да не е забелязал
невероятния успех на гръцката пропаганда: всичко, което днес се пише, разказва, говори,
играе във филми и пр., относно Александър Македонски, е тотално противоречаща на
истината измислица. Даже превъзходни произведения на журналистиката и
документалнато кино се самосриват в калта като плещят за “гърците на Александър”,
“гърците в Бактрия”, “гърците победили персите” и подобни. А друго ако не, поне
прочитането на Плутарх /18/ е достатъчно, за да се разбере истината /виж в 1/. И така,
този пример за многовековна успешна пропаганда - а в този аспект имаме поне още два
примера, еврейската, както и по-младата про-тюркска43 - води до въпроса, който всеки би
трябвало да си зададе, рано или късно: “След като осъзнавам, че милиарди хора през
множество векове са живели в заблуда, каква е вероятността точно аз да съм избягнал(а)
всички аспекти на манипулиране на съзнанието ми?”. Моят отговор? Нула!
И така стигаме до следния Сумарен резултат: перфектната Номенклатурокрация се
състои от маса от лесно управляеми консуматори и шепа послушни на “Господарите на
света” Номенклатурчици, оставени да паразитират върху нацията си за награда за
продажничеството си.
По принцип всички Номенклатурчици действат само реактивно, а не проактивно - защото
нямат никаква друга цел освен да управляват (чрез което да удовлетворят въжделенията
си за “успех в живота = еквивалент на богатство и слава”). А в техния речник да
управляваш значи да упражняваш контрол над бюджета (със всички последствия от това
за себе си и за най-близкото, респ. свързаното, обкръжение) - и нищо повече!
Горното идва да допълни картината - от Номенклатурчици с промити мозъци може да се
очаква само конформизъм и послушание, а не някаква смислена национална стратегия и
пътна карта за осъществяването й!
41 Почти всички вече разбраха, че богатият човек има много повече шансове да избегне правосъдието (или да
получи справедлива присъда), отколкото бедния. Почти всички вече разбраха защо адвокатската професия е
изключително високо заплатена. Тези, които са следили някои от нашумелите углавни процеси, особено в
САЩ, не може да не са научили за безбройните вратички в законодателството на всяка “зряла” Демокрация -
това всичко е прокарано в съответните парламенти на правови държави! И тук е моментът да ви запитам:
Замисляли ли сте се, след като приемаме, че в една държава съществуват конституция и законодателство
установяващи демократичността й, за какво ни е притрябвал парламент, в който - досущ пчелички - безброй
депутати целогодишно се трудят да коват нови закони и да поправят стари? А понеже знам, че не сте се
замисляли (инак нямаше постоянно да мрънкате за “правова”, “нормална” и други видове държави, към което
ви индуцират вече десетилетия манипулаторите), ще обясня: това е един от механизмите, чрез които
свръхбогатите упражняват контрол върху всички нас. Take it or leave it!
42 Доналд Тръмп, напр., е прочут като майстор на банкрутите - няколко пъти ръководи компании с ограничена
отговорност, прекарва ги през възход, източва ги, ликвидация, и пак отначало. Всичко напълно легално, никой
не го укори в нищо, само цяла Америка му завиждаше; а и до днес му завижда, защото от строителен
предприемач наследил милиони днес бива оценяван като милиардер. Президентството му е друга тема…
43 От няколко десетилетия огромни средства се изливат за “доказване” на хилядолетна давност и пространно
проникване на “тюркска цивилизация”. Сериозно начало това води от опитите на Гумильов /19/ за научно
обосноваване на произхода на тюрките, за каквито обаче той взема народи (напр. хуните и хазарите), за които
това се оспорва. Това не пречи на платените да манипулират (съзнателно, или не) да стигат до смехотворни
произведения (виж, напр., в /20/), а в Уикипедия да се представя напр. съвременен портрет на Тамерлан
изглеждащ като ариец, само страница след портрет от негов съвременник, на който той си изглежда както
трябва да е изглеждал всеки монголски предводител. Трагедията е, обаче, че напр. в Турция има съвременни
скулптурни “портрети” на разните техни известни султани, които изглеждат точно както и нашите представи
за нашите арийски канове, докато в /21/ портретите оставени ни от техните съвременни придворни художници
говорят съвсем друго. “Qui bono?”, пита се в задачата…
Впрочем, има една безпогрешна индикация за това дали един интелигентен патриот е
едновременно с това и наистина квалифициран за народен водач; той (или тя) има
изработена стратегия съобразена със
Закон Божий №4: Истинска национална сигурност на един народ и неговата държава
е възможна едва след постигането на национално му обединение
Не съм чул досега някой от Номенклатурчиците да е проронил и дума за все още
неосъщественото национално обединение на българите. Точно обратното - те всички до
един, по силата на непрекъснатото деклариране на подчинението си на неолибералната
политика наложена им отгоре от новите им господари, се афишират като национални
предатели - ни повече, ни по-малко. Освен ако някой от тях не е още разбрал, че проектът
на “господарите на света” /12,22,23/, прокарван от послушниците им в Брюксел, визира
ликвидирането на отделните нации в Европа44.
Очевидно, при тази ситуация не можем да очакваме от управляващата Номенклатура нито
някаква стратегия, нито пък “пътна карта”. А “пътна карта” трябва да бъде набелязана и
одобрена от цялата нация, тъй като процесът на национално обединение на българите ще
бъде много дълъг - не на последно място и защото, за да е траен, ще трябва да включва
само мирни методи. Както е записано в /1,27/ времевия интервал в “пътната карта”
вероятно ще надхвърли този на едно поколение, а може би и на две. Всичко ще зависи от
това, дали българите ще го пожелаят, или не - до този момент homo sapiens не е постигнал
само онова, което не е пожелал. А най-големите успехи, свързани с чудеса от храброст,
изобретателност, трудолюбие, ученолюбие, творческа упоритост, духовно усърдие,
човеколюбие и пр. се признават от всички на подвида на Арийците - тези, които в
далечното минало са наричани с разни имена, като прото-индо-европейци, траки и други,
а от последните поне 1500 години са известни просто като българи…
Както е известно, днешните велики “управляващи” на нещастна България не мислят за
стратегия за национално обединение - камо ли пък за пътна карта, която да предложат за
допитване до народа. В процеса на преследване на личните си цели, насред
предизвиканата от тях четвърта национална катастрофа, Номенклатурчиците пропускат
един след друг идеалните моменти за поставяне на масата пред световна сцена на
въпросите свързани с националното ни обединение. В /28/ повдигнахме този въпрос,
доколкото тактически бе удобно той да се повдигне. Както е типично за “електронните
медии” (ласкателно название за инак скучното и често некултурно сборище на драскачи,
полуумници и платени тролери - тук изцяло изключвам “клюкарника” FB), мъдреци и
присмехулници, философи и пияници се втурнаха да драскат (което, разбира се, съвсем
не е неочаквано, предвид епидемията, която идентифицирах всред моите сънародници, и
която нарекох “Пази, Боже, сляпо да помисли, че е прогледнало!”), но нито водещият
блогер (Е. Сугарев) реагира, нито някой от съответното Министерство (МВнР)…
Има няколко хода (до един описани в /1/ и в писмото цитирано по-горе /27,28/), които
България може и трябва да направи - колкото по-скоро, толкова по-добре - с оглед да
оповести 1) желанието на българите да постигнат националното си обединение; 2)
намерението на правителството на българите да следва народната воля, и 3) най-
съществените факти и аргументи в подкрепа на тези въжделения.
Основните пунктове на тези искания са описани в /1/ и /29/, като в /1/ са приведени
немалко библиографски референции, съдържащи аргументи и факти в подкрепа на
българските твърдения. Освен това, на сайта http://www.kroraina.com се съдържа почти
пълен списък на книги, статии, документи и пр. съдържащи много друг доказателствен
44 Познавайки качествата на номенклатурчиците в цял свят, не бих се учудил чак толкова, ако се намират и
такива (моля, вижте дефинициите и примерите в /1, 8, 24-26/ и след това сравнете с Вашите наблюдения).
материал. В /30/ съставителят Г. Илиев е представил достатъчно аргументи позволяващи
да се постави на рзглеждане въпроса за турския геноцид над българите - типично,
българското Народно събрание неколкократно отказва да разглежда въпроса за турски
геноцид, с което се идентифицира, за кой ли път, като сбирщина от национални предатели
и блюдолизци на Брюксел. Въпросът за геноцидът над българите - включително и от
страна на Гърция и Сърбия, с цел обезбългаряване на населените с българско мнозинство
европейски провинции на бившата Османска империя, е осветляван в работите на
Л.Милетич /31,32/, Вл.Сис /33/, К.Пърличев /34/ и мн.др. Нещо повече, аргументите на
специалисти като Хр. Тепавичаров /35/ и др., в комбинация с фактите изнесени в
посочените публикации, и подкрепени с докладваното от Комисията Карнеги /36/ през юни
1914 г. демонстрират, че нашето оригинално (чисто лаишко, умозрително, 45 базирано само
на интуитивна логика и най-общи правни съображения) становище /1/ за преразглеждане
на договореностите от преди 100 години съвсем не е лишено от основания.
Претендиращите да разбират днешния свят може и да схванат следното ми изявление:
През 1991 г. Джордж Хърбърт Уокър Буш заяви на света, че настъпва ерата на Новия
световен ред. Това означаваше (за разбиращите), че Ялтенските споразумения са
погребани, тоест, САЩ узурпират правото на световен арбитър. В тази тоналност бе
композирана музиката “разпадане на Югославия и възникване на нови държави в
Европа” (нещо недопустимо, и просто немислимо, според Ялта), “наказване на Слободан
Милошевич чрез бомбардиране (в т.ч. с обеднен уран) на Сърбия46 до откъсване на
провинцията Косово и създаване на нова държава”47, и пр.
Никой в официална Америка не разбра навреме, че вилнеенето по света само 25 години
след апогея на империята доведе до 1) тоталното им омерзяване в очите на целия свят, 2)
обединяване на засегнатите им опоненти със съпоставим размер (ако не и финансово-
икономическа мощ), и 3) бясно разхищение на ресурси в паралел с автодецимация на
икономическата им инфраструктура, в резултат на което страната мина в режим на
“просперитет на кредит” и стремително се приближава към банкрут. При стриктно
подчиненото на статуквото положение на всички масови медии, държавни и приватни,
гласовете на разумните сред интелигенцията в САЩ оставаха под сурдинка в дузина
алтернативни електронни медии.
Днес обединението против Америка е факт, манифестиран в провала на последните им
две авантюри /6/ и особено непостигането на съответните основни, макар и
недекларирани никъде, стратегически цели: А) изтласкване на руския военен флот от
Севастопол, и Б) превръщане на окупираните от Израел Голански възвишения в
“легитимна” еврейска собственост.
На този фон стратегията за национално обединение на българите и съответната “пътна
карта” (напр. предложената по-горе) би трябвало да изглежда далеч по-малко утопична,
отколкото по времето, когато бе написана (преди около 10 години).
45 за наше нещастие, малко преди избухването на Голямата война - тоест, когато за враговете на България е
удобно и лесно да постигнат отвличане на вниманието от незаслужената й трагедия
46 По-интелигентните хора по света, даже и след опиянението от “свободата и демокрацията”, които най-после
ги осениха, осъзнаха мащабите на американското малоумие: нарочва се един за “bad guy” (лош човек) и се
напада и разрушава цялата държава (защото той отказва да върви по указаните му стъпки на американската
“демокрация”). Така колаборационистите-подмазвачи от българската Номенклатура допринесоха
Северозападна България също да пострада от бомбардировките с обеднен уран. А междувременно, след
множество години, послушният съд в Хага така и не успя да уличи, и оправда “лошия” Милошевич, претекстът
за войната… Колкото до другите “лоши хора” - Саддам, Кадафи, Асад и пр., ако съдим по алтернативните
медии, тук-таме се забелязва някакво слабо прозрение, но според масовите медии всичко си е по старому…
47 В американските мозъци, а и тези на подражаващите им, те създадоха нова “нация” /виж 17/!
Разбира се, горните съображения са далеч извън обхвата на българската Номенклатура.
Затова и по този пункт, който съзнателно отделихме от горните 12, няма да бъде
направено нищо, така както и по тях.
Заключение: много приказки ще бъдат изприказани, много милиони ще бъдат
прахосани, а България ще си остане държава с национална сигурност равна на нула
дотогава, докато българите не изхвърлят Номенклатурата на бунището.
Иван Даракчиев
Библиография:
1. Ivan D., “Bulgaria, terra europeansis incognita”; ISBN 978-954-91584-3-4
2. Иван Даракчиев, Основните икономически съображения предопределящи предстоящата революция в
България, https://www.academia.edu/8735447/
3. Ivan Daraktchiev, Open Letter to Richard Rahn, https://www.academia.edu/4439526/Open_letter_to_Richard_Rahn
4. Програма на ДД ЗАЕДНО, http://zaedno.mobi/Zaedno/Nacalo_files/111222333.pdf
5. Иван Даракчиев, Програмата на ДД ЗАЕДНО - единствената Национална Доктрина за България:
размишления върху изобилието от “национални доктрини” и “национални стратегии” като способ за
дефокусирането на нацията, https://www.academia.edu/29482364/
6. Ivan Daraktchiev, USA’s semi-hot war for control of Russia’s natural resources: the Syrian episode, https://
www.academia.edu/20045616/USA_s_semihot_
war_for_control_of_Russia_s_natural_resources_the_Syrian_episode
7. Ivan Daraktchiev, Magna Bulgaria as source of arguments for the EurAsian union, https://www.academia.edu/
16690530/Magna_Bulgarica_as_source_of_arguments_for_the_EurAsian_Union
8. Ivan Daraktchiev, Nomenklaturocracy, or what exactly was Orwell right about, https://www.academia.edu/4439386/
Nomenklaturocracy_or_what_exactly_was_Orwell_right_about
9. Иван Даракчиев, Проектът БЪЛГАРИЯ, https://www.academia.edu/7618093/
10. Иван Даракчиев, Разминаването на делата с думите в “старата Европа”, https://www.academia.edu/7618071/
11. Иван Даракчиев, Отново за гъвкавата демократичност на Европейската демокрация, https://
www.academia.edu/7617972/
12. Jon Rappoport, Who really runs things in America?, www.nomorefakenews.com
13. Ivan Daraktchiev, Hillary Clinton or Donald Trump: which one will America choose for President of EU?, https://
www.academia.edu/29191470/
Hillary_Clinton_or_Donald_Trump_which_one_will_America_choose_for_EU_President
14. Иван Даракчиев, Номенклатурокрация - исторически преглед и други мисли, https://www.academia.edu/
7618050/
15. Емилия Славкова, Ето защо гражданското общество не е единно, Ави-Тохол, кн. №35, 2015, стр. 103, ISSN
1312-2185
16. Ivan Daraktchiev, The Revolution within Democracy, https://www.academia.edu/5804006/
The_Revolution_within_Democracy
17. Ivan Daraktchiev, Explaining Ukraine, https://www.academia.edu/6847478/Explaining_Ukraine
18. Плутарх, Успоредни животописи - Александър, 1930, София
19. Лев Н. Гумилев, Древние тюрки, Москва, 1967
20. Мурад Аджи, История тюрков, ISBN 978-5-17-087192-6
21. Patrick Kinross, The Ottoman Empire, 2003, London, The Folio Society
22. Eric Zuesse, http://www.strategic-culture.org/news/2016/09/21/red-light-warning-on-now-about-hillary-clinton.html
23. Pepe Escobar, https://www.sott.net/article/328895-Hillary-and-Trump-Les-Deplorables
24. Ron Paul, END the FED, ISBN 0446549193
25. Paul Craig Roberts, Washington’s Arrogance Will Destroy Its Empire, www.paulcraigroberts.org
26. Jack D. Douglas, The U.S. War Against the World, http://archive.lewrockwell.com/douglas/douglas53.1.html
27. Иван Даракчиев, Отворено писмо до всички български политици, https://www.academia.edu/34009975/
28. Иван Даракчиев, Коментар към “ПРИЗИВ към всички загрижени за националните интереси на страната”,
svobodata.com, 7 Ноември 2010, Веселин Кандимиров, http://zaedno.mobi/Zaedno/Komentari_i_intervuta_-
_2_files/07-11-2010.pdf
29. Иван Даракчиев, Бъдещето на България - чий избор ще бъде?, https://www.academia.edu/8735950/
30. Георги Илиев, Лятото на 1913 г., ISBN 978-619-152-189-0
31. Любомир Милетич, Разорението на тракийските българи през 1913 година, 1989, София
32. Любомир Милетич, Гръцките жестокости, София, 1913 г.
33. Владимир Сис, Гробовете на Трикери, ред. Димитър Мишев, изд. Народ и Армия, София, 1914
34. Кирил Пърличев, Сръбските жестокости в Македония (1912-1915), София, 1918г.
35. Христо Тепавичаров, За тракийските бежанци и отговорността на балканските държави в началото на XXI
век, “Ави-Тохол”, №36, стр. 54, ISSN 1312-2185, 2016
36. Carnegie Endowment for International Peace, Report of the International Commission to Inquire into the Causes and
Conduct of the Balkan Wars, 1914, Aylesbury, Bucks: Hazel Watson & Viney Ltd.
Бургас, 02.08.2017 г.
