Събрани във Флорида за четвъртия годишен промишлен форум Credit Suisse Global Industrials Conference, шефовете на най-големите отбранителни компании от САЩ вярват, че бюджетът на Пентагона ще расте. Големи планове и оптимистични очаквания споделиха делегатите на гиганти като "Рейтиън", "Ел-3 комюникейшънз", "Локхийд Мартин", "Нортроп Груман", "Рокуел Колинз" и "Буз Алън".
Всички те смятат, че с идването на новоизбрания президент Доналд Тръмп в Белия дом военните поръчки за компаниите им ще се увеличат. След победата на Тръмп индексът "Стандард енд Пуърс аероспейс енд дифенс" за пръв път литна на нивото от 1989 г., изпреварвайки темпото, с което се вдига "Стандард енд Пуърс 500". Надяваме се, че лошите години са минали и навлизаме в период на растящ бюджет", каза Майкъл Стрианезе от "Ел-3 комюникейшънз". По думите на Мерилин Хюсън, шеф на "Локхийд Мартин, военнопромишлените индустриалци от САЩ виждат, че Тръмп се фокусира върху вдигане на разходите за национална сигурност и отбрана, а самата компания вече работи с преходния му екип.
Лиан Карет, оглавяваща ресорното поделение на "Боинг", планира да прекарва повече време във Вашингтон, за да е в течение кой и каква роля ще играе в администрацията на Тръмп. Новият президент ще назначи на различни длъжности близо 4000 души (получени са вече 65 000 кандидатури) и отбранителните фирми гледат да държат ръка на пулса.
Уес Буш, генерален директор на "Нортроп Груман", е изпълнен с оптимизъм. Според него Пентагонът най-сетне е готов да инвестира в превъоръжаване. Той се надява да бъдат отпуснати средства не само за замяна на остарели системи, но и за големи инфраструктурни поръчки във връзка с новите глобални предизвикателства и появата на агресивни играчи като Русия и Китай.
Буш очаква Пентагонът да модернизира ядрената инфраструктура и да смени взетите на въоръжение още през 60-те междуконтинентални балистични ракети "Минитмън", производство на "Боинг", с нови. Данъкоплатците може да платят за смяната 85 милиарда долара и "Нортроп Груман" смята да участва в конкурса.
Според шефа на "Рейтиън" Томас Кенеди администрацията на Тръмп няма да жали средства и за разработка на нови технологии в рамките на американската стратегия Third Offset ("трети противовес"). Той допуска, че новият екип може да нарече другояче и доктрината за глобално военно-технологическо надмощие на САЩ, но същината й ще се запази и Пентагонът дейно ще инвестира в технологии.
Още е рано да се говори за конкретни суми и приоритети. Ричард Коуди от "Ел-3 комюникейшънз" прогнозира, че бюджетът на Пентагона няма да нарасне осезаемо през 2017 г., но още през 2018 г. ще набъбне с 2-3 процента, а за 5 години ще се вдигне с цели 5 на сто.
Което не се вижда, няма как да се ореже! По думите на Томас Кенеди расте и обемът на засекретените поръчки и дейности в рамките на стратегията Third Offset, така че "Рейтиън" няма да остане без работа. Едва тази година например се разбра, че въз основа на зенитната ракета "Ес Ем-6" компанията е създала и нейна противокорабна модификация за флота на САЩ. Според оценка на изданието "Авиейшън уийк" засекретените разходи за отбрана на САЩ ще достигнат през 2017 г. 68 милиарда долара.
Майкъл Стрианезе потвърждава, че броят на секретните програми расте, както и средствата за тях, а секретността гарантира, че те няма да бъдат спрени заради политически натиск. Това е и сред причините компанията му да участва в тайни проекти.
Светът иска повече оръжия! Томас Кенеди не вярва, че негативните изявления на Тръмп за мюсюлманите и неговата препоръка съюзниците на САЩ да харчат повече за отбрана ще подбудят чуждестранните клиенти да купуват оръжия не от САЩ, а примерно от Европа. Според шефа на "Рейтиън" военнопромишленият отрасъл в САЩ първо ще жъне плодовете от вътрешните бюджетни инжекции на Пентагона, а после съюзниците, наплашени от изгледите за оттегляне на Щатите, ще купуват още по-енергично американска военна продукция.
Кенеди прогнозира растеж на американските продажби в Европа, Южна Корея, Япония и дори в Тайван, което явно ще дразни Китай, ако си спомним как реагира Пекин след скорошния телефонен разговор на Тръмп с тайванския президент и как около Тайван обикаляха китайски бомбардировачи, способни да носят ядрени бомби. От срещи с чуждестранни колеги Кенеди прави извода, че независимо от икономическите трудности и политическите вълнения съюзниците и партньорите на САЩ не поставят под съмнение нуждата да купуват американски оръжия с цел да гарантират своя суверенитет.
Мерилин Хюсън от "Локхийд Мартин" вижда все повече глобални предизвикателства в сферата на сигурността и все повече нужда от подмяна на остаряла военна екипировка и оръжия. Фирмата й приветства най-вече растящите потребности на европейските съюзници (например доставките на хеликоптери "Блек хоук" за Полша), доставките на оръжия в Близкия изток и на противоракетни системи - за азиатски страни. Близо четвърт от поръчките на "Локхийд Мартин" идват от чуждестранни клиенти и компанията планира скоро те да стигнат 30 на сто. Международният й портфейл с поръчки расте с по-бързи темпове от поръчките за военното ведомство на САЩ. Хюсън е сигурна, че дори поевтиняващият петрол няма да спре покупките на американски оръжия от близкоизточни държави, особено на самолети и противоракетни системи.
Финансовият директор на "Рейтиън" заяви пред форума, че 31 на сто от продажбите на компанията са за възложители от чужбина. Според международната рейтингова агенция "Фич" глобалният оръжеен пазар, достъпен за компании от САЩ, ще нарасне в близките 3 години с 3 до 5 на сто и ще изпревари глобалния БВП по темпове на растежа. Оценките за достъпния пазар на оръжия през 2016 г. варират между 400 и 425 милиарда долара.
Двете страни на медала! На хоризонта впрочем се задават и първите облаци. Доналд Тръмп са споразумя с американската корпорация "Юнайтид текнолъджийз" да бъдат запазени близо 1000 работни места в завода на фирма "Кериър" в щата Индиана. "Кериър" е подразделение на "Юнайтид текнолъджийз", занимава се с климатици и вентилационни системи. Самата "Юнайтид текнолъджийз" обаче получава 12 на сто от печалбите си чрез държавни поръчки, включително военни. И решението й да остави производството в Индиана - да не го мести в Мексико, бе взето под заплаха да изгуби държавните поръчки, а съвсем не заради данъчните отстъпки.
Но тези 12 на сто са дребна работа, защото други военнопромишлени компании от САЩ получават от договори с държавата над половината си печалби. И тази необичайна намеса на Тръмп в пазарните отношения не може да не ги държи нащрек. Много фирми от отбранителния бранш в САЩ са изнесли ред производствени сфери или научноизследователски дейности извън страната, просто за да спестят от разходите за работна ръка. Въпросът е колко далеч може да стигне Тръмп в стремежа да върне производството в САЩ и колко строг ще е контролът над отбранителните компании през управлението на новия президент.