Шефът на румънското отбранително ведомство Михай Фифор заяви наскоро при посещение в Кишинев, че трябва да бъде създаден молдовско-румънски батальон, който да отстранява последиците от извънредни ситуации.

Така беше казано. При всяко положение обаче става дума за прецедент - обединяват се силови структури от двете страни. Трябва впрочем да се определи зоната, в която ще бъде разположен молдовско-румънският батальон, и сферата му на дейност, поясни Фифор и добави: Обсъдихме участието на румънски специалисти в подготовката на документи за  реформи в Националната армия на РМ (Република Молдова), Стратегията за сигурност на РМ (DCBI) и в отбраната. Приветстваме стремежа на РМ към евроинтеграция и укрепване на връзките с НАТО. Румъния е готова да подкрепи усилията на молдовските ни партньори с оглед да бъде повишен професионализмът на военнослужещите и засилена - ролята на миротворците в мироподдържащи операции с международен мандат".

Колегата на госта - молдовският министър на отбраната  Еуген Стурза, се произнесе конкретно и похвално: През последните години в румънски висши военни училища получиха образование над 800 наши военни. В момента там се обучават 41 курсанти. Това партньорство ни вдъхва оптимизъм. От казаното може да стигнем до извода, че батальонът не е най-важното. И съвсем не е задължителен за ликвидиране на последиците от извънредни ситуации, щом сферата му на дейност ще се определя чак тепърва. Най-важно е да се засили сътрудничеството на Молдова с НАТО, Букурещ мощно да участва в укрепването на молдовската армия и да бъде насочена "накъдето трябва" стратегията за сигурност и отбрана на РМ. Ще отбележим, че молдовски военни и миротворци "с международен мандат" се обучават главно в Румъния.       

Сега да припомним колко упорито подкрепя Румъния Запада и официален Кишинев в позицията им за изтегляне на руските миротворци от Приднестровието, настоявайки да бъдат сменени с "гражданска мисия под егидата на ОССЕ" или с някави "международни полицейски сили". Румъния без съмнение преценява варианта също да участва в подобни "полицейски" или "миротворчески сили". Защото след разпадането на Съветския съюз властите в Букурещ говорят за "правото да се съживи единството на разделения румънски народ" и ясно допълват: Молдова трябва да влезе в състава на Румъния в международно признатите си граници. Сиреч в границите на бивша Съветска Молдова - заедно с Приднестровието.

Както личи, непризнатата Приднестровска Молдовска република (ПМР) е реално застрашена от присъединяване към Румъния. Щом само бъде създаден молдовско-румънски батальон, това де факто ще означава румънски военни - а те са и част от войските на НАТО - да се озоват точно до приднестровската граница и до руските войници. При това положение приднестровци имат нужда руските войски да бъдат разположени край Днестър безсрочно, да са колкото може по-многобройни и въоръжени колкото може по-добре. И още нещо - в ПМР да са дислоцирани и Оперативната група руски войски (ОГРВ), и миротворческите сили от Руската федерация.

Защото инфраструктурата на ОГРВ е базов компонент за формиране на руския миротворчески батальон. Ако изтеглят ОГРВ, миротворците по-трудно ще носят службата си. А и откъде ли ще ги вземат тогава: военнослужещи няма как да пристигнат от Русия на ротационна основа - ще им "сложат крак" още на летището в Кишинев. Какво ще спечелят Русия и Приднестровието? Естествено нищо. Руската армия е гаранция за сигурността на приднестровци. Със самото си присъствие тя предпазва НАТО и Румъния от съблазънта да нападнат ПМР и да унищожат приднестровската държавност.

В опита си да изтласка Русия от Приднестровието официален Кишинев демонстрира двойни стандарти. Обяснява например създаването на молдовско-румънски батальон с нуждата да се премахват последиците от "извънредни ситуации". А на 17 ноември 2017 г.  Приднестровието осъществи преглед на мобилизационните ресурси. Както заяви тогава президентът на ПМР Вадим Красноселски, "повикването не е само за отмятане и някакви показатели, искахме да проверим добрата мобилизационна готовност на хората у нас". В официалните съобщения се изтъкваше, че целта е "подготовка на мъжката част от населението за действия при техногенни катастрофи и природни катаклизми". В Кишинев се заговори незнайно защо, че всичко това е насочено срещу Молдова. Но след мобилизационните сборове не бе създаден никакъв батальон или полк! Хората просто се разотидоха. Какво да си помисли Приднестровието след изявленията на министрите на отбраната от Румъния и Молдова за укрепване на връзките между РМ и НАТО?

С оглед на ситуацията - защо да не обучаваме  приднестровски военнослужещи във военно-учебни заведения в Русия? Защо да не стажуват в руските войски и щабове? Защо да не ги каним на маневри на Руските въоръжени сили?

През 2017-2018 г. в Приднестровието се състояха няколко военни учения и парада, наречени от медиите съвместни за руските и за приднестровските войски. Тук няма повод за възмущение от страна на официален Кишинев и Запада, тъй като общите действия са нещо обичайно за съюзници или поне за приятелски страни. Щом политиците в Молдова забраняват руските телевизионни предавания, отхвърлят евроазиатската интеграция, изпращат масово свои бойци за обучение в Румъния и на маневри под егидата на НАТО - естествено е тогава да укрепваме бойното взаимодействие на руските и на приднестровските воини. Та нали Приднестровието се обявява за съюз с Русия и подкрепя евразийския проект.

Очевидно е, че Западът атакува Русия по всички направления. В тази ситуация за Русия е логично да развива пряко военно, политическо и икономическо сътрудничество с всеки свой съюзник, признат или непризнат. Включително с Приднестровието, то се знае. Също тъй логично би било с помощта на Русия да бъдат модернизирани приднестровските отбранителни заводи, останали от някогашния военнопромишлен комплекс на СССР. В контекста на западните старания ПМР да бъде блокирана отвсякъде тези предприятия биха могли поне частично да осигуряват и за руски, и за приднестровски поделения ремонт на бойната техника и въоръженията, също и военно производство с цел да се поддържа висока отбранителна способност на Приднестровието. Същевременно това би създало нови работни места, от каквито приднестровци днес силно се нуждаят.  

През 2018 г. руските и приднестровските войници вероятно ще продължат да подобряват тактическото си взаимодействие в стремеж да дадат, "ако се наложи", отпор на желаещите да решат със сила "приднестровския проблем". Нека се надяваме, че здравият разум ще надделее и мирът край Днестър няма да бъде нарушен.