През 2016 г. "вятърът на промените" по света задуха със сила, която напомни за 1989 г., а през 2017 г. е налице и резултатът от глобалната динамика: живеем във все по-несигурен свят - това е една от констатациите в годишния анализ на Института по социология "Иван Хаджийски", озаглавен "18 важни неща за света и България, които трябва да знаете в началото на 2018 г."

 

Не е направена решителна крачка към мир и успокояване на напрежението по света. Има вече структурна несигурност, смятат анализаторите. Според тях международното напрежение расте до критичен предел и никога досега след Втората световна война светът не е бил толкова близо до нов военен сблъсък с непредвидими и катастрофални последици. Свидетели сме на нова фаза на глобализация, има възход на незападния свят, а общата тенденция е към глобална мултиполярност, смятат от Института.

 Сериозни са вътрешните разделения в западния свят - както вътре в глобалния лидер САЩ, така и между САЩ и неговите традиционни европейски съюзници, се посочва в анализа. В Близкия Изток (а донякъде и в Северна Африка) трудно контролируем процес на промяна на границите може да отвори кутията на Пандора. Без да отрича пазарните устои на глобализацията, консервативната вълна, която днес залива западния свят, е реакция срещу глобализацията. И явно САЩ вече намират ролята си в глобализацията по друг начин - прилича повече на американско оттегляне от глобализиращия се свят, се отбелязва в анализа.

В Западна Европа системните партии постепенно усвояват национализма и консерватизма, докато в Източна - консервативните и националистическите все повече придобиват системност. Традиционната десница все повече се обръща към национализма, забелязват анализаторите. Според тях България е налучкала политическа линия, която може да се нарече "многостранна калимера" - добри отношения с всички, близки и далечни; и с глобалния лидер САЩ, и с неговите конкуренти; и с ЕС, и с Турция; и със Саудитска Арабия, и с Катар. Има несъмнени постижения като договора с Македония и четиристранният диалог България, Сърбия, Гърция, Румъния. В същото време основни приоритети - като влизането в Шенген, чакалнята на еврозоната и излизането от мониторинговия механизъм - остават само в перспектива.

В анализа се отбелязва и "непосилната лекота на председателството". Пред страната ни се очертава нелека задача. България трябва да участва пълноценно и убедително в решения, засягащи бъдещите отношения на ЕС с Великобритания, сценариите за засилена интеграция и вишеградските алтернативи, конфронтацията между Брюксел и Варшава, идеите за нови миграционни регулации и нов курс към Русия, рисковете от неглижиране на споразумението между Анкара и ЕС, офертите към Западните Балкани, бюджетната рамка и кохезионната политика за следващия програмен период, посочват от Института. Решенията ще имат непосредствен ефект и върху ролята на България в ЕС, и върху легитимността на самото управление. Всякакви прогнози за стабилността на мнозинството след юни 2018 г. са преждевременни, отбелязват те. 

 В България укрепват консервативните тенденции за сметка на либералните и приоритет е стабилността, а не реформата, смятат от Института. Според тях пълзящата концентрация на власт при ГЕРБ продължава. Систематично биват изтласквани политически и бизнес алтернативи на формирания в последните години властови модел. Новата стратегия на ГЕРБ донякъде напомня курса от 2009 г. - едновременна битка и със старата десница, и със старата левица, под знамето на намерения за ревизия на прехода.  Категоричната опозиционност на БСП е плюс, който на фона на двусмисленото поведение на ДПС или "Воля" превръща БСП в единствена реална парламентарна алтернатива на управляващите. Независимо от това, остават убежденията, че по немалко сектори на управлението разминаванията между ГЕРБ и БСП са по-скоро ограничени. Затова и най-сложна и проблематична ще е за БСП крачката от "алтернатива на властта" към "алтернатива на модела", отбелязват от Института.

За лидерите на Патриотите - Каракачанов, Симеонов и Сидеров, анализаторите смятат, че  запазват много от своите противоречия, но най-важното за тях е било да не си пречат взаимно, да се насочат в отделни писти и успяват. Според института битката с ДОСТ беше най-голямото изпитание за ДПС от много години насам и, може да се каже, успешно преодоляно.