Трабантът, колата символ на всекидневието в комунистическа Източна Германия продължава да очарова, омайва и забавлява. Има търсене на резервни части, надежди за увеличаване на цените, планира се разширяване на музея в чест на "малкия миризливко".

 

Шейсет години след като първият Tрабант Пе50 (Trabant P50) слиза от конвейера в източногерманския град Цвикау на 7 ноември 1957 година, малката кора с кръгли фарчета все още има почитатели. Трабантът е кола, която просто се отличава от всички останали, казва Франк Хофман, който кара жълт модел Пе 601 (P601). От родния си град Цвикау, недалеч от границата с Чехия, той управлява онлайн компания за доставки по пощата на резерви части, които се произвеждат в малки количества.

До спирането на производството на трабантите през 1991-а, година след обединението на Германия, от култовия автомобил са произведени около три милиона броя. Когато Хофман започва бизнеса си през 2003 година, малцина вярват, че ще се задържи дълго. Компанията му обаче расте и в момента предлага 1500 различни части - от най-малките винтчета до цели двигатели. Трабантът е пълната противоположност на днешния високотехнологичен свят, разказва ентусиастът. По думите му за ремонт на един трабант са необходими минимални технически познания благодарение на простия метод на производството му. Точно това е мисията, зададена от източногерманското правителство през 1954 година - малката семейна кола да бъде здрава, икономична и евтина. По това време има недостиг на ламарина, така че дизайнерите измислят прочутото купе от синтетичния материал дуропласт.

Малката кола с двутактов двигател и мазната струя пушек от ауспуха и досега е символ на социализма и плановата икономика. Малко след появата му на пазара властите спират по-нататъшното му развитие, чак до края на 80-те, когато в новите модели Трабант са монтирани четирицилиндрови двигатели, произведени от Фолксваген (Volkswagen). Тогава обаче Източна Германия приближава края си, а култовата кола е изживяла времето си.

За доставчика на части Хофман липсата на технически напредък между 1958 и 1991 г. е улеснение - той не се нуждае от номера на модела от определена година, тъй като повечето части на практика са едни и същи. В момента в Германия има 34 500 лицензирани трабанта, чиито собственици не са само от бившите източни провинции.

Волфганг Кислинг е председател на Международния регистър на Трабант, който държи всички права върху марката и маркетинга. Кислинг забелязва интерес сред по-младите хора, който според него не може да бъде обяснен единствено с носталгия. Малкият автомобил е на път да стане колекционерски обект, достоверно реконструиран спрямо оригиналните характеристики. Трабантът вече не може да бъде възприеман като инвестиция, но добре запазени модели като Трабант Трамп (Trabant Tramp) - гражданската версия на военния Кюбел (Kuebel) - могат да достигнат цена около 10 000 евро.

В родния град на Трабанта в момента тече подготовка за голямо изложение  за "малкия миризливко". Автомобилният музей "Аугуст Хорх" в Цвикау се разширява и е отворен за нова постоянна експозиция, по-голямата част от която ще бъде посветена на трабанта. Сред експонатите ще бъде "Номер 57" от първата серия от 150 коли.