България има запаси от медни руди за  около 15 г., при среден добив от 28 000,00 хил.т среден добив.

Съответно запасите от от оловно-цинкови руди – са за 20 г. при среден добив от 650,0 хил.т, а от златносъдържащи руди – 25 години при среден добив от 1 500,0 хил. тона. Според данни, сред запасите под 100 години са и тези на лигнитни въглища – 70 г. при среден добив от за пет години 30 хил.тона, каолинова суровина – 75 г. при среден добив от 1800,0 тона и кварцови пясъци-цимент – 80 г. при среден добив от 70,0 тона. Най-големи са запасите от варовици за цимент – 1526,8 години.

Дойде време да опровергаем мита за конкурентоспособността на някои от българските минерални ресурси. Приемаше се, че българските суровини са с високи качества и механична здравина. След отварянето на пазарите и навлизането на подобни суровини от водещи страни като Испания, Италия, Португалия, Бразилия и др. стана ясно, че нашите материали не са конкурентоспособни. Заедено с прекратяване на държавното субсидиране (100 млн. долара от 1945-1991 г.) това доведе до масово фалиране на голяма част от дружествата, добиващи мрамори, брекчи, магмени скали. Трябва да си спомним, че за периода от 1992-2000 г. в страната ни са закрити 172 рудника, 10 обогатителни фабрики и 15 хвостохранилища. Перспективите за нашите минерални суровини се простират от две до три десетилетия и са необходими нови проучвания, както и инвестиции за търсене и проучване на нови находища.

Бъдещето на отрасъла - разковничето е в принадената стойност при потреблението на минералните ресурси. Ако тези неща не започнат да се случват оценката, че България е минна държава ще бъде коригирана. Проблемът не е в изземването на полезните изкопаеми, а в това какво се случва с доходите от полезни изкопаеми, какво става с тях. Обикновено се говори за разумно използване на минералните ресурси, но никой не смее да постави въпроса за използването на доходите от подземните ресурси.