„Тази година ще бъдем удавени буквално, догодина ще е още по-страшно“, каза преди дни проф. Михаил Константинов в интервю в сутрешния блок на БНТ „Денят започва“ по повод наводненията, залели половината от страната ни. Според него причината за тези бедствия през изминалата и в началото на тази година е тоталното изсечените гори в и около басейните на реките и по планините. „Тази вода, която ни залива, е водата, която не можа да попие в земята, тъй като горите са изсечени“, допълва проф. Константинов.

 

В Европа през последните 20 г. се забелязва тенденция на увеличаване на наводненията, а интензивността им във времето се увеличава. Тенденцията за справяне със ситуацията е: Повече място за реката – повече сигурност за хората. Още през лятото на миналата година Любомир Костадинов, експерт в програма „Води“ на WWF-България, в интервю за ТемаДейли казва, че съвременното решение за справяне с наводненията е да се освобождават т.нар. ретензионни обеми – влажни зони, ливади, извън населените места, в които водата може да се разлее, да се убие скоростта на разрушителната вълна и след това да се оттече. Ето 10-те основни причини за наводненията в страната, подбрани от изказванията на специалисти в медийното пространство.

1. Релеф, условия и предпоставки!  Като цяло причините за зачестилите наводнения са както комплексни, така и конкретни в зависимост от мястото и условията. Те зависят от географското положение, релефа и създадените от външни фактори предпоставки за наводнение. Според климатологът Георги Рачев, всяко бедствие е амалгама от природа и човешкия фактор.

2. Природа, климат! Зависимостта на хората от природната среда би могла да бъде със съдбоносни за съществуването ни измерения. Факт е, че природата се променя – от началото на XX-ти век насам валежите над Северна Европа са се увеличили с 10 до 40%. У нас има значително увеличение на средния брой дни с денонощни суми на валежите над 100 мм – с около 30% за периода 1991-2007г.

3. Изсичането на горите! Според проф. Михаил Константинов, трябва да бъде наложен мораториум върху износа на дървесина. Дървената мафия, брутално изсичаща гори в и около басейните на реките и по планините, е виновна за зачестилите наводнения. Според него българската природа ще има нужда от стотици години за възстановяван.

4. Замърсяване и непочистване на коритата на реките! В районите с опасност от наводнения е наложително почистване на замърсените и затлачени участъци на реките, което на места не е правено с години. Освен това традицията да хвърля всичко в руслото на реките, трябва да бъде сведена до минимум.

5. Безразборно строителство! Безобразното строителство също е сред основните причини, оказващи влияние при наводнение. Строи се върху свлачища и както видяхме наскоро къщите падат направо в морето.

6. Лошо стопанисване на язовирите! За повечето наводнения в последните години, основна причина е лошото стопанисване на язовирите.

7. Липса на канализация в населените места, непочистени отводнителни канали и дерета! Проливни валежи и остаряла инфраструктура на отводнителните системи предизвикаха през последното десетилетие нееднократно наводнения, а освен това половината от българските градове нямат канализация.

8. Неправилно поставени диги на реките! Според Любомир Костадинов, експерт в програма „Води“ на WWF-България, когато дигите са в прекалена близост до реката са неправилно оразмерени, вредни са и увеличават риска от наводнения. Те обират малките вълни и спират малките наводнения, но когато придойдат големи води могат да допринесат за разрушителния им ефект. „Правилното, според нас, е да не се прекалява с изграждането на диги извън населените места, там нека оставим реките да се разливат естествено”, препоръчва той.

9. „Много баби, хилаво внуче”!„Много баби, хилаво внуче” или както често се случва у нас, когато всеки отговаря за нещо, значи никой не отговаря за него. Ние имаме много институции с правомощия в управлението на водите, но координацията между тях не е особена добра.

10. Липса на работеща система за предвиждане и предупреждаване! С помощта на спътникови снимки и датчици на терен може сравнително бързо да се предвиди какво количество вода ще стигне до дадена точка, върху кои площи ще се разлее и за колко време ще се случи това. През последните години държавата изхарчи маса пари по проекти за модерни дигитални средства за превенция на риска, но за съжаление все още няма ефективно работеща система, пише в 10-те най!.