Ръководен орган и проводник на общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз e Европейската отбранителна агенция (EuropeanDefenseAgency). Нейната основна роля се изразява в успешната координация на отбранителното сътрудничество в Европа, чрез осъществяването на единство от политики:

Едва ли е нужно да се доказва днес, че е въпрос на национална култура и политика какво значение имат образованието, науката, изследванията и технологиите за развитието на съвременното общество, както и прилагането на тези четири фактора в изграждането на адекватни за съвременните заплахи отбранителни способности в страната.

Едва ли е необходимо да се доказва значението и присъствието на тези фактори във взаимосвързаните осем императива на отбранителните способности – доктрина, структура, квалификация, готовност, инфраструктура, поддръжка, снаряжение и личен състав.

Четирите фактора пряко липсват в доктрината и структурата, но те пък са функции на състоянието и развитието на технологиите. Във всички останали императиви, технологиите присъстват под една или друга форма – като знания или като отбранителни продукти - въоръжение и системи.

В европейски план политиката за научни изследвания и технологии има ясно определени цели, стабилно финансиране и е дългосрочно гарантирана. Тя е насочена към изграждането на интегрирано европейско изследователско пространство за постигането на дълготраен и устойчив икономически растеж в общността.

Известно е, че ръководен орган и проводник на Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз e Европейската отбранителна агенция (European Defense Agency). Нейната основна роля се изразява в успешната координация на отбранителното сътрудничество в Европа, чрез осъществяването на единството от следните политики:

  • Политика за единни способности в сигурността и отбраната
  • Политика за развитие на общи изследвания и технологии
  • Политика за ефективност и ефикасност на европейските програми за въоръжения
  • Политиката за единна европейска индустриална база

Резултатите на Европейската отбранителна агенция се определят от изпълнението на четири ключови функции:

  • Развитие на отбранителните способности в сферата на управление при кризи
  • Издигане и увеличаване на сътрудничеството по отношение на въоръженията в Европа
  • Подсилване и укрепване на отбранителните технологии и индустриалната база за създаване на международно конкурентен европейски пазар за отбранителна екипировка
  • Подобряване ефективността на отбранителните изследвания и технологии в Европа

Тези функции са разпределени за реализирането на единни цели, в четири стратегически документа:

1.План за развитие на способностите

Способностите са приоритизирани в три групи. Планът осигурява на страните членки прецизна картина и оценка на основните тенденции и изисквания към способностите в близък, средносрочен и дългосрочен план. Планът е цялостен, общ стратегически инструмент – „двигател” за инвестиране в изследвания и технологии, за коопериране във въоръженията и отбранителната индустрия.

2.Европейска стратегия за изследвания и технологии в отбраната

Целта на стратегията е по-ефективно да повиши ролята на изследванията и технологиите за поддържане на отбранителните способности.

Тя определя: крайните цели (т.е. в кои технологични области и технологии да се инвестира), средствата (как да бъде извършено това) и начините, за да се превърнат в дело целите и средствата чрез пътни карти и планове за действие.

3.Европейска стратегия за сътрудничество във въоръженията

Стратегията дефинира как да се подобрят ефективността и ефикасността на европейските програми за въоръжения чрез серия от действия, прилагането на поуки от практиката в миналото, като се прилага Ръководството за най-добри практики на сътрудничество във въоръженията.

4.Европейска стратегия за отбранителната технологична и индустриална база

Тя описва бъдещата картина на европейската отбранителна индустрия въз основа на три подхода, базирани на: способности, достатъчност и глобална конкурентност.

Технологичните области (12 на брой) за осигуряването на европейските способности са разпределени в три групи, като финансирането и резултатите се свързват с реализирането на 22 приоритета в тези области. Важно е да се отбележи, че постигането на целите на изследванията и технологиите се определя от съчетаването на трите подхода:

- Подход базиран на способности (Capability-driven) – за нужди и решения в близък и средно срочен период;

- Индустриален анализ (Industrial analysis) – за усвояване и овладяване на технологиите за нужди в дългосрочен период;

- Подход базиран на технологии (Technology-driven) – за да съществува постоянна грижа за това, което се променя в резултат на техническите революции и еволюции.

Б. Състоянието на научните изследвания и технологии в НАТО

Организацията за наука и технологии (ОНТ) (Science Technology Organization - STO) на НАТО е ангажирана с мисията да ръководи политиката на Северноатлантическия съюз в областта на научните изследвания и технологии за непрекъснато усъвършенстване на съюзните оперативни способности. Нейната цел е да повиши ефективността от използването на националните отбранителни научни изследвания чрез съвместни изследвания и обмен на информация в сътрудничество с държавите членки и партньори в полза на задоволяването на военните потребности на НАТО. Мястото на ОНТ и връзките й със структури на НАТО за организация на научните изследвания и прилагането им в технологии са представени на фиг.2.

Организацията за наука и технологии на НАТО отговаря за следните дейности:

-Интеграция на процесите за управление и координация в областта на военните науки, изследвания и технологии на НАТО;

-Провеждане и развитие на научните изследвания и обмен на техническа информация въз основа на сътрудничеството между националните изследователски организации;

-Разработване на дългосрочни стратегии на НАТО в областта на научните изследвания и технологии;

-Провеждане на консултации по всички аспекти на науката, изследванията и технологиите с отношение към военното дело.

Експерти, национални представители на страните членки и партньори за мир (представители на академичната общност, администрацията на правителствата и промишлеността) работят в седем тематични комисии/панели за научни изследвания и технологии и 1 група за моделиране и симулации:

  • Приложни технологии на транспортните средства и платформи
  • Човешки фактор и медицина
  • Изследване, анализ и моделиране
  • Системни концепции и интеграция
  • Датчици и електронни технологии
  • Технологии на информационните системи
  • Човешки фактор и медицина
  • Група на НАТО за моделиране и симулации.

Реформирането на Организацията за изследвания и технологии в Организация за наука и технологии от 01 Юли 2012 има за цел да увеличи оказването на влияние върху вземането на научни и технологични решения на национално и НАТО ниво по стратегически, операционни и тактически въпроси, което да доведе до подобрени възможности в осигуряването на общата стабилност и безопасност. Дейността на Организацията за наука и технологии фокусира също и върху политическите и стратегическите приоритети за съвместимост при изграждането на ‘Интелигентна отбрана’, постигната чрез съвместна работа в рамките на НАТО и, позволяваща достигане на поставените цели, при редуцирана цена, в условията на рязко нарастващ недостиг на суровини и материали.

Организацията за наука и технологии изгражда чрез своите панели плодотворна среда за изпълнение на научните програми и осигуряването на ефективна взаимовръзка между научната и военна общност на НАТО, менажирайки обмена на научните и изследователски знания и подпомагаща прилагането им в разработването на ефективни технологии.

В. Какви са основните проблеми в национален план?

По данни на Евростат България значително изостава по отношение на интензитета на инвестиции в научноизследователската и развойната дейност и респективно – на резултатността на научната, технологичната и иновационната продукция. Отчита се, че през последните две десетилетия секторът за сигурност и отбрана претърпя сериозни съкращения и трансформации във връзка с европейските и евроатлантическите реалности и ориентация, което се изрази:

На първо място, в закриване на важни структури за научноизследователска дейност в системата на отбрана. Това предизвика основно ниска резултатност и иновативност на научната и развойната дейност в сектора за сигурност и отбрана, в Отбранителната промишленост, и като цяло на страната.

На второ място, значително съкращаване на предприятията от отбранителната промишленост, спрямо 1990 г. – инвеститор и основен ползвател на научна продукция. Процесът е съпроводен с нисък дял на държавните и частните инвестиции, поради липсата на програмно финансиране на изследванията и иновациите в сигурността и отбраната, което ги принуди да търсят други механизми за поддържане на производствения си капацитет.

На трето място, премахване на централизираната структура за управление и координация на научноизследователската и производствената дейност в интерес на сигурността и отбраната. Това доведе до липсата на стабилност и прогнозируемост на инвестициите в научноизследователската, развойната и производствената дейност. В резултат, бе нарушен интегритетът в научните среди и индустрията/бизнеса.

На четвърто място, ниска ефективност на международната дейност за сътрудничество и интеграция в областта на изследванията и технологиите в сигурността и отбраната на всички равнища, включително на регионално, независимо от предоставените възможности от Европейския съюз и НАТО.

На пето място, освобождаване на значителен човешки научен ресурс, изграждан с десетилетия с държавни средства за целите на научноизследователската, развойната и производствената дейност в сигурността и отбраната, ‘изтичане на мозъци’ извън научните организации и страната, рязко намаляване на възпроизвеждането на кадри, рефлектиращо върху качеството на научната продукция. В голяма степен бяха нарушени връзката и съгласуваността на програмите за образование с необходимостта на изследванията, технологиите и иновациите. Всичко това се съпровождаше със слабо инвестиране в ново поколение млади учени и изследователи и с невъзможност за обновяване на научния състав.

На шесто място, разрушаване на значителна част и остаряване на материалната база за научноприложна дейност и технологии, както и неефективното й използване в интерес на сигурността и отбраната на страната.

На седмо място, но не на последно, през годините тези процеси се съпровождаха от липсата на ясна държавна политика за ролята и мястото на научноизследователската, развойната и производствената дейност в интерес на сигурността и отбраната и икономиката на страната.

Като потвърждение на проблемите за изследванията и технологиите в сигурността и отбраната, проверете в сайта на EDA, в частта Defence Data Bulgaria - линкът на последния ред на слайда

http://www.eda.europa.eu/info-hub/defence-data-portal/Bulgaria/year/2010.

Данните за изследвания и технологии за България - за 2010 г. са нула в евро, но от тогава досега нищо не се е променило. Данните днес са същите. Сравнете данните за България с данните на страни, които смятаме за успешни или по-малко успешни в европейски мащаб и ще се убедите защо заслужено заемаме последно място.

Именно решаването на тези проблеми трябва да са обект, основно, на правителствената политика.

Основните ИЗВОДИ, като резултат от описаното накратко състояние на средата и състоянието на изследванията и технологиите в сигурността и отбраната може да се сведе до следното:

- Политиката на Европейския съюз и НАТО отразява единството на четирите ключови елемента: 1) Способностите в сигурността и отбраната, 2) Науката, Изследванията и технологиите, 3) Сътрудничеството и 4) Индустрията;

- България е пълноправен член на Европейския съюз и на НАТО и е призвана да работи за осъществяването на европейската политика за сигурност и отбрана и политиката на НАТО, като се възползва от предоставените възможности в рамките на политиките на Европейската отбранителна агенция и Организацията за наука и технологии, както и техните програми за финансиране;

- По отношение на политиката, науката, изследванията, технологиите и индустрията в областта на сигурността и отбраната като начало е необходимо Република България: да излезе от националните рамки за осигуряване на отбранителните способности в технологични области, където притежава научен, технологичен и индустриален капацитет; паралелно с това българските учени и изследователи да работят за създаването на конкурентни научни, изследователски и технологични резултати в приоритетни технологични области.

Резултатите от тази дейност ще създадат постоянни възможности за стабилно разширяване на науката като бизнес в страната, увеличаване приноса на страната ни в осъществяването на Общата европейска политика за сигурност и отбрана и политиката на НАТО.

Г. Насоки за решаване на проблемите

Така описаното състояние и изводите намериха място в проект на Стратегия за изследвания и технологии в сигурността и отбраната.

Проектът на стратегията беше разработен от междуведомствена работна група, сформирана със заповед на Министъра на отбраната. Отговорността за организацията по разработването беше вменена на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната.

В разработването на проекта на стратегията участваха широк кръг специалисти от държавната администрация, академии и университети, работещи в интерес на сигурността и отбраната и представители на отбранителната индустрия.

Институтът по отбрана имаше основна роля (със своя работна група) при изработването и представянето на идеята за документа, който след много дебати беше приет от Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към МС.

В национален план, Стратегическата рамка (моделът е близък до този на ЕС – като стратегически документи) за реализиране на политиката на държавата по отношение на изследванията и технологиите в сигурността и отбраната основно се определя от следните национални документи:

1.Национална стратегия за развитие на научните изследвания (2020 г.)

Отразява националната политика в хармония с Европейската.

Националната стратегия за развитие на научните изследвания има за цел:

– да съдейства за превръщането на българското общество в „общество на знанието”;

– да съдейства за изграждането на национална икономика, базирана на екологичните технологии;

– да формулира национална научна политика, която създава условия и задава перспективи за постигане на задачите, поставени от Европейската стратегия 2020;

– да допринася за изграждането на интегрирано европейско изследователско пространство.

Стратегията предвижда също въвеждане на модел на финансиране, стимулиращ конкуренцията и развитието, основан на качеството на изследванията и увеличаването на средствата за научни изследвания и иновации не по малък от 1,5 % от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2020 г., от които поне 0,6% са публични разходи за наука.

2.План за развитие на Въоръжените сили на Република България (vs План за развитие на способностите на ЕС)

Той е разработен в съответствие с политическата и стратегическата рамка, определени от Прегледа на Въоръжените сили на Република България – 2010 г., Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили на Република България и останалите военностратегически документи. Планът дефинира каталог с оперативни способности, структурирани в следните основни области:

1.навременна наличност на силите;

2.ефективно разузнаване;

3.ефективно въздействие;

4.развръщане и мобилност;

  1. командване, управление и комуникации;

6.логистично осигуряване;

7.оцеляване и защита на силите.

3.Стратегията за развитие на българската отбранителна технологично-индустриална база (vs Европейска стратегия за отбранителната технологична и индустриална база)

Стратегията е изготвена на основание Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и в съответствие с отговорностите на правителството за развитието на националните отбранително-индустриални способности за посрещане на предизвикателствата и заплахите в сигурността и отбраната и за реализирането на националните интереси и българския принос в политическите, отбранителните и икономическите съюзи и международни отношения, в които страната ни активно участва;

4.Проект на Стратегия за изследвания и технологии в сигурността и отбраната (vs Европейска стратегия за изследвания и технологии в отбраната), с която се хармонизира модела по европейки образец

Стратегията (проектът) за изследвания и технологии в сигурността и отбраната дефинира следните стратегическите цели:

1. Бързо и стабилно увеличаване на приноса и ефективността на изследванията и технологиите в областта на сигурността и отбраната

2. Разширяване и модернизиране на научния и изследователския капацитет в сигурността и отбраната

3. Значително нарастване на интензивността и резултатността на научноизследователските институции и индустрията/бизнеса, които работят в интерес на сигурността и отбраната

Целите ангажират политическото ръководство на страната, научноизследователската общност и бизнеса в реализирането им. Едните със задачи и резултати, които да осигурят мотивация и благоприятна среда, а другите с научни, технологични и продуктови резултати.

Стратегията дефинира четири основни Задачи (2020 г.), за постигане на целите:

Първа: Гарантиране на силното и стабилно присъствие на изследванията и технологиите в политиката за сигурност

С две поддържащи задачи:

1.1.Създаване и прилагане на ясна, гъвкава и последователна политика за изследвания и технологии в сигурността и отбраната

1.2.Трансформиране на нормативната уредба за реализиране на политиката за изследвания и технологии в сигурността и отбраната

Втора: Създаване на условия за водене на постоянно наблюдение и координация върху изследванията и технологиите в областта на сигурността и отбраната

Трета: Изграждане на нова и модернизиране на инфраструктурата за научни изследвания в областта на сигурността и отбраната

Четвърта: Създаване на ново поколение млади учени за изследвания в областта на сигурността и отбраната

Всяка задача определя какви резултати е необходимо да се постигнат, принципите, които да се заложат и спазват и инструментите, които да се използват.

Някои основни моменти, произтичащи от задачите:

Първо: Във финансов план политиката трябва да постигне средните показатели за Европейския съюз и заложените в Националната стратегия за развитие на научните изследвания – 2020 г. Едновременно с това трябва да се въведе работещ, стабилен финансов модел, който да стимулира интензивността, резултатността и качеството на изследванията и технологиите, както и внедряването им в икономиката. Финансовият модел трябва да включва (но няма да се ограничава), отделянето на финансови средства, за създаване на възможно най-добрите условия за изследвания и технологични разработки в областта на отбраната, не по-малко от 2% от бюджета за отбрана, като до 20% от тях могат да се предоставят на европейската Агенция по отбрана при провеждане на съвместни научни изследвания и разработки.

При участие в съвместни научно-изследователски проекти в ЕС и НАТО да бъде избегната опасността от дублиране на усилията в тези направления там, където резултатите могат да бъдат използвани както във военната, така и в цивилната сфера. МО, МВР и МОМН да си взаимодействат при ежегодното формиране на бюджета за научни изследвания с цел съвместно финансиране на взаимно изгодни научни проекти, имайки предвид условието.

Второ: По втората основна задача, заложено е да се изгради централизирана система за наблюдение на всички технологични области с цел и задачи постоянното актуализиране и разширяване на приоритетите за изследвания и координиране на усилията на заинтересуваните страни. За оперативната дейност на системата ще е отговорен ‘Междуведомствен център за координация на изследвания и технологии’ в областта на сигурността и отбраната, с централизирано финансиране и две функции: информационна и мениджърска.

Информационната функция ще се изпълнява, като центърът води постоянно технологично наблюдение, събира информация, извършва анализи върху технологичните области и фундаменталната наука с цел подпомагане на процесите за вземане на решение в областта на изследванията и технологиите в сигурността и отбраната - с привличане на сътрудници от различни области.

Мениджърската функция се изразява в управлението, координацията и подпомагането на процесите на държавата по разпределението на усилията на научната общност и индустрията/бизнеса за изследване и технологии в областта на сигурността и отбраната в национален, европейски и международен план. Отговорностите ще са свързани с управлението и контрола на ефективността и резултатността по отношение на вложените държавни ресурси за усъвършенстване и трансформация на държавната политика за изследвания и технологии в сигурността и отбраната.

Междуведомственият център за координация на изследвания и технологии в областта на сигурността и отбраната ще е работен орган на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките (МВСОИСД). Неговия състав и правила за работа се определят с решение на съвета и заповед на съпредседателите на МВСОИСД.

Междуведомственият център за координация действа като виртуална мрежа от научни институти, изследователски организации и научните центрове на висшите военни учебни заведения. Финансирането и административното обслужване на центъра ще се поема от участниците във виртуалната мрежа.

Цялостната дейност, организация, функции и резултатите на този център трябва да са подчинени на съгласуваното прилагане на споменатите по-горе три подхода: 1. Подход базиран на способности (Capability-driven); 2. Индустриален анализ (Industrial analysis); 3. Подход базиран на технологии (Technology-driven).

Технологичните области, обект на научни изследвания, са отразени в Концепция. Концепцията дефинира технологичната рамка за реализиране на целите на стратегията. Тя е отворена за периодични промени, според резултатите от воденето на технологично наблюдение и изследвания в интерес на сигурността и отбраната. Концепцията е неразделна част от настоящата стратегия и представя технологичните области, подобласти и конкретни технологии в четири основни раздела:

  • Информационни и комуникационни технологии, сензори, радиолокация и радионавигация
  • Техника, въоръжение, боеприпаси и екипировка
  • Изследвания и технологии за ядрена, химическа, биологична и радиационна защита и екология
  • Изследвания и технологии, свързани с ролята на човешкия фактор в сигурността и отбраната

Технологичните области и подобласти са производствено/ продуктово ориентирани и изпълняват ролята на мерки за реализиране на стратегията, представени (всяка област) със своето текущо състояние, възможните цели за постигане, средства и капацитет, начини за постигане на целите, заинтересовани страни и възможни направления за научноизследователска дейност, те могат да се разглеждат като частни стратегии.

За част от технологичните области и подобласти има потенциал да се води само технологично наблюдение, което означава, потенциал за научна експертиза и търсене на възможности за сътрудничество и участие в съвместни проекти.

Проф. д.т.н. Христо Христов

Доц. д-р Васил ТОТЕВ

/ИНСТИТУТ ПО ОТБРАНА НА МО/