твърди полковникът от резерва Иван Кьосев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на комуникационни и информационни специалисти

- Г-н Кьосев, какво успяхте да извършите за трите години от създаването на вашата асоциация?

- Успяхме да се обявим в общественото пространство и да спечелим на наша страна специалистите от по-младото поколение. С тях се опитваме да подпомагаме както армията, така и полицията с взимане на по-правилни решения по избора на техника, по борбата с киберпрестъпността, а също и по защитата на населението от вредин излъчвания на различни технически устройства, като, да кажем, станциите на достъп на мобилните оператори. Техните енергийни полета оказват не съвсем благотворно влияние на хората, както и самите мобилни апарати при по-продължителна употреба.

Едната ни дейност е просветната. Другата е с административни мерки и предложения да можем да ограничим както това вредно влияние на излъчващите станции, така и за защита на компютърните системи от кибератаки.

- А какво от това, което предвиждахте при създаването на асоциацията още не сте успели да свършите?

- Свързочни специалисти, или бих казал, както сега е модерното – комуникационни и информационни специалисти, има във всички по-големи градове. Причината е, че в окръжните градове бяха разположени големи войскови формирования, а също и полицейски управления, където имаше свързочен отдел.

Така че има достатъчно специалисти. Но не можахме да развърнем наши секции в окръжните градове на България. Имаме развърнати 4-5 секции, което не ни удовлетворява на този етап.

Основната причина е финансова, тъй като не може да командироваме наши специалисти, повечето от тях, които са активни членове на Управителния съвет са пенсионери. А да разчитаме на техните пенсии и те на собствени разноски да отидат да правят организация е трудно.

Имаме 26 фирми – членки на асоциацията. Надяваме се на помощта им, за да могат те да поемат дадени области и да се изгради секция в съответния областен център, за да привлечем наши хора и специалисти.

Нямаме политически цели и амбиции. Имаме само професионални и технически изисквания, които искаме да риализираме, тъй като имаме подготвени кадри.

- А чува ли ви властта? Ръководните фактори приемат ли вашите предложения?

- Да кажем – чуват ни. Но когато им говорим неща, които не им изнасят, започват да ни се сърдят. Това е един вид странно отношение – да се сърдиш на специалиста, че ти е казал, че нещо е грешно и че не така трябва да се процедира, за да се реши един проблем.

- А конкретно с МО как работите?

- Имаме добри отношения с дирекция „Комуникационни и информационни системи (КИС)”, а също с отделите във видовете въоръжени сили. Имаме добри комуникации и се опитваме да подпомагаме и тяхната дейност, въпреки че ние можем само да подсказваме някои неща. Ако те се вслушат – вслушат.

- От ваша гледна точка какво трябва да е развитието на военната КИС?

- Сега системата е разделена на стационарна и мобилна част. Но нашата идея е, че е добре да се обедини. Стационарна, мобилна – да бъде единна система. Двете сега са и на различно подчинение.

Според нас не е най-доброто решение да бъде разделена, тъй като управлението е единно и системата трябва да е единна. Затова мисля, че този вариант, който е в момента, няма да просъществува дълго.

Но всичко зависи от ръководството, не от нас, ние само можем да подсказваме решения. Но от наша гледна точка по-подходящо е системата да е единна. Да е с единно управление.

- Как може да се ускори работата по киберсигурността у нас?

- Имаме специалисти в тази област. Едно от направленията е защита на мрежите както на държавно, така и на административно ниво, което е отговорност на държавата.

Всяка фирма сама за себе си си решава проблема. Влага пари. Колкото повече средства вложи, толкова по-надеждна защита ще осигури от кибератаки.

Държавата трябва да има единна политика в това отношение. Да се вземе принципното решение да се създаде структура, която да гарантира защитата от кибератаки на държавната мрежа и държавните институции.

Има движение по този въпрос. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията работи в това направление, МВР и Министерството на отбраната - също. Надяваме се, че цялостно въпросът ще се реши в близките една-две години. Нашата роля и място е да апелираме за това да се изгради надеждна, устойчива и защитена от кибератаки мрежа за управление на държавното ръководство, армия, полиция и всички структури, свързани с националната сигурност.

- Какви са опасностите за населението от клетките на мобилните оператори? Какво сочат вашите проучвания?

- Всички излъчващи средства в една или друга степен влияят на хората. Трябва да се спазват минимално допустимите разстояния. Да се правят екранизации, за да не бъдат облъчвани хората, които са в непосредствена близост.

Навремето имаше мощни военни съоръжения, които излъчваха много. Хората бяха непросветени в тази област и много често заставаха точно там, където не трябва, а облъчването е по-силно от рентгена. Знаем за рентгеновите апарати какви изисквания има. А в случая от споменатите съоръжения никой не предпазваше населението.

Така че нашата цел в това отношение е именно просветна. Да подсказваме какво не бива да се прави, за да не се получат рецидиви след това.

- А какво ще посъветвате хората, които ползват мобилни телефони?

- Ако могат – по-малко да ги ползват. Да не стоят непрекъснато говорейки с тях на ухо. Защо излъчването е много близко до мозъка. Да използват устройствата „свободни ръце”, хендс фрий.

- Как виждате развитието на КИС в Българската армия?

- В НАТО комуникациите са добре развити – както в стационарен, така и в мобилен вариант. Мисля че и комуникационната и информационна мрежа ще бъдат изградени както трябва.

За да влезем в НАТО първото условие беше да се модернизира комуникационната система на 61-а бригада. Аз тогава дори ръководих ПИКИС на 61-а бригада.

Така че – няма връщане назад. Ще вървим напред. Но проблемът е доколко нашето ръководство ще бъде устойчиво да не се налагат концепции и системи, а и фирми, които да продават старо оборудване или технология, на която вече е минало времето.

Защото има такива технологии, които са уж модерни, но реално не са намерили популярност, а са вкарани маса пари да се разработят и трябва някой да ги плати. Понякога се получава, че на слабите държави, по-бедните като нашата, им се натрапва – това уж е по-евтино, по-модерно, а то се оказва, че е неправилно или е разработка в грешната посока. И трябва някой да я плати.

- Тоест да купуваме само нещо качествено и модерно?

- Да. Да се вземе това, което трябва, а не уж по-евтино, а реално - нещо остаряло. Защото ще трябва след няколко години да го сменяме или да търсим адаптация, от която ще стане двойно по-скъпо!

Разговора води Андрей Рангелов

/вестник "Българска армия"/