Две денонощия се разделяхме с нашия патриарх и слушахме оценки за дейността му на попрището на вярата.

Много изненадващи новини чухме и осъзнахме. Защото патриархът е изключителна личност. Той се доказва без много шум и постига своето, което обединява нацията. Друг е въпросът за някогашната сила на руската църква, която има своя църква в София, но ние нямаме наша в Москва. Може би затова посланик Митрофанова си позволи да дойде в "Александър Невски" и с основание ядоса посланика на Украйна в България.

По-интересното е, че на изпращането на дядо Неофит видяхме най-отпред нашия пРезидент и заместника му. Зад него седеше председателя на парламента Росен Желязков, а трябваше да бъде обратното, защото сме парламентарна република, а не президентска като Русия. Или проруската вяра на Радев му подсказа да бъде първи в обективите на камерите.

Радев може би се възхищава на патриалха ни и това не е изненада. Друг е въпросът, че поведението на президента и патриарха са коренно различни. Радев руши и разделя. Използва всеки момент за проруска пропаганда, не се съгласява чрез действия с членството ни в НАТО и ЕС, не забравя, че генерал Решетников го внедри във властта...

Някога, когато Господ се е грижил за бъдещето на България, е трябвало дядо Неофит да направи президент и патриарх в друго време. Но да не позволява на особените характери да управляват страната ни, която продължава да се цепи на две. На 3 март знамената на Путин бяха на Шипка, а Радев ги нарече патриотични. Подобен срам сигурно има само в Беларус. И никъде другаде.

Няма да забравим дядо Неофит. И ми се иска следващият ни президент да е като него обединител на нацията, а не приятел на юмрука и терора от Русия.