Микроби са изиграли ключова роля при образуването на най-големите златни залежи на Земята. Находищата на планетата са могли да възникнат в съвсем малък период от време – между появата на живот на планетата и насищането на атмосферата с кислород. Затова в днешно време нови златни залежи не могат да се образуват, твърдят авторите на изследване.

След откриването на най-голямото находище на злато Уитуотърсранд, ЮАР, през 1886 г. оттам да добити около 40 000 метрични тона злато – почти половината от всички златни запаси, изкопани някога от човечеството. Находището е възникнало преди около три милиарда години и геолозите все още спорят как се е появило. Известно е, че златото е попаднало на повърхността в резултат на ерозията на златоносните жили в гранитните скали на Каапваал Кратон (хребет в провинция Лимпопо, ЮАР, едно от двете места в света с най-древната земна кора, образувана преди 3,6-2,5 млрд. години). Не е ясно само как тоновете злато са се озовали на няколко стотин километра на юг .
Според Кристоф Хайнрих от Швейцарския технологичен институт роля за това са изиграли не само механичните процеси на отмиване на парчета метал от реките от планинските скали. Златото е било „събрано” от микробни колонии в плитките водоеми на Уитуотърсранд, смята той.
Преди 3 млрд. години в атмосферата на планетата почти не е имало кислород (след 500 млн. години водораслите и цианобактериите започват да го произвеждат). Въздухът е бил наситен със серни газове като сероводорода, които вулканите изхвърляли в атмосферата. Тези газове се връщали на повърхността на Земята под формата на киселинни дъждове. Златото се образувало в серни съединения, които се разтваряли във водата, а оттам микробите събирали метала.
Ако в атмосферата е имало повече кислород, той би влязъл в съединението на сярата и златото и би ги унищожил преди да попаднат в плитките водоеми с микроби.
Въпросът за 1 млрд. долара е дали и останалите залежи са се образували при същия процес, казва Хайнрих. Ако отговорът е положителен – т.е. ако златото не се е придвижило със залежите златоносен пясък, геолозите вече няма да търсят богати на злато пясъци, а следи от докамбрийски живот злато, особено в наситените с въглеводород шисти.

Геолози от Пермския държавен изследователски университет са разработили нов метод за изучаване на полезните изкопаеми. Той помага по-рационално да бъде оценен минерално-суровинният ресурс – да бъдат откривани благородни метали, например нанозлато. Същността на метода се заключава в това по-точно да се отчита наличието на “невидимо” злато в рудите, включително на най-малките наночастици. Нанозлатото се среща в много разработени находища по света, например в Южна Африка. С използването на новия метод ще бъдат откривани находища от принципно нов тип. А това ще позволи да бъде попълнена минерално-суровинната база от скъпоценни метали, заяви Борис Осовецки, професор в катедрата по минералогия и петрография към пермския университет.

При новия метод се използват мощни оптични прибори, които позволяват в рудата да бъдат открити дори най-малките частици от скъпоценния метал. Обикновено това не е злато в чист вид, а агрегати или смеси, които след това се разделят на съставните им части с помощта на химически методи. След това златото вече може да бъде използвано по традиционния начин. Според руския учен Борис Осовецки дори и методът да не е съизмерим с промишлените добиви, той способства за рационалното използване на ресурсите.
Другата цел на разработката е с помощта на нанозлатото да бъдат откривани и по-големи залежи от скъпоценния метал – известно е, че частиците се притеглят едни други. Благодарение на новия метод геолози от университета са открили живачно злато в северозападната част на Пермския край.
Методът на учените може успешно да се прилага и при търсене и изследване на други руди, например на съдържащите сребро.