На фокус

01
Апр '14

Кризата в Украйна поставя под въпрос самите принципи, върху които сме изградили съвременна Европа, пише в статия за годишнините от разширяванията на НАТО генералният секретар на алианса Андерс Фог Расмусен. Статията е озаглавена "Право на избор" и е поместена на сайта на организацията. "Действията на Русия в Крим са нарушение на териториалната цялост и суверенитета на Украйна. Те подкопават върховенството на закона и пренебрегват принципа, че всяка държава е суверенна и свободна да избере съдбата си", посочва Расмусен. "Това е принципът, който ни помогна да излекуваме разделенията, наложени с тирания след Втората световна война, и да се приближаваме все повече до една Европа, която е единна, свободна и в мир", допълва генералният секретар. Той отбелязва факта, че 2014 г. бележи редица значими годишнини за евроатлантическото семейство. "За НАТО тя бележи 15 години, откакто Чехия, Унгария и Полша се присъединиха към алианса; десет години от присъединяването на България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения; и пет години от присъединяването на Албания и Хърватия", както и десет години от присъединяването на някои от тези страни към ЕС. Расмусен посочва също, че като премиер на Дания и генерален секретар на НАТО е имал възможност да види от първа ръка огромните ползи, които присъединяването на новите членки е донесло на двете главни евроатлантическите организации. Генералният секретар се спира и на по-нататъшното разширяване на алианса и посочва, че в момента Босна и Херцеговина, Македония, Грузия и Черна гора се стремят да се присъединят към северноатлантическия съюз, както и че "те са направили суверенния си избор". По повод отношенията с Украйна той отбелязва, че политиката на Киев за присъединяване към евроатлантическите структури се е променяла през последното десетилетие, но че на всяка крачка НАТО е зачитала правото на избор на партньора си.

01
Апр '14

Каква е целта на тези полети мога само да гадая, заяви министърът на отбраната Ангел Найденов пред журналисти в отговор на въпрос дали зачестилите полети на руски разузнавателни самолети над Черно море застрашават изразходването на ресурса на българските изтребители и какви ще бъдат последствията от това.Когато имаме в рамките на няколко месеца близо 30 случая, при които има полети или привеждане в по-висока степен на готовност на дежурните изтребители, си заслужава да подхождаме много внимателно и да фокусираме вниманието си, каза Найденов. Министърът отбеляза, че става въпрос за полети по границата на българското въздушно пространство. Той добави, че не е твърдял и не твърди, че има нарушаване на въздушното ни пространство, но появата на подобни самолети предизвиква реакцията на центъра за въздушен суверенитет на НАТО, чрез който се отдават заповеди за привеждане на българските ВВС в необходимата готовност и да изпълняват полети. Всеки един полет намалява разполагаемия ресурс както на двигателите, така и на агрегатите и като цяло на изтребителите. Дали това е цел на тези полети ми е трудно да гадая, всеки един от вас може да отговори сам на подобен въпрос, коментира Найденов. Той посочи, че се отделят много средства за поддръжката на наличната военна летателна техника.Попитан дали икономически санкции срещу Русия могат да ни доставят с недостачно добро снабдяване с резервни части за самолетите ни, Найденов каза, че се знае отговора на подобен въпрос. В степента, в която сме зависими от доставката на енергийни ресурси, в не по-малка степен сме зависими и по отношение на резервни части и поддържането на техническата годност и летателната изправност на машините във ВВС, посочи той.Ангел Найденов уточни в отговор на въпрос, че вчера не е имал самостоятелна среща с помощник-държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд, а е участвал в разговора при премиера.

29
Мар '14

Неправителствените организации/НПО/ да нямат право да участват в обществени поръчки. За това настояват от гражданското сдружение „Природата за хората и регионите” в отворено писмо до председателя на парламента Михаил Миков, премиера Пламен Орешарски и вицепремиерите Даниела Бобева и Зинаида Златанова, пише „Новинар“. Мотивите за искането са, че НПО-тата са регистрирани като дружества с идеална цел, но на практика с участието си в обществените поръчки те извършват търговска дейност, т.е. стопанска реализация. „Не съществува никаква гаранция, че тези организации не изпълняват лобистки или политически поръчки. Цялата им публична дейност ги поставя в привилегировано положение спрямо другите участници в обществените поръчки и конкурси, което е явно нарушение на Закона за обществените поръчки”, посочват от „Природа за хората и регионите”.

25
Мар '14

Европейската комисия предложи да затегне режима на сертифициране на органичното земеделие в ЕС, за да се засили борбата с фалшивото биопроизводство, което се развива на фона на засиленото търсене, предаде Франс прес. Брюксел възнамерява едновременно да сложи край на многобройните изключения, които заплашват според него да лишат от смисъл етикетите био в ЕС, да се отвори секторът за малките производители, често обезкуражавани заради сегашните тежки процедури, да се засили износът и да се попречи на вноса на продукти, които са био само на хартия. Сред мерките на комисията, чиято цел е да се постигне 100 процента био, са забрана на смесени експлоатации, съчетаващи биопродукция и конвенционални насаждения, което ще принуди производителите да направят избор. За да има етикет био, месото също трябва да бъде от животни, хранени със 100 процента био фуражи (при сегашен праг от 95 на сто), като нивото на разрешените остатъци от пестициди ще бъде намалено. Проектът бе представен вчера на министрите на земеделието от ЕС на заседания в Брюксел. Предстои проектонормативата да бъде одобрена от страните членки и Европейския парламент. ЕС отделя 5,4 процента от земеделските си площи за биологично земеделие, повече от половината от които са в пет страни - Испания, Италия, Германия, Франция и Великобритания. Европейската комисия ще представи днес в Брюксел предложението си за преразглеждане на съществуващите норми за биологично земеделие.

17
Мар '14

САЩ и Русия са начело в списъка на водещите оръжейни износители в света, сочи доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на проблемите на мира (СИПРИ), цитиран от ИТАР-ТАСС. Според експерти на института най-големи доставчици на оръжия през периода 2009-2013 г. са били САЩ, Русия, Германия, Китай и Франция с общ дял в световния оръжеен износ 74 на сто. 56 процента се падат само на САЩ и Русия.Русия поддържаше високо равнище на износ независимо от кризата в своя военнопромишлен комплекс след края на студената война, посочва Саймън Веземан, старши научен сътрудник в СИПРИ. През 2009-2013 г. Руската федерация доставяше оръжия на 52 държави, най-вече самолети на Индия през 2013 г., напомня той. Авторите признават Русия за най-голям доставчик на оръжия в Индия през отчетния период с дял от 75 на сто. Следват я САЩ със 7 процента. Доставяйки оръжия в Южна Азия, Русия и САЩ се ръководят и от икономически, и от политически съображения. Особено Китай и САЩ, чийто стремж е да използват оръжейния износ, за да укрепят влиянието си в региона, коментира Веземан. Съществено са нараснали през отчетния период покупките на оръжия от страните край Персийския залив - с 23 на сто от 2008 до 2013 г. Саудитска Арабия примерно се е изкачила от 18-о на 5-о място в списъка на основните вносители на оръжия в цял свят. На САЩ се падат 45 процента от общия обем на оръжейните доставки за страните в Персийския залив. Вашингтон е сключил редица големи сделки, за да поддържа това ниво и занапред, отбелязва СИПРИ. През 2013 г. например правителството на САЩ за пръв път разреши на американски компании да продават за държави от региона крилати ракети от клас въздух-земя, посочва агенцията. Освен Индия и Саудитска Арабия през последните 5 години силно е увеличил покупките на оръжия и Пакистан, става ясно от доклада. Според СИПРИ през периода се отбелязва подчертано засилване на оръжейните потоци в посока Африка, Америка, Азия и Океания, а оръжейните доставки за Европа намаляват, отбелязва Франс прес.