Отношението на екологичната общност към минно-металургичната индустрия е напълно несправедливо и тенденциозно, мотивирано често от комерсиални интереси – осигуряване на “спонсори” срещу мълчание и медиен комфорт

На 12 и 13 октомври по БТВ, в предаването “Репортерите”, бе излъчен филмът “Екологични войни”. Авторите правят смел опит да отговорят на въпроса, кой носи вина за увредената околна среда в района на Златишко-Пирдопското поле и кой следва да понесе отговорността за това, както и разходите за нейното възстановяване. Гледах филма с голям интерес и с огромно съжаление констатирах, че отговори на поставените въпроси не бяха дадени, въпреки, че бяха посочени от някои от интервюираните.

От дълго време съвременната българска минна-металургична индустрия се заклеймява, като основен замърсител на околната среда в Златишко-Пирдопското поле, в което и около което, са съсредоточени най-големите мини за добив на мед и злато на Балканите и Европа. Каква е обективната реалност?

Отношението на екологичната общност към минно-металургичната индустрия е напълно несправедливо и тенденциозно, мотивирано често от комерсиални интереси – осигуряване на “спонсори” срещу мълчание и медиен комфорт. Понастоящем минната и металургичната промишленост работи при спазване на екологичните стандарти, особено в района на Златишко-Пирдопското поле, район с тежко екологично наследство от времето на централизираната държавна икономика. Това наследство продължава да налага отпечатък върху качеството на околната среда и днес въпреки мерките, които се планират за нейното възстановяване и опазване. Отговорност за реализацията на тези мерки, общо 26 на брой е на държавата (12), общините (10) и само 4 на съответните дружества, респективно 2 - на Аурубис, 1 – на Челопеч Майнинг и 1 – на Елаците Мед (за справка “План за управление на речните басейни”, Том 4, раздел 7, прил. 1 “Програма за мерки за подобряване състоянието на повърхностните води на р. Тополница”, дирекция Източно Беломорски Район. За справка - сайта на МОСВ. При това, мерките за изпълнение от дружествата са текущи и се изпълняват и контролират непрекъснато.

Това, че минно-металургичните дружества в Златишко-Пирдопското поле изпълняват своите екологични задължения дава ли ни увереност за устойчиво възстановяване и опазване на околната среда в този район? Категорично не, тъй като в горното поречие на р. Тополница тиктака екологична бомба с потенциално огромни катастрофални последици. И тази бомба е Хвостохранилище “Медет” За какво става дума ?

 Първото голямо находище за добив на мед в района, проучено и въведено в експлоатация в 1964 год. е “ Медет“ – по това време най-големият открит рудник в Европа и трети по големина в света. За депониране на отпадъка от преработената руда е необходимо и депо за отпадъци (хвостохранилище) и за по-лесно, бързо и евтино, болните мозъци от онова време изграждат хвостохранилището в самото поречиет на река Тополница, преграждайки една от големите реки в България. Така е създадено хвостохранилище “Медет” и понастоящем в него се съхраняват над 170 000 000 м3 минни отпадъци.

 За провеждане на водите на р. Тополница е планирано да бъдат изградени два подземни тунела, които да обезпечат напълно водооттока на реката, но е изграден само един. В резултат на това, нивото на водата в създалият се над хвостохранилището язовир “Жеков вир” неконтролируемо се покачва при обилни валежи, /така наречените високи води/, създавайки опасност от преливане през хвоста и свличането му по поречието на р. Тополница.

Проблемът допълнително се утежнява и от факта, че високите води на язовир “Жеков вир” се инфилтрират в минните отпадъци, натрупани в хвостохранилеще “Медет”, извличат вредни компоненти от тях и през дренажната му система на хвостохранилището се изливат в поречието на р. Тополница. На всичко отгоре състоянието на изливащите се дренажни води не се следи, защото първият мониторингов пункт след хвостохранилището е след устието на р. Медетска, която от своя страна се замърсява от все още необезопасения бивш рудник “Медет”. А голямото замърсяване на р.Тополница всъщност започва точно от тези два източника., чието обезопасяване е в отговорност на Държавата и държавна фирма “Еко Медет” ЕАД.

 Заплахата от хвостохранилище “Медет” е известна на местните власти от дълго време. С поредица от писма те информират държавата да предприеме необходимите действия по обезопасяване на хвостохранилището, но пари за това все не се намират. Последното известно писмо до министър-председателя на Република България е от 10.06.2010 г. (в приложение), но без особени последствия. Таймерът, обаче, на екологичната бомба “хвостохранилище “Медет” тиктака и въпросът не е дали тази бомба ще избухне, а кога?

Христо Казанджиев