Лозарството е възникнало преди повече от 8000 години, т.е. близо 10 века по-рано, отколкото се смяташе досега, показват следи върху глинени съдове от неолита, открити при разкопки в Южен Кавказ в Грузия.

 

Най-древните досегашни химични индикации за винопроизводство датираха от 5400-5000 г. пр. Христа и бяха открити в планините Загрос в Иран, припомниха учени. Извършените от екипа им разкопки са концентрирани на два обекта, където са намерени много глинени съдове, датиращи от началото на неолита, отпреди 8100-6600 години - Гадачрили Гора и Шулаверис Гора, на около 50 км от Тбилиси. Изследването на следите, оставени в 8 делви на няколко хилядолетия, разкри наличие на тартарова (винена) киселина. Открити бяха също следи от три други киселини, свързани с винопроизводството - ябълчена, янтарна и лимонена.      

Това навежда на мисълта, че Грузия вероятно е люлка на опитомяването на лозниците и че там се е зародило лозарството - заяви Патрис Тис от Френския национален институт за агрономически изследвания. - Евроазиатските лозя, които днес произвеждат 99,9 на сто от виното в света, произхождат от Кавказ. Смятаме, че сме открили следи от най-древното опитомяване на диви лозя в Евразия с единствената цел да се произведе вино - заяви експертът по археология Стивън Батюк от университета в Торонто. - Днес съществуват над 10 000 вариации на опитомената версия на гроздето за производство на трапезно вино.