Създателите на руските митологии винаги и навсякъде твърдят, че войната срещу Русия през 1812 г. била разпалена от Наполеон. И понеже се включил „целият” народ, затова била наречена „отечествена”. Лъжа. Нека първо да си изясним понятието "отечествена война". Разбира се, това е въоръжено стълкновение, в което държавата и населението защитават страната си.

В руската история такава характеристика притежават само две войни: от 1812  и от 1941 г. Останалите десетки въоръжени конфликти са били предизвикани или разпалени от Русия и са водени на територията на страни, повечето от които са били окупирани от руските нашественици.Митолозите твърдят, че „отечествената война” от 1812 г. била наложена на Руската империя от Наполеон. Всъщност истинският подпалвач на войната е руският цар Александър I. Ето доказателства. Наполеон е избран и провъзгласен за император на Франция от Сената на 18 март 1804 г. Изборът му е законен, след като за него гласува огромната част от упълномощените да представляват нацията сенатори. Против са само 0,07 % от гласувалите.

Наполеон е не само талантлив пълководец и държавник, но и велик реформатор, комуто Франция дължи такива модерни преобразования като:

- Гражданския кодекс, наричан и Наполеонов кодекс, според който днес живее цивилизована Европа;

- Френската банка, която спасява Франция от инфлация;

- Реформите във всички области на държавното устройство;

- Формата и съдържанието на юридическите документи за правото на собственост, които притежават съвременните европейски граждани;

- Десетки шосета;

- Модернизация на повечето сфери от обществения живот;

- Нова административна система;

- Новата общообразователна система.

Между другото Наполеон утвърждава архитектурния стил  „ампир”. Разработва съвременната система за номериране на жилищата в градовете, като разделя номерата на четни и нечетни. Отменя вътрешните митници в държавата, въвежда местното самоуправление на общините, ликвидира инквизицията и още какво ли не.

Пушкин формулира историческата роля на Наполеон със стиха: "И миру вечную свободу из мрака ссылки завещал"!

А кой е руският цар Александър I? И в каква степен е руски? Родители са му Павел, син на германката Екатерина Втора с моминско име София Августа Фредерика фон Анхалт-Цербст-Дорнбург и на германеца Петър Трети, който всъщност е Петер Карл Улрих, херцог на Холщайн-Хотторп. Майка му се казва Мария Фьодоровна с моминско име София Мария Доротея Августа Луиза фон Вюртемберг. Летописците наричат Александър владетел с "руска и православна душа". Съпругата му Александра (Луиза Мария Августа фон Баден) също е наричана „исконно руска царица”.

Александър се качва на трона след държавен преврат, финансиран от вражеска държава – Великобритания. Достоверни източници съобщават, че парите за преврата са предадени от британския посланик лорд Уитуърд чрез любовницата му Жеребцова, която е роднина на заговорниците Зубови. Семейна фирма.

Декабристът Никита Муравьов по-късно ще напише: „През 1801 г. заговорът на Александър ще лиши Павел и от престола, и от живота му, преминал без полза за Русия".

Постиженията на Александър също са феноменални:

  • въвлича Русия в кървав и ненужен военен конфликт;
  • напълно проваля реформите и въвежда терора, известен като „аракчеевщина”.

Причини за войната.

Между Русия и Франция няма и не би могло да има геополитическо, историческо или икономическо съперничество. Александър I разпалва войната срещу Наполеон не по идеологически или други причини, а само поради меркантилни съображения. За кръвта на руските войници е платена добра цена.

За всеки 100 000 войници, изпратени срещу Наполеон, Великобритания дава на Русия огромната за времето си сума от 1 250 000 лири (фунта) стерлинги или 8 000 000 рубли. Тези пари са спасителни за руската държава, неспособна да се развива икономически и спъвана от феодалните вериги на крепостническия строй.

По същото време Великобритания води война на живот и смърт срещу Френската империя. Война на суша и по море, като използва шпиони, агент-провокатори и несметните богатства, ограбвани от колониите. Освен директните плащания, Британия усилва руския военен потенциал, като:

  • изпраща по договор за ленд-лиз (за който знае, че няма да бъде погасен) 150 000 пушки, понеже Русия не произвежда стрелково оръжие;
  • командирова свои офицери в Руската армия;
  • поема изплащането на всички кредити на руската държава, сред които и огромния холандски заем от 87 000 000 гулдена.

Повечето от победите, постигнати от Русия в кампанията от 1812 г. и във военните операции през 1813–1814 г. са удържани  благодарение на британските оръжия, барут, патрони и парични потоци.

Като преодоляват континенталната блокада на Наполеон, британски кораби доставят в Русия:

  • 1 100 тона барут;
  • 1 000 тона олово за куршуми. Количеството олово е достатъчно за водене на бойни действия от шест руски корпуса в течение на няколко месеца. С тези куршуми Русия се спасява от разгром през 1812 г. в сраженията срещу Великата армия на Наполеон.

През 1812–1814 г. Великобритания предоставя на Русия субсидии в размер на 165 000 000 рубли, които напълно покриват военните разходи на хазната. И даже остават 8 000 000 рубли. Без да се брои щедрата „хуманитарна” помощ от владетелката на моретата.

За възстановяване на изгорената Москва британската търговска камара прави дарение в размер на 200 000 лири стерлинги (1 800 000 рубли). Частни лица събират и даряват на „братска” Русия около 700 000  паунда (повече от 6  000 000 рубли).

Бойните действия

През 1804 г. Александър успява да убеди австрийския император да формират коалиция и през 1805 г. руски войски минават през Австрия и нападат Франция. Но французите прогонват нашествениците и на 2 декември 1805 г. нанасят невиждано поражение на руснаци и австрийци при Аустерлиц.

Обединената руско-австрийска армия, командвана от генерал Кутузов, наброява 85 000 души, от които 60 000 руснаци 25 000 австрийци с 278 оръдия. Наполеон ги побеждава със 73 500 души.

За първи път от времената на Петър Велики руски войски губят генерално сражение и победоносното перчене на руския император е заменено от пълно отчаяние. "Объркването, обхванало съюзния Oлимп, бе толкова голямо, че цялата свита на императора се пръсна на разни страни и успя да се присъедини към него едва през нощта и даже в ранна утрин. В първите часове след катастрофата царят яздеше само с лекаря, адютанта, коняря и двама лейб-хусари, а когато остана само с един лейб-хусар, царят слезе от коня, седна под едно дърво и заплака”, пишат свидетели.

След позорния разгром Александър не мирясва. На 30 ноември 1806 г. свиква опълчението, като заповядва да бъдат мобилизирани 612 000 души! На помешчиците е разпоредено да пратят повече от предвидените мужици не за защита на родните къщи и поля, а за нова интервенция срещу Франция заради параноичните амбиции на царя.

Ролята на Кутузов през 1812 г. е твърде надценена!

През 1806 г. Александър привлича на своя страна пруския крал Фридрих-Вилхелм III и формира нова антинаполеонова коалиция. Гениалният пълководец отново разбива превъзхождащите го по численост руски и пруски войски на 2 юни 1807 г. при Фридланд. И този път Наполеон не преследва вероломния руски цар. Дори не пресича руската граница, въпреки че противникът няма сили за отбрана.

Целта на Наполеон не е да разгроми руската държава, а да сключи съюз с нея срещу Британия. Затова императорът нарежда за сметка на хазната да бъдат ушити униформи на 6 732 войници и на 130 генерали и щабни офицери от пленените руски войски. Същите, които Суворов е довел до френската граница. След което руските завоеватели са изпратени по живо-по здраво в родината си.

Наполеон преговаря и сключва договор в Тилзит, без да иска каквито и да било репарации и контрибуции от два пъти разбитата от него Русия. В знак на щедрост даже й дарява Белостокска област.

Какво прави Александър?

Православният цар се държи като коварен политик. По време на многобройните срещи в Тилзит се прегръща и целува с "антихриста" Наполеон, след което пет поредни години му пише писма, започващи с думите: „Господарю, братко мой...” Същевременно праща до майка си Мария Фьодоровна с моминско име София Мария Доротея Августа Луиза фон Вюртемберг друг вид писма със следното съдържание: "Тилзит е кратка почивка, за да събера по-голяма армия и да подновя войната!”

Атаката на Шевардинския редут!

След като подписва мирен договор, Александър прави безпрецедентен по подлостта си ход: вдига два пъти разходите за военната промишленост от 63 400 000 рубли през 1807 г. до 118 500 000 рубли през 1808 г. Следват нови увеличения на военния бюджет, което му позволява през 1810 г. да събере още по-многобройна армия.

През 1810 г. корпусите на Александър са развърнати по границите на Варшавското херцогство. Разузнаването съобщава на Наполеон за необичайна активност на руските войски, но императорът упорито отказва да приеме за истина вероломството на Александър и пренебрегва мнението на съветниците си, които се кълнат, че руският цар е предател. Наполеон следва логиката: щом като съюзът е изгоден за двете държави, значи те трябва да го поддържат. И за да докаже лоялността си, френският пълководец започва да извежда войските си от германска територия.

Но Александър получава нов паричен транш от Британия, спретва шеста по ред антифренска коалиция и към средата на 1811 г. уговаря пруския и шведския крал да започнат война срещу Франция. На 27 и 29 октомври 1811 г. са подписани редица "височайши повеления" до командирите на корпуси, с които им е разпоредено да се готвят за бойни действия около р. Висла.

Тайните преговори с Австрия обаче се провалят и след като австрийският император отказва да влезе в коалицията, пруският крал се оттегля, тъй като се бои от открит сблъсък с Наполеон и обещава, че няма да подкрепи активни действия на Франция срещу Русия.

Коварна роля срещу Наполеон играе и бившият френски маршал Ж. Б. Бернадот, който дава на Александър „стратегическия” съвет  да използва специфичните пространства и климат на Русия, след като няма шансове да победи в открит сблъсък. На 26 април 1812 г. Наполеон все още се намира в Париж, а Александър се кипри на кон пред армията във Вилно.

Наполеон изпраща официален парламентьор с предложение да бъдат избегнати военни действия. Руският цар отказва. Обявяването на войната става по всички правила на дипломатическия протокол. На 16 юни 1812 г. френският външен министър херцог дьо Басано връчва нота за прекъсване на дипломатическите отношения с Русия, за което уведомява европейските правителства.

Наполеон приема ръкавицата. Съществуват множество доказателства, че не е имал намерения да пресича руската граница, а се е готвил за отбранителни боеве слещу войските на Александър. Тъй като войната започва не по тяхна инициатива, френските войски нямат планове за настъпателна кампания срещу противника. Французите пресичат р. Неман, защото им омръзва да чакат подредените на другия бряг руски корпуси най-сетне да направят нещо. Наполеон пристъпва към решителни дейстнвия, за да респектира колебаещите се зад гърба му Австрия и Прусия. Полският генерал Дезидерий Хлаповский пише в мемоарите си: "Закъснялата кампания и цялостното разполагане на войските бяха ясно доказателство, че Наполеон искаше само да стресне император Александър".

Боят за Семьоновския овраг. Худ. Ф. А. Рубо. Фрагмент от Бородинската панорама!

Тоест, френската военна кампания от 1812 г. е класически пример за отбрана и първоначално великолепният план рухва заради лошото разузнаване. Наполеон разчита на психологическия ефект от настъплението на Великата си армия, но не е готов за последвалите събития.

Щом започва френската офанзива, нервите на "православния император" не издържат и той отново бяга. Веднага след Александър войските му започват хаотично отстъпление, което прераства в паника. Наполеон не е могъл да предполага, че агресорът, обявил му война, не разполага със стратегически план, че даже няма главнокомандващ и веднага след началото на войната ще премине към стратегическо отстъпление, което увлича неговите войски.

Французите следват отстъпващите руски части, което обяснява защо не се насочват директно към столицата Петербург, а криволичат към Москва. Наполеон владее изкуството на контраатаката, което по блестящ начин доказва през 1805 г., когато громи антифренските коалиции, но тази абсурдна и непланирана война го вади от равновесие.

Ако се съди по националния състав на La Grande Armée, всъщност през 1812 г. Наполеон повежда войските на обединена Европа срещу изостанала, крепостна и полуазиатска Русия. Сред 554 500 души, събрани под императорския флаг:

  • 300 000 са французи, белгийци и холандци;
  • 95 000 са поляци;
  • 25 000 са италианци;
  • 24 000 са баварци;
  • 20 000 саксонци;
  • 17 000 вестфалци;
  • 35 000 австрийци;
  • 15 000 швейцарци;
  • 3 500 хървати.

Но френският владетел и реформатор не е могъл дори да си представи нечовешките условия, в които е бил осъден да живее руският човек. Вечният глад, мръсотията и неизмеримата нищета, а не генерал Зима спасяват цар Александър. След като навлиза дълбоко в територията на противника, Наполеон не е в състояние да  изхрани войниците си, понеже няма как да получи продукти от гладуващите руски мужици. „Завоевателите” французи се опитват да купят храна от селяните, а не да ги ограбят, както правят от векове помешчици и аристократи.

Наполеон е принуден да отстъпи, защото войниците му не са свикнали да ядат кора от дървета, да мрат от тиф и дизентерия, да ги ядат въшки и  да замръзват в ужасния  сибирски студ.

На 8 декември 1812 г. във Вилнюс Наполеон узнава за опита за преврат, направен от генерал Клод Франсоа дьо Мале и потегля за Париж, като поверява командването на маршал Мюра. 

Митовете за победите на руското оръжие над Наполеон, за героичната партизанска съпротива на населението и за бойното майсторства на руския солдат остават само митове. Руската армия губи всички сражения срещу френските войски и отстъпва до началото на френското изтегляне. „Секретът” на руската победа се крие не в тактиката и стратегията на командването или в благородния дух на православното войнство, а в нищетата, глада, разрухата и безпътицата, без които Британската империя би останала без най-верния си слуга.

 Олег Чеславский