Първият път ме досрамя, когато залата, пълна с руски емигранти, стана на крака и аплодира хор „Турецки”, изпълнил съветската песен: "И вновь продолжается бой, И сердце тревожно в груди, И Ленин такой молодой, И юный Октябрь впереди."

Отново ме досрамя, когато на детски благотворителен концерт на сцената излезе момченце с униформата на войник от Червената армия и запя химна на Руската федерация. Зрителите наскачаха да почетат химна. Така и не разбрах защо са дошли в САЩ, след като днешна Русия им е толкова мила.

Има такава страна, наречена Америка. Където живеят близо 7 милиона рускоговорящи емигранти - най-многобройната общност руснаци и други хора, напуснали царска Русия, СССР или Руската федерация. Само във и около Ню Йорк са намерили хляб и подслон около 1 милион рускоговорящи американци. Което е чудесно.

Но през последните години у мен и у мои близки се усилва тревогата, свързана с някакъв странен феномен на емигранта от Русия. Мнозина от тези хора имат еврейски произход, както и авторът на тези бележки. Което е естествено. Напуснахме СССР или Русия, защото редовно се сблъсквахме със скрит или отявлен антисемитизъм: от обичайните момчешки сбивания до преградите пред образованието, пътуването зад граница и гражданските свободи.
Изобщо нямам намерение да коментирам колко сили и животи дадоха евреите за строителството на СССР. Но в един прекрасен миг нещата тръгнаха наопъки и понятието „съветски евреин” се превърна в нещо като псувня. Разбира се, не за всички, но за мнозина.
През последните години забелязвам ускорен приток на руски емигранти, идващи от провинциални, периферийни градчета, където фактически няма нито нормален живот, нито каквито и да са житейски перспективи. Оформиха се и значителни национални общности от бившия СССР, които общуват помежду си на руски: узбеки и украинци, латвийци и грузинци.

Още с пристигането си тези разнолики общности започват да получават солидна материална подкрепа от държавата: социални плащания и подаръци, безплатно обучение за децата и т. н. На възрастните хора се дават жилища срещу твърде нисък наем. На по-бедните емигранти държавата осигурява толкова много безплатни купони за храна, че някои си позволяват да ги продават на половин цена.

Емигрантите се радват на безплатни медицински грижи, а възрастните се настанени в безплатни социални домове. Където ги гледат като писани яйца. При посещение на личния лекар от възрастен емигрант американската държава му осигурява БЕЗПЛАТНО такси! За старите хора са построени безплатни заведения за развлечение, където могат да пребивават по цял ден. За тях се излъчват почти безплатни телевизионни и радиопрограми на руски език. Безплатен транспорт ги кара до магазина и до... казиното (!).

Раздават им дрехи, осигуряват специални легла и инвалидни колички за болните и за инвалидите. На три месеца им дават специални чорапи с гумена подметка, да не би някой да се подхлъзне. Държавата плаща даже погребението на починалите емигранти, като осигурява опело от равин или от православен свещеник. Комунизъм ли?!

Прадядо ми живя тук 18 години, през които получаваше ДВЕ пенсии, храна, лечение (с две онкологични операции, операция на счупена бедрена кост, инсулт и очна операция). Което му помогна да доживее до 97,5 години. 

За него се грижеха като за английската кралица. Беше на 85, когато счупи бедрена кост и го оперираха, след което живя и се движи пълноценно още 12 години. След всяка от многобройните операции следваха няколко месеца рехабилитация в санаториуми и други социални заведения, където грижливите медицински служители се обръщаха към него само с думата sweety („сладурче”). Видях всичко това с очите си и нищо не измислям.

Младите емигранти учат дълго и трудно, после работят, стъпват на крака, плащат си сметките и данъците, за да станат пълноценни членове на обществото. Никой не им предлага, а и те не биха желали социалните дарове, които изброих. Младите искат да получат пътен лист за живота, а не социални помощи. Всеки изработва своя пътен лист без каквато и да било дискриминация.
Американското общество твърде спокойно посреща и приема емигрантите. С явния им акцент, със специфичния манталитет и характерните им недостатъци. Никого не връща. Опитайте се по същия начин да се внедрите в някое от западноевропейските общества. Няма как да стане.

След като 99 % от нас бяха посрещнати радушно, работят осъвестно и получават достойно заплащане, карат скъпи коли и държавата пое издръжката на родителите ни, позволете да попитам: на какво основание някои си позволяват да изразяват подкрепа за онова, което Путин прави в Русия? И даже да хокат Америка?
Сигурно нещо не разбирам, но да не би да е излязла модата да бъдеш НЕБЛАГОДАРНИК? В САЩ никой нищо не ни дължи. Посрещнаха ни като бежанци от съжаление към жалкия животец, който влачихме в СССР или в Русия, и от който десетилетия наред мечтаехме да се измъкнем. Разбирам, че мнозина са измъчвани от носталгия по родния дом, по семейството, приятелите и младите години, останали нейде далеч в миналото. Нормално е, човешко е.
Не разбирам обаче откъде се появи тази омраза срещу Америка, която се отнесе толкова грижовно с нас? Не забравяйте, че през повечето години и СССР, и днешната Руска федерация бяха и продължават да бъдат пряк военен и политически съперник на САЩ. За втори път през последните 25 години сме в състояние на Студена война. Никой не иска от нас да намразим Русия. Все пак тя си остава страната, където повечето от нас са родени. Остава у всекиго от нас със свидните си аромати, песни, думи, картини. Което е прекрасно.

Ала тези факти не могат да опровергаят твърдото ми убеждение, че ако някой изпитва отвращение и омраза към живота в САЩ, защо не си вземе партакешите и не замине обратно в истинската си родина?
Може ли да бъдеш толкова глупав и толкова нагъл, че да получаваш огромни социални помощи от една държава и едновременно с това да я хулиш с повод и без повод, като аплодираш превръщането на Русия в червено-кафява тирания?

Позволете да попитам: откъде и защо забегнахте? Лично аз заминах не защото не ми стигаха парите и саламът. А защото ми беше до болка гадно да живея в държава, където се чувствах нищожен като червей, когото всеки може да стъпче и дори да не забележи.
Доколкото разбирам и вие сте заминали не защото внезапно нещо се е разместило в мозъка ви, а защото сте осъзнали, че поради сериозни причини по-нататъшното ви оставане в СССР (Русия) е невъзможно.
Емиграцията е нещо трудно и сложно. Никой просто така не напуска роден дом, близки и приятели. Но ето че сте тук, загърбили руския бардак, политическата система, простащината и безправието. И сега, поояли се с американските помощи и заплати, вече подкрепяте същия онзи бардак, от който сте избягали? Срам ме е да призная, че някои наши съграждани, останали без ум или никога не притежавали такъв, с трепет ратуват за онзи режим, който толкова бързаха да напуснат.

Ако наистина сте се чувствали толкова добре в скъпата си родина, за какъв дявол сте се домъкнали на другия край на света? Никой не ви е принуждавал да идвате и никой насила не ви държи в Щатите. Разбирам старите хорица, изпаднали в старческа деменция. Но отказвам да приема аргументите на моите връстници от средното поколение.
Ето какво предлагам: след като живеете и получавате социални придобивки от американската държава и хулите тази държава, значи всякакви социални плащания трябва да ви бъдат отнети.
А след като изразявате политическа подкрепа за руския режим, самообявил се за яростен враг на Съединените щати, редно е да бъдете лишени от американско гражданство и безплатно да бъдете изпратени в Русия. Като подарък за Путин.

Взимайте си инвалидните колички и шезлонги, безплатните американски лекарства, салама и тю-тюю, бегом да се радвате на скъпата си Родина. Барабар с „Крым-наш!” 

Смятам, че тази ясно определила се пета колона на деспотичния руски режим трябва да бъде раздрусана сериозно и ребром да й бъде поставен въпросът: с кого сте, почитаеми господа?

Длъжен съм да ви съобщя, че ако се наложи да защитавам семейството и дома си, съм готов да воювам. Даже срещу Русия. Надявам се да не се стигне дотам, но такава вероятност съществува. Не защото мразя Русия, а защото ненавиждам сегашния й режим. И ако този режим представлява заплаха за мен и за моите близки, нямам намерение да седя и да чакам кога тези людоеди ще станат по-силни и ще дойдат да ни изколят.

Предлагам и на вас да си зададете същите въпроси: кои сте, с кого сте и накъде сте? Ако нямате ясен отговор, най-добре си купете самолетни билети за дестинация към Москва.

Време е за ясни решения.

Ваш Alexander J. Flint