Русия, която от десетилетия е водещ износител на суров петрол, заема все по-доминираща позиция на друг жизненоважен световен пазар.

Производството й на пшеница скочи през последните години, тъй като добрите условия за отглеждане на зърно увеличиха печалбите на фермерите, позволявайки им да реинвестират приходите си в по-добри семена и оборудване.

Ниските цени на петрола нанесоха удар върху рублата, а зърното стана по-привлекателна стока за чуждестранните купувачи и Русия отне голяма част от пазара на износ на пшеница от основни доставчици като САЩ. Това е особено радваща новина за Русия, която се опитва да намали зависимостта си от вноса на селскостопански продукти, след като забрани импорта на някои западни храни в отговор на санкциите, наложени й заради анексията на Крим.

  1. Кой купува руско жито? Близо половината страни в света внасят жито от Русия. Някои от най-големите купувачи са наблизо, в Близкия изток и Северна Африка, но търсене има и от далечни страни като Мексико и Индонезия. Основният клиент на Русия е Египет и африканската страна зависи от руските доставки, за да изхранва населението си, а купувач номер 2 Ц Турция, използва житото за производство на брашно, което след това изнася. Очаква се този сезон доставките да са с над 40 % над количествата, изнасяни само преди три години.

       2.Защо е привлекателно руското зърно?  Евтино е. Свръхпроизводството от годините на изобилна реколта доведе до спад на цените, които остават ниски благодарение на кратките транспортни маршрути през Черно море, което е центърът, през който минават повечето руски доставки, до купувачите в Близкия изток и Африка. Напоследък лошата реколта направи зърното от Северна Америка и Австралия по-малко привлекателно за клиентите на някои от традиционните им пазари в Азия, а това пък отвори вратите за руската пшеница.

        3. Как Русия стана властелин в износа на пшеница?   Руският износ на пшеница започна да се увеличава в началото на века, след като колективните стопанства от съветско време отстъпиха пред частната собственост върху плодородните земи и фермерите получиха достъп до най-новите международни технологии. Сега в руските стопанства се движат трактори на американската компания Deere&Co и германската Claas KGaA, а насажденията се пръскат с пестициди, произведени от Мonsanto Co и Syngenta AG. Благодарение на подкрепа от държавата разходите на фермерите са наполовина по-ниски, отколкото на основните им конкуренти, така че Русия може да си позволи да отглежда зърно, дори когато цените се силно спадат.

          4. Какво означава доминацията на Русия за световния пазар?  Очаква се Русия да стане водещ износител на пшеница, след като делът й от пазара скочи от под 1 % през 2000 година до 18 % през текущия земеделски сезон. През същия период делът на САЩ се сви почти наполовина. По-големите реколти в Русия увеличиха световното свръхпредлагане и тласнаха цените на борсата в Чикаго до близо десетилетен минимум, принуждавайки американските фермери миналата година да засеят най-малък обем зимна пшеница от едно столетие. Доминацията на Русия също така й дава силата да предизвиква сътресения на световните пазари. Референтните цени скочиха с близо 50 % през 2010 година, когато Русия забрани износа заради суша.

           5. Може ли Русия да продължи да затяга хватката си върху износа? Реколтите може и да продължат да са рекордни, ако времето го позволява, но има сигнали, че пристанищата и железниците на страната започват да се задъхват под тежестта на толкова голям износ. Русия освен това трудно успява да проникне на някои пазари. Руското жито обикновено не отговаря на строгите изисквания за качество, поставени от ключови купувачи като Алжир и Саудитска Арабия например, а за Бразилия е по-евтино да купува от доставчици от южноамериканския търговския блок Меркосур. Русия прокара пътища за доставка в Азия, но високите транспортни разходи вероятно ще ограничат количествата, които могат да бъдат изпращани в тази дестинация.

           6. Може ли Русия да повтори успеха си и с други храни?   Въпреки реформата в селското си стопанство Русия все още е далеч от възможността да се конкурира на световния пазар на царевица, захар или месо по начина, по който го прави с пшеницата. Сега страната покрива собствените си нужди от захар, но производствените разходи са твърде високи за износ в голям мащаб. Русия освен това не разполага с оборудване да гарантира доставки с контейнери, което е предпочитаният в света начин за транспорт на бяла захар. Страната трудно се конкурира на пазара на царевица, защото правителството забранява генномодифицираните семена, благодарение на които отглеждането на царевица в други страни е по-рентабилно. Широко разпространената в селскостопанските региони на Русия африканска чума по свинете пречи да се изнася свинско месо в значителни количества.