В Италия отбеляза днес два празника - Деня на националното единство и на Въоръжените сили. На 4 ноември 1918 година Австро-унгарската империя декларира капитулация съгласно подписаното в Падуа примирие. В резултат на мирния договор от 1919 година Италия присъединява градовете Тренто и Триест и прилежащите им провинции, което се смята за завършек на процеса на национално обединение, а датата 4 ноември е обявена за празник.
В навечерието на празника се появи информация за доклад на Института за изследвания на швейцарската банка Креди Сюис (Credit Suisse), който нарежда Италианските въоръжени сили (ИВС) на второ място в Европа и на седмо място в света след САЩ, Русия, Китай, Япония, Израел и Франция, която е класирана като първа европейска сила. Докладът се базира на шест критерия - действащ личен състав, бронетанкова техника, бойни самолети, щурмови вертолети, самолетоносачи и подводници. Той съдържа редица спорни заключения, сред които изпъква признаването на две единствени ядрени сили - САЩ и Русия. Конкретно по отношение на Италия, сериозни възражения отправи генералът от резерва Винченцо Кампорини, който е бивш началник на Генералния щаб (ГЩ) на ИВС и настоящ вицепрезидент на Института за международни отношения (ИАИ), смятан за най-големия мозъчен тръст в страната.
"Оценката на отбранителната способност на дадена държава е една от най-сложните и трудни задачи, която непрекъснато стои пред генералните щабове на водещите страни и в нея се влагат значителни човешки и финансови ресурси на ниво разузнаване и анализ. Отбранителната способност е съвкупност от много и различни фактори, между които са качествата и средната възраст на действащия личен състав, организацията и структурата на ВС, редът на подчиненост, бойният опит и подготовка, начините на набиране и обучение (на личния състав), въоръжението и военната техника в родовете войски и видовете ВС. Дори да се ограничим само с военната техника, пак оставаме зависими от многобройни фактори - срокове и модернизация, стандартизация и съвместимост, състояние на употреба и годност, поддръжка и ремонт, действащ брой, тоест колко от средствата са действително оперативни, а не колко са закупени и са вече негодни или изискват време за привеждане в готовност.
По-голямата част от тези данни се пази в строга тайна, защото или са въпрос на национална сигурност, дори само като елемент на възпиране, или са въпрос на имидж. Във всеки случай необходима е огромна компетентност, за да бъдат актуализирани и анализирани такива данни и да се изготви достоверна оценка на отбранителната способност. Опростявайки тези разсъждения, би могло да се каже, че елементите на отбранителната способност не се "преброяват", а се "претеглят". Ето защо са смайващи дори частичните сведения за доклада на Креди Сюис, изготвен въз основа на спорен подбор на критерии, които най-вече се отнасят до количеството на силите и средствата, за да се изготви класация на "военната мощ" на някои страни, където Италия е на седмо място в света и на второ в Европа, изпреварвайки Великобритания и Германия. Възниква фундаментален въпрос: щом резултатът от даден анализ явно граничи със смехотворното, поне що се отнася до Италия, не се ли поражда съмнението, че методологията е погрешна?
В действителност Италия е сред страните от НАТО и ЕС, които изразходват най-малко за отбрана. От години сме под 1 процент (от брутния вътрешен продукт) при 1,5%, смятани за минимална граница в страните от Атлантическия алианс, а и въобще в международен мащаб. Не е ясно как с такива инвестиции Италия е могла да развие приписваната й в доклада военна мощ. Ако това е капацитетът за анализ на Института за изследвания на Креди Сюис, тогава съм много щастлив, че не съм поверил спестяванията си на тази банка," изтъкна Винченцо Кампорини.
