Минаха 4 денонощия, в които одумваме снежната стихия.

Това го можем, но не можем да се борим собственоръчно със стихията. Да грабнем лопати и гребла, да съберем счупени клони, да хвърлим сол на стълбите... Може, но не всеки го прави. Всеки гледа бедствието на телевизора, ако има ток. Ако няма ток всеки е готов да заколли управниците ни. Те не са малко и грехове имат, но в случая се налага да помагаме, не да анатемосваме.

Всеки срещу всеки. Без бедствие и с бедствие всеки срещу всеки. Кой ни възпита така. Как глупаво се самовъзпитаваме и наказваме ближния си в дните, когато ни е превзел снега. На пътя пак се раздават юмруци. В парламента словестните удари са като бомба. Много взривове. Много жертви, няма взаимопомощ или съпричастност.

Някаква гадателка, вече не е жива, предсказала, че Финландия, Нидерландия, Швеция и Дания ще изчезнат като държави, защото има глобално затопляне и водите ще превземат сушата... Звучи логично и фантастично. Затова трябват мерки, спешни мерки трябват. Има зелена сделка, има въглеродни емисии, има експедиции към полюсите... Световният ум работи срещу бедствието. Колкото до индивидуалният ум - бездейства и си разчиства сметки с необяснима злоба. Това не е изненада за България, но е тъжен факт, с който продължаваме да живеем. Избахме си нов кмет на столицата и чакаме да факирства. Не става. Защото той също е закърмен с насилие - потекло и кръвна група от Държавна сигурност. Защо го избрахме? Защото уважаваме насилието, с което сме кърмени по време на соца. Цял живот крадеш от ТКЗС-то, но вицове за управляващите не разнасяш. Спазваш правилата и си живуркаш по неписаните правила.Приказките за снежната буря няма да секнат. Факт е, че на 7 ден от започването й ще грейне яко слънце и ще заличи бедствието. Ще стопли бедстващите и те ще забравят лошото. Ако не са в опозиция. Защото опозицията всичко помни и разчита на противопоставянето. Дори при бедствие. За да ни управлява безпроблемно. Независимо къде сме и за кого сме.