Държавата му е димяща развалина, голяма част от която е под контрола на съперничещи въоръжени фракции, местни или чужди.

Половината от населението е разселено и голяма част от Запада го смята за тиранин, който нарушава правата на човека. Но сирийският президент Башар Асад, изглежда, оцеля във войната и е вероятно да запази властта в обозримо бъдеще.

Страните в гражданската война в Сирия се подготвят за осмия кръг на мирните преговори в Женева под егидата на ООН, които имат за цел да положат основите на политически преход, за да се сложи край на конфликта. Но ако не се случат изненади, каквото и да бъде договорено в швейцарския град, то няма да доведе до сваляне на Асад от власт. Една от причините е военна. Силите на Асад набраха инерция на бойното поле през изминалата година, подкрепени от огромна руска военновъздушна кампания и бойци от Иран и Хизбула. Правителството на Асад контролира над 50 процента от територията на Сирия.

Да владееш половината от страната си обикновено не е оптимистичен признак, но е напредък в сравнение с 19-те процента, които режимът държеше в ръцете си по-рано тази година. Неговите войски контролират четирите най-големи града, 10 от 14-те провинциални столици на Сирия и средиземноморското крайбрежие. Също така никаква сила на терен не е в състояние да прогони Асад на този етап.

На дипломатическия фронт най-големите поддръжници на опозицията, Съединените щати и техните съюзници, отдавна се отказаха от искането си всяко евентуално споразумение за спиране на войната да включва незабавно отстраняване на Асад. Сега те настояват да се планират избори, които биха могли да доведат на власт нов лидер. Но Русия в момента доминира в преговорния процес, което означава, че на съюзника й Асад не се оказва особен натиск да склони да организира истински избори. Политическо решение, според неговите правила на играта, може да е включване на членове на опозицията в правителство на националното единство под негово ръководство.

Опозицията срещу Асад е в безпорядък. Главният опозиционен преговарящ Рияд Хиджаб подаде вчера оставка, като се оплака, че чужди сили разделят и плячкосват Сирия и сключват сепаративни споразумения за "удължаване на живота на режима на Башар Асад". Той напусна поста си само два дни преди опозицията да се срещне в Саудитска Арабия, за да състави единна делегация и да формулира консенсусно становище за преговорите. Саудитска Арабия вече даде сигнал на опозицията, че трябва да се примири с оцеляването на Асад.

Асад изглежда все по-уверен. По-рано този месец кабинетът му публикува в социалните мрежи снимка как президентът и първата дама Асма се разхождат из двора на двореца си в Дамаск, усмихвайки се един на друг. Снимката е част от пропагандна кампания, целяща да покаже, че всичко в Дамаск върви както обикновено, а също така и увереност в бъдещето. Профилът на президентството в "Инстаграм" всеки ден качва снимки на първата двойка от посещения при студенти, семейства на убити войници, сиропиталища и хлебопекарни.

Държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън в края на октомври повтори призива на Вашингтон към Асад да сдаде властта и изказа категорично мнение, че "царуването на семейството на Асад върви към своя край". Но превръщането на този призив в реалност изисква лостове за влияние, които Вашингтон не изглежда готов да използва.

В общо изявление, публикувано по-рано този месец, президентът на САЩ Доналд Тръмп и руският му колега Владимир Путин заявиха единодушно, че конфликтът в Сирия не може да бъде уреден с военни средства. Те направиха неясно формулирани коментари за неотдавнашния ангажимент на Асад към женевския процес към конституционна реформа и избори, за каквито призовава резолюция на Съвета за сигурност на ООН.

Малко са сценариите, които биха могли да доведат до падане на Асад. Едната възможност е САЩ да убедят Русия да принуди Асад да приеме политически преход, който да гарантира оттеглянето му от президентския пост. Но е трудно да си представим какъв стимул биха могли да дадат американците на Москва да захвърли своя съюзник на боклука. Друг сценарий би бил, ако САЩ или други поддръжници на опозицията сменят курса и започнат пълномащабни военни действия срещу Асад.

Това изисква огромна ескалация, започване на войната отново, от самото начало, за да бъдат заличени победите на Асад и да се създаде опозиция, която да е в състояние да управлява и да бъде приемлива за международната общност, каза Арън Лънд, анализатор във Фондацията "Сенчъри" в Ню Йорк. Ако погледнем как се развива конфликтът в момента и как съюзниците на опозицията се оттеглят - това просто няма да се случи, каза той.

Тръмп сложи край на програмата, по която, с подкрепата на ЦРУ, бяха обучавани бунтовнически сили в опит да бъде отстранен Асад. Съединените щати са по-съсредоточени в борбата с групировката "Ислямска държава" в Сирия, където оказват подкрепа на кюрдските сили, които успешно отблъснаха екстремистите и поеха контрола над почти една четвърт от страната.

Турция, друг голям поддръжник на опозицията, е по-загрижена да попречи на амбициите на кюрдите в Сирия, отколкото да отстрани Асад. Тя подкрепя опозиционни фракции, които контролират анклав в Северна Сирия и се сражават с кюрдите.

Основната територия под контрола на бунтовници, фокусирана върху борбата срещу Асад, е северозападната провинция Идлиб, но там господстват съюзени с Ал Каида фракции. Русия изигра ролята на посредник за сключването на серия от споразумения за прекратяване на огъня между силите на Асад и бунтовниците на повечето фронтове в Сирия. Това позволи на Асад и неговите съюзници - военни от Иран, партизани от ливанската групировка Хизбула и иракски шиитски милиции - да се съсредоточат върху борбата срещу "Ислямска държава" на изток.

В неделя държавни медии съобщиха, че силите на Асад са завладели отново град Букамал, последната значима крепост на "Ислямска държава" в Сирия. Сега бойците на джихадистката групировка защитават само ивици пустинна територия в страната и обсадена зона край столицата Дамаск.

Когато конфликтът в Сирия започна с масови протести през март 2011 г., мнозина очакваха, че Асад бързо ще бъде свален, подобно на други арабски лидери. Регионални и международни поддръжници на опозицията наляха пари и оръжия, а после президентът на САЩ Барак Обама и други западни лидери обявиха края на династията Асад. Решителността на Асад обаче не бе поклатена в нито един момент от конфликта, подсилена от разпокъсаността на опозицията и от намесите на Русия и Иран.

Николаос Ван Дам, автор на книгата "Унищожаването на една нация: гражданската война в Сирия", заяви, че западните страни са създали напразни очаквания, като призоваха Асад да се оттегли, но оказаха само половинчата подкрепа за опозицията и подцениха колко последователен в действията си е сирийският президент.