ФБР ще следи от България киберпрестъпленията в 12 държави

Центърът по киберсигурност към Европол, който бе официално открит на 11 януари 2012 г. в Хага, ще работи тясно с ФБР, Сикрет сървиз, Емиграционната служба на САЩ и други чужди разузнавателни агенции, съобщи новият шеф на центъра Троелс Йортинг, бивш датски полицай с над 30-годишен опит в борбата с организираната престъпност. Пред брюкселското издание EurActiv Йортинг разказа, че центърът ще фокусира дейността си върху нелегалната дейност в интернет на организирани престъпни групи и по-специално, върху измамите с кредитни карти, електронното банкиране и други финансови операции, сексуалната експлоатация на деца и други престъпления, насочени срещу критичната инфраструктура на ЕС.

„Ние изграждаме нова киберлаборатория и сме приложили иновативен метод, който ще ни помогне в борбата с киберпрестъпността. Звеното ще бъде в помощ за разследванията на страните-членки”, твърди Троелс Йортинг пред EurActiv.

Той допълва, че новият център ще има за цел и обмяна на стратегическа информация и добри практики в целия ЕС, включително ранно предупреждение за киберпрестъпления и съвместен отговор на тях. Центърът ще алармира всички страни членки за киберзаплахи, като разкрива слабостите в собствените им защити онлайн. От Хага ще се изпращат и екипи от експерти за бързо реагиране с т.нар. мобилни офиси с цел оказване на помощ на място. Говорейки за трудностите, които очакват службата, Йортинг казва:”Наблюдаваме шпионаж, подготовка за кибервойна и кибератаки, активност на терористите, държавно спонсорирани дейности, хакерска активност и екстремизъм.” Според него престъпниците са организирани, но има и индивидуалисти.

Освен с 27-те страни-членки на ЕС Европол също регулярно работи с колегите си от Норвегия, Швейцария, Австралия, Канада, Хърватия и Колумбия. България е част от общите усилия за борба с киберпрестъпността. През ноември м.г. по време на посещението на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов в САЩ стана ясно и, че ФБР ще изпрати специален агент в България, който от територията на страната ще отговаря за противодействието на киберпрестъпленията в още 12 други държави. Предстои изграждане на специализирано оперативно звено съвместно между ГДБОП, Сикрет Сървис и Департамента за вътрешна сигурност на САЩ за противодействие на престъпленията в Интернет.

Отговорът срещу киберпрестъпленията е обща задача както на ЕС, така и на НАТО, където е изграден координационен център за реагиране при компютърни инциденти. За разлика от ЕС, който се съсредоточава върху киберпрестъпността, НАТО се фокусира преди всичко върху изграждането на защити в киберпространството.

В борбата с кибер заплахите участва и частният бизнес. Частни компании, сред които Microsoft, предоставят киберобучения в европейска мрежа от киберцентрове в Ирландия, Естония, Франция и Белгия. Планира се тази мрежа да се разшири. Според експерти публично-частното партньорство в сферата на киберсигурността е едно от предизвикателството, върху което трябва да се работи активно. Сред основните въпроси са как в това отношение съдействат доставчиците на интернет, как ще се осигури спазване на основните права на потребителите и т.н. Индустрията може да разработи много полезни инструменти в помощ на разследванията на киберпрестъпления, но ако не са леснодостъпни за правоприлагащите органи, те няма да помогнат, смята еврокомисарят по вътрешните работи Сесилия Малстрьом.

Общите усилия на държавните институции и бизнесът в борбата с киберпрестъпността е необходимост на хона на увеличаващите се престъпления. Трима от четирима европейци смятат, че рискът да станат жертва на киберпрестъпление се е увеличил през последните години. Киберпрестъпността е атака срещу основните ни ценности и срещу безопасността на гражданите”, обобщава еврокомисар Сесилия Малмстрьом. Наред с това зачестяват случаите на кибершпионаж. Последният голям удар на киберпрестъпниците бе чрез вируса „Червения октомври” през януари, когато те удариха компютрите и на редица държавни институции. Според експерти операцията е осъществена от хакери-наемници, които са събирали информация от разузнавателен характер, според американското издание Foreign Policy.. Американската администрация е обеспокоена от факта, че операцията е извършена от частни лица, което показва, че вече има черен пазар за такива кадри и че частните спецслужби намират сили.

„Ако частна мрежа за кибер шпионаж, която не се финансира пряко от нито една държава, е осъществила операцията „Червения октомври”, то ситуацията вече е променена”, твърди анализаторът Лаура Галанте от фирмата за компютърна сигурност Mandiant. Според нея преди хакерите са извършвали атаки от типа DDOS, а сега те вече са едва ли не виртуални шпиони, които могат да бъдат наети срещу заплащане.

Това поставя и задачата, че правителствата трябва да работят за създаване и хармонизация на световните закони за защита на киберпространството и да позволят това споделяне отвъд международните граници. Центърът за борба с киберпрестъпността в Хага е сериозна стъпка напред в това отношение.