Зелената сделка, известна още като Зеленият пакт, е набор от политики предложени от Европейската комисия, които трябва да направят Европа климатично неутрална до 2050 г.
Планът е да бъде намалено производството на парникови газове поне с 50%, сравнено с нивата от 1990 г. Ще бъдат преразгледани всички закони и да се въведат нови за кръговата икономика, намаляване на потреблението на сградите, биоразнообразието, земеделието и иновациите.
Какво съдържа планът на Европейската комисия:
Климатично неутрална Европа! До 2050 г. Европа трябва да достигне нулеви нива на произвежданите парникови газове. Целта ще бъде заложена в Закон за климата, който ще бъде представен за обсъждане през март тази година. Заедно с него ще има пакет от закони за промяна, като директивите за възобновяема енергия, за енергийна ефективност, за промяната на използването на земята и за търговията на емисии. Тази година ще бъде представен и план за “умна секторна интеграция”, който да събере в една система секторите електричество, газ и отопление. Очаква се и нова инициатива за извличане на огромния потенциал на морския вятър
Кръгова икономика! Имаме “екшън план” за нова индустриална стратегия на ЕС. В нея се целѝ индустрията да използва по-малко материали и да се гарантира, че продуктите могат да бъдат използвани повторно и рециклирани. Най-замърсяващите индустрии, като производство на стомана, цимент, текстил и др. ще бъдат във фокуса на плана за кръговата икономика. Производството на стомана трябва да бъде готово за “чисто производство” с използването на въглерод през 2030 г. Има и закон, според който батериите, които ще се продават в ЕС трябва да бъдат само за многократна употреба.
Обновяване на сградите! Това е една от водещите програми по Зелената сделка. Под реновиране се разбира повишаване на енергийната ефективност, което да помогне на хората да намалят сметките си за отопление и ток. 40% от енергията се потребява от домовете.
Нулево замърсяване! Без значение дали говорим за замърсяване на почви, въздух или вода - целта е нулево замърсяване до 2050-а.
Екосистеми и биоразнообразие! Налице е документ, който включва и нова стратегия за горите с която трябва да се увеличат дървета както в градовете, така и в селата и да се насърчават селскостопанските продукти, за които не се прилага обезлесяване.
От фермата до трапезата! Тази стратегия е "пролетта" на тази година от еврокомисията. Евродепутатите вече започнаха да обсъждат "по принцип" какво трябва да съдържа документът. Стратегията целѝ “зелено и здравословно селско стопанство”. Това включва планове за значително намаляване на химикали, като пестициди, торове и антибиотици. По време на обсъжданията дори крайнодесните депутати се съгласиха, че избиратели им заслужават чиста и здравословна храна. Всяка страна членка трябва да заяви целите си в национален план по общата селскостопанска политика на Съюза.
Транспорт! Сегашната цел на ЕС пред автопроизводителите са емисии от 95gCO2/km до края на следващата година. Очаква се новите автомобили в Европа да станат с нулево замърсяване, вероятно към 2030 г. Електрическите автомобили ще бъдат стимулирани с мрежа от зарядни станции, която да е толкова гъста, че да няма притеснения от оставане без енергия при пътуванията. Биогоривата и въглеродът ще бъдат промотирани за самолети и превоз, където не е възможна електрификация.
Пари за засегнатите от прехода! Фонд "Справедлив преход" трябва да даде възможности на засегнатите региони да преодолеят кризисната ситуация и да излязат от нея със значителни нови инвестиции в перспективни сфери на енергетиката и на индустрията. Подпомагането може да бъде единствено на база на териториални планове, които да залагат конкретни инвестиции в модернизация на производства, в преминаване от въглища на други видове гориво или други енергийни модели, в развитие на човешкия капитал. В тези региони трябва да бъдат базирани научни, научно развойни звена, които да развиват една по-модерна икономика. Планира се фондът да разпределя 1 трилион евро. Финансирането на фонда ще е от ресурси от фондовете за регионална политика на ЕС и от програма “InvestEU”, с пари идващи от Европейската инвестиционна банка и националните правителствата. Предвиждат се “мобилизация” и от частни инвестиции.
Научни изследвания, разработки и иновации! 35% от фондовете на ЕС за изследвания ще отиват за екологични технологии.
Външни отношения! Усилията на дипломацията на ЕС ще бъдат мобилизирани за подкрепа на Зелената сделка и за привличане на останалата част от света към каузата, но и ще се цели защита на европейската индустрия от нечестна конкуренция.
Засега българското правителство е заявило само, че иска да запази ТЕЦ-овете максимално дълго време. Такова решение дори беше взето от парламента. Според действащите регламенти след 2025-а всяка форма на държавна помощ за въглищния бизнес е забранена, което така или иначе ще направи цената на тока произвеждан от тях много по-висока. България все още не готова с регионалните си планове. Планове за изоставяне на въглищата, като основен енергоизточник вече имат държави близки до нас - Гърция, Румъния, както и Полша, която е най-зависима от въглищата в ЕС.
Дали Зелената сделка ще стартира зависи от Многогодишната финансова рамка на Европейският съюз за периода 2021-2027 г. Държавите в Съвета на ЕС не могат да се разберат за размера на рамката, което представлява горен лимит на разходите, които ЕС ще направи през следващите седем години. Предложенията варират от 1% от брутния национален доход на всяка държава, подкрепяно от големите вносители в бюджета на ЕС, като Германия, Нидерландия и Скандинавските държави, до 1.3%, поискани от европейския парламент. Еврокомисията предлага бюджетът да нарасне до 1,14% от БВП на ЕС, но Германия се противопоставя, като се позовава на коалиционното споразумение на управляващата коалиция.
Ако не се стигне до съгласие в Съвета на ЕС, бюджетът за 2021-2027 г. остане в размер от 1% от размера на европейската икономика. Това обаче означава, че ще е трудно и дори невъзможно да се достигнат високите законодателни цели, които си поставя парламентът и комисията. Освен Зелената сделка (Зеленият пакт, Зеленият курс), за осъществяването на която ще се необходими значителни средства за компенсации на засегнатите европейски и пари за развой, сред приоритетите на ЕП и ЕК са повече пари за отбраната на границите с увеличаване на състава на граничната агенция Фронтекс, образование, дигитализация и т.н. Ще трябва да се направят допълнителни съкращения в размера на кохезионните фондове и на парите за земеделие, което среща съпротива от различни държави. Една от причините за проблема със съставянето на бюджета е и “дупката в бюджета”, която се получи след излизането на Великобритания.
