Огромното червено знаме на Китай се развява на пилона, където обикновено стоеше американският флаг във фабриката за стомана в прашния индустриален сръбски град Смедерево. Логото на американската компания върху огромните комини на завода е заменено с това на китайската компания.

 

Когато американската компания продаде губещия си стоманен завод в Сърбия на държавата за символичната сума от един долар през 2012 година, малцина тук вярваха, че предприятието може някога да се съживи. Тогава се появи държавната китайска компания. Закупуването от Хъбей айрън енд стийл за 46 милиона евро на завода в Смедерево миналата година е част от по-мащабните усилия на Китай да има влияние и да получи отправна точка към европейския пазар, докато други традиционни сили, особено САЩ при президента Доналд Тръмп, се оттеглят от световната сцена.

Промяната в ситуацията стана очевидна на световен форум през уикенда, където Тръмп показа незначителен интерес що се отнася до насърчаване на свободната търговия и имаше разногласия с други държави по въпроси като климатичните промени. Китай същевременно горещо се рекламираше като шампион по търговия и отвореност - макар на практика да не успява да го постигне. Сръбската фабрика е икономически неизгодна в краткосрочен план за Китай, където стоманеното производство е в изобилие. Но сделката спаси 5200 работни места и спечели политическата благосклонност на Сърбия.

За мен изглежда, че всичко, което прави Китай в последните няколко години в сферата на инвестициите си в чужбина, има освен това и политически причини и значение, казва Мият Лакичевич, сръбски политически и икономически анализатор. На Китай в действителност не му е нужна сръбската фабрика, която не произвежда почти нищо в сравнение със стоманената продукция в Китай. Така че бих обяснил това като слагане на крак, за да не се затвори вратата към пазара и зоната, където Русия и Америка вече присъстват.

Дългосрочната стратегия на Китай е да отвори пазари за своя бизнес, защото родната й икономика се забавя. Най-сериозно усилие в тази посока е амбициозният проект на стойност 900 милиарда долара -  често наричан Новия път на коприната, за транспортен и търговски коридор от Китай до Германия през гръцки пристанища, Балканите и Централна Европа. Годишната инвестиция на китайски компании в Европа достигна рекордните 18 милиарда долара през 2014 година и средно по десет милиарда долара през последните четири години.

Пекин насърчава бизнеса си към диверсификация навън, за да не разчита Китай само на експорта и вътрешния пазар. Това също така доведе до редица придобивания в туризма, банковия сектор, химическата, застрахователната и други индустрии. Производителите на стомана имат допълнителен подтик, защото Пекин се опитва да свие тази доминирана от държавата индустрия в страната. Пренасищането на пазара в Китай доведе до вълна от износ на ниски цени, което доведе до депресия световните пазари и стана причина за загуба на работни места в САЩ и Европа, пораждайки политическо напрежение. Докато Китай преговаряше по въпроса със САЩ и ЕС, придобиването на сръбския завод стана причина за някакво подобряване на имиджа, защото се спасяват, а не се закриват работни места.

Китайски компании започнаха да присъстват в строителни и инженерни проекти в Източна Европа, в това число и с плановете за строеж на високоскоростна жп линия от Белград до Будапеща на стойност два милиарда евро. И докато ЕС остава най-големият търговски партньор на Западните Балкани, местните правителства понякога поглеждат благосклонно към държави като Китай, които възнамеряват да инвестират сериозни средства без да имат опасения що се отнася до човешките права и свободата на словото.

Сърбия има важна роля в проекта на Китай за транспортен и търговски коридор до Германия /Belt and Road/ и искаме да извлечен цялата изгода от потенциала му, каза сръбският министър на строителството Зорана Михайлович. Този проект не може да се реализира без да се развие инфраструктурата в държавите, през които ще минава. Тя каза, че досега Китай е заел 5,5 милиарда евро на Сърбия за строеж на мостове, магистрали и железопътни пътища, които възнамерява да използва за транспортни маршрути за стоките си в сърцето на Европа.

Унгарският премиер Виктор Орбан, който често е критикуван от западните европейски лидери за това, че е авторитарен, често изразява уважението си към икономическите постижения на държави като Китай. Той желае да направи Унгария главен център за китайския бизнес и инвестиции в Централна и Източна Европа. Старият модел за глобализация  излезе от употреба, каза Орбан през май в Пекин. Двигателят на глобалната икономика вече не е на Запад, а на Изток.

В Смедерево, където живеят около 100 000 души и хиляди от тях работят в стоманената фабрика, хвалят Китай. Макар заплатите да са с около 25 процента по-ниски, отколкото по време на американската компания - 750 евро в сравнение с 1000 евро, кметът Ясна Аврамович казва, че е важно, че са се запазили работните места. Мина една година, откакто китайците дойдоха в нашия град и се усеща по-спокойна атмосфера, казва Аврамович. Вече няма несигурност за това какво ще стане с предприятието. Заплатите се изплащат навреме.