Известно е, че от БАН в България започна развитието на атомната енергетика, на оптоелектрониката, на лазерните компютърни технологии и в Академията се осъществи първата връзка с интернет у нас. Това каза председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров в словото на тържественото събрание за 147-ата годишнина от учредяването на Академията.

Той отбеляза, че институти на БАН са в основата на българските изследвания в Космоса и добави, че учените всеки ден осъществяват метеорологични и хидрологични наблюдения, както и мониторинг на сеизмичната обстановка и на околната среда. БАН дава и становища по важни национални въпроси за развитието на обществото и държавата.

Учени от БАН много пъти са участвали в разработването на програми за   националното ни развитие, но и до днес, въпреки усилията ни, страната ни няма дългосрочна национална програма, посочи председателят на Академията. Според акад. Воденичаров България е една от малкото европейски държави без приети дългосрочни национални програми. Той посочи също кои са днешните ни основни проблеми. Сред тях са демографският проблем, свързан с обезлюдените райони, неравномерното разпределение на производствените мощности в страната и бежанският проблем у нас и в Европа. 

На 12 октомври 1869 г. в румънския град Браила се учредява Българското книжовно дружество /БКД/. Това събитие в националната ни история е уникално, защото БКД в емиграция се учредява, когато България се намира все още в пределите на Османската империя. В него участват водачите на българското революционно национално-освободително движение - Христо Ботев, Любен Каравелов, Васил Левски, книжовници и други просветени българи. През 1911 г. БКД се преименува в БАН и приема първия си закон