На 78г. почина патриарх Неофит!

Тези дни чуваме и ще чуваме само хубави думи за нашия патриарх. Така трябва да бъде. Ще го изпратим с много уважение и ще чакаме избора на следващия патриарх. Не зная кой ще е той, но точно той трябва да има за пример Неофит.

Нашата църква оцеля при комунистите и се справя с опитите на руския патриарх да й налага мнението си. Може и да не е точно така, но руските духовници имат усещането, че са много велики. Да мислят каквото си искат, но вън от нашата територия.

Поне пет пъти бях на ветър от патриарха. На официални събития бях близо до него и видях погледа му, който не е като на обикновен добър човек. Очите на Неофит просто четяха околната ситуация. Щом го заговориш - поклаща глава и те хваща периферно с очите си. Чак след това, ако реши, отговаря и те вижда официално. Явно се е възпитал в мислене за всичко, което трябва да види и да изпревари събитията, независимо какви са.

Уважавам вярващите, но не съм един от тях. Мисла, че и Неофит на младини е бил като мен. Първо е оценил стойността на вярата и после се е присъединил завинаг към нея. Друго обяснение за неговата успеваемост сред вярващите просто нямам.

Бойко Борисов има "разнообразен" характер, но е впечатляващо как целува ръката на Неофит. Прави го с истинско чувство, без грам парадност. Защото вътрешният глас го подчинява на патриарха безприкословно.

Не съм виждал как Костадинов от "Възраждане" целува ръка на нашия партриарх, но предполагам, че истинското чувство в такъв момент му липсва. Така е и с Нинова, защото тя трудно ще се съгласи с промяната, защото днешните й идеали не са освободени от водещата роля на комсомолските и партийните секретари, които заклеймяваха Господ и вярваха на партийните работници.

Партийните работници не са изчезнали, но няма да ги изпратим с чисти почести като тези за Неофит. 

Защото това са почести с начало и без край.