Енергия

06
Ное '13

Общият енергиен пазар на ЕС е изключително важен за гарантирането на енергия на поносими цени и за борбата с климатичните промени. В някои много специфични случаи може да е необходима държавна намеса за постигането на конкретни цели, но тя трябва да бъде балансирана и да взема предвид разходите и потенциалното влияние върху функционирането на свободния пазар. Ако публичната намеса не е внимателно обмислена, тя може да наруши функционирането на пазара и да доведе до по-високи цени както за домакинствата, така и за бизнеса. Именно затова, целта на тази Комуникация е да даде на държавите-членки на ЕС нужната информация, насоки и примери за добри практики, които да послужат за основа на съответните национални схеми.

 

Мерки за подкрепа на възобновяемата енергия

 

Възобновяемата енергия – както вятърна, така и слънчева, дълго време беше развиваща се технология, която имаше нужда от държавна подкрепа за развитието си. Технологичния прогрес, увеличената продукция на соларни панели и съответно намаляващите им цени накараха много държави-членки да започнат реформиране на своите схеми за подпомагане на възобновяемата енергия.

 

Държавите, планиращи подобни реформи, могат да вземат пример от следните най-добри практики:

 

  • Финансовата подкрепа трябва да е ограничена до ниво, гарантиращо конкурентоспособността на възобновяемата енергия

 

  • Схемите за подкрепа трябва да бъдат гъвкави и да реагират на спадащите производствени разходи. Продукцията от вече утвърдените технологии трябва постепенно да бъде обвързана с цените на свободния пазар, а в бъдеще цялата подкрепа трябва да бъде оттеглена.

 

  • Правителствата трябва да избягват необявени или влизащи в сила със задна дата промени в схемите. Трябва да се вземат предвид разбираемите очаквания на инвеститорите за възвръщаемост от направените вложения.

 

  • Държавите-членки трябва да планират своите енергийни стратегии така, че да гарантират ниски цени за потребителите – както за потребяваната енергия, така и за дължимите такси.

 

Резервни мощности

 

Понякога слънцето не грее и няма вятър, но нуждата от електричество остава. Увеличаването на дела на възобновяемите енергийни източници засилва предизвикателството. По тази причина вече в няколко държави-членки тече дискусия как да се организират и финансират резервни мощности - например ТЕЦ и газови централи, които лесно могат да бъдат пускани и спирани.

 

Комисията предлага насоки за това как тези резервни мощности да бъдат организирани по-ефективно, възползвайки се от предимствата на европейския енергиен пазар:

 

  • Преди да вземат решение за механизми за допълнителен производствен капацитет, правителствата трябва първо да анализират причините за недостатъчната генерация

 

  • На второ място, трябва да бъдат премахнати всякакви елементи, които пречат на пазара да осигури необходимата енергия. Такива елементи могат да бъдат: регулираните цени, твърде високите субсидии за възобновяема енергия.

 

  • Правителствата също така трябва да създадат условия, гарантиращи, че производителите на електричество от възобновяеми източници реагират на сигналите на пазара. Гъвкавостта на търсенето, например чрез въвеждането на няколко различни тарифи, стимулиращи консумацията на енергия извън най-натоварените часови зони, също трябва да бъде поощрявана.

 

  • При планирането на всяка резервна мощност трябва да се взема предвид не само ситуацията на националния пазар, но и общоевропейската перспектива.

 

Какво следва

 

Публикуваната Комуникация не е юридически обвързващ документ, но изложените в нея принципи ще бъдат използвани при оценките на Европейската комисия относно държавни намеси в енергетиката (например схеми за подкрепа на възобновяемата енергия). Комисията също така ще обсъди възможността за бъдещи законови актове, които да осигурят пълното спазване на тези принципи.

18
Окт '13

Оценките на Американската енергийно-информационна администрация (EIA) залежите на шистов газ са 1,444 млрд. куб. м., което е достатъчно, за да покрие потреблението на страната за 100 години

16
Окт '13

Книгата ще помогне на политиците, които изработват данъчната политика, на данъчните служители, които администрират миннодобвния сектор, на изследователи, както и на всички други заинтересовани от темата практици

14
Окт '13

"България е много важна страна за мощните руски монополи"Газпром" и "Росатом", твърди в интервю за ABC българският десидент с опит Владимир Левчев, участник в спонтанните протести против кабинета на Пламен Орешарски. "Протестиращите искат предсрочни избори", допълва журналистът Рафаэль Альварадо.

14
Окт '13

Световните запаси от сланца са достатъчно големи, за да стигнат за повече от десетилетно потребление на нефт, твърди първата американска оценка за запасите от Русия до Аржентина. Информацията е от FinancialTimes. Американското министерство на енергетиката оценява „технически добитите“ запаси сланцев нефт на 345 млрд барела в 42 държави, включени в анализа, което е равно на 10% от световните залежи. Преди министерството съобщаваше за американските наличности, завишени тази седмица с 32 до 58 млрд барела. В тон с последните оценки и анализи, Русия притежава ожгромни количества сланцев нефт, възлизащи на 75 млрд барела. След Русия и САЩ се нареждат Китай (32 млрд барела), Аргентина (27 млрд ) и Либия (26 млрд ). В доклада се съобщава, че находищата реално увеличават световните запаси на природен газ с 47%, до 22,882 трлн кубически фута. "Въпросът е дали ще могат други страни да повторят успехите на Северна Америка при добивите на сланцева руда, занимава геолози и дипломати. Американският внос на суров нефт е на най-ниското си равнище от 16 години и реално пренаписва картата на световната търговия с нефт, твърди авторът Грегори Мейер.