По данни на Българската минно-геоложка камара добивната промишленост у нас формира около 5% от БВП на България и изнася продукция за 3 млрд. евро.

През 2017 гoдина добивните предприятия са 357 или 0,11% от фирмите у нас. Преобладаващата част от тях са малки с персонал до 10 души, а най-големите с над 250 работници са 14. Към края на 2017 година в добивния сектор са заети 22 010 хил. души, което е малко под 4% от наетите в промишлеността и едва 0,99% от всички наети у нас. Посоченото отрежда на добивните фирми предпоследно място по брой работници. След тях са единствено фирмите, опериращи с недвижими имоти. Въпреки че генерира около 1% от съвкупните продажби в икономиката (2,704 млрд. лв. за 2016 година), добивната промишленост е четвърта по продажби на един зает. Посоченото се дължи на много високата производителност на труда. Брутната добавена стойност на един зает в добивната индустрия за 2016 година е 47,19 хил. лв., което я нарежда на трето място след енергетиката и информационните технологии. Основният фактор на тази висока производителност е капиталоемкостта на отрасъла. По показателите „ДМА на един зает“ и „ДМА на една фирма“ добивната промишленост е втора след енергетиката, като стойността на първия превишава 21 пъти средното за страната, а на втория – 1,9 пъти.

Високата производителност неминуемо влияе върху размера на възнагражденията в добивната индустрия. За 2017 година средната месечна заплата в отрасъла възлиза на 1535 лева, а това означава 1,45 пъти по-високо от средното за страната или пето място след секторите на информационните технологии, финансите, енергетиката и научните изследвания. Наред с икономическите ползи, отрасъла генерира и социални ефекти от своето съществуване. Някои от примерите за това са знакови – МБАЛ „Уни Хоспитал“ и спортната зала „Арена Асарел“ в Панагюрище, в които „Асарел-Медет“ АД инвестира над 100 млн. лева, подкрепата на „Каолин“ ЕАД за дуалното обучение в СОУ „Васил Левски“ във Ветово, чуждоезиковата гимназия „Челопеч“, част от структурата на „Дънди Прешъс Метълс“ ЕАД или Детския етнофестивал „Децата на Балканите”, подпомаган от „Мини Марица-изток“ ЕАД, както и редица други социални проекти на останалите добивни фирми.

Предизвикателствата, с които се сблъсква българската добивната промишленост, са вътрешни и външни. Част от вътрешните са свързани с ограничаването на незаконния добив на материали за строителната промишленост. Много по-сериозните проблеми са тези, пред които е изправена въгледобивната индустрия, съсредоточена основно под шапката на “Мини Марица-изток“ ЕАД, чиято дейност попада под ударите на европейските климатични директиви. Не бива да бъде подценявана и засилващата се дейност на природозащитните организации, които зад красиво звучащи лозунги за опазване на природата осуетиха вероятен много успешен проект за златодобив в Трън и проучването за шистов газ в Добруджа. По всичко личи, че това няма да са единични случаи, а тези практики на зелените активисти могат да зачестят, което ще се отрази негативно на сектора.

Предизвикателствата с външен характер са свързани основно със състоянието на водещите световни икономики, които са и основни потребители на суровини и метали. Понастоящем фундаменталните икономически фактори в тези икономики са предимно позитивни, като същото въпреки текущия спад се отнася и до ключови пазари като тези на мед, цинк, олово и злато. Сериозен фактор, който може да повлияе негативно върху експортно ориентираната ни добивна промишленост, е евентуалното влошаване на икономическия растеж в Китай в резултат на търговската война със САЩ и забавянето на икономическия растеж в Европейския съюз.