Трябва да покажем, че можем да генерираме способности и да оказваме реален принос в общата европейска отбрана, каза президентът Румен Радев при откриването на дискусията "Заедно в сигурността. Ролята на България в общата европейска отбрана" в Централния военен клуб в София.
Сред участниците във форума бяха също премиерът Бойко Борисов, вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов, президентът на ПЕС Сергей Станишев, лидерът на БСП Корнелия Нинова.
Държавният глава посочи, че ЕС през последните години изживява дълбока трансформация в схващанията си за ролята на военната мощ и в момента се вижда по-всеобхватен подход, европейските лидери разглеждат военната мощ като нов импулс за интегрирането на Европа. Трябва да бъдем много гъвкави и прозорливи, да отговорим на тези виждания и да сме в крак с времето, посочи президентът Радев. Той отбеляза, че на преден план излизат проблеми, някои от които са свързани най-вече с военното строителство на общата европейска отбрана. Въпреки съвместната декларация между ЕС и НАТО, ясно се каза от всички, че бъдещите европейски сили не могат да заместват НАТО, могат само да го допълват, което поставя големия дебат за тяхната структура, посочи президентът Радев. Той отбеляза и проблема със силната фрагментация на отбранителната индустрия на ЕС. В ЕС има 176 основни платформи въоръжение, в САЩ те са само 30. В Евросъюза има 17 типа основен боен танк, а в САЩ е само един. Финансовите загуби от такъв фрагментиран подход се равняват на от 50 до 100 млрд. евро на година.
Нека засега изоставим дебата за интегрирането на отбранителната индустрия, нека се насочим върху интегрирането на изследователските структури и организации. Европейският фонд за отбрана има амбицията да инвестира основно във военнонаучни изследвания и да генерира финансов капацитет от 500 млн. евро след 2020 година. Тук именно е големият шанс на България да бъде активна в тези процеси, да покаже лидерство и зрялост, отбеляза президентът Радев. По думите му това трябва да бъде в две основни направления - трябва да покажем, че можем да генерираме способности и да оказваме реален принос в общата европейска отбрана, както и да бъдем лидер в дадения ни шанс на европейско председателство - точно да поставяме реалните проблеми на европейския дневен ред в тази област. Не можеш да бъдеш лидер, да поставяш теми от европейския дневен ред в областта, ако самият ти не си пример - най-малко като отношение към проблемите на сигурността и като подходи за тяхното решаване, каза Радев. Като проблем той открои собственото ни отношение към проблемите на сигурността. Какви са посланията, които ние излъчваме, не само вътре, защото те отекват из цяла Европа. Дали ще инвестираме в нашата сигурност, за да гарантираме собствения си суверенитет, дали ще инвестираме в собствената си сигурност, защото така искат и ни налагат нашите съюзници и партньори, или ще инвестираме в собствен отбранителен капацитет, за да задоволим исканията на шепа военни, на гърба на обществото, което ще бъде ощетено от тази инвестиция. Много ясно трябва да уточним нашите послания, заяви президентът Радев.
По думите му трябва и да преодолеем категоричното изоставане в процесите за модернизация на въоръжените сили, "технологичната бездна" между нас и съюзниците ни. Мога да гарантирам, че към момента ние не можем съществено да допринесем за генериране на способности в единна европейска отбрана, защото не можем да комуникираме с останалите. Най-елементарен пример - дори модерните ни транспортни вертолети не могат да участват в транспортна мисия в Афганистан, защото нямат "secure voice", ние не можем да защитим останалите, не можем да опознаваме и да бъдем опознавани в тази единна система. Не можем да участваме в единното информационно пространство, което се генерира от съюзниците ни, посочи Радев. Той открои и проблема пред държавното ръководство как точно да разпределя средствата. Крещяща е нуждата въоръжените ни сили да продължат да водят бойна подготовка, което означава, че трябва да инвестираме в ремонта на техника, на която не е отделяно внимание в продължение на десетки години и която е пред разкапване. От друга страна, ако инвестираме там и то задълбочено, ресурсите са ограничени, няма да останат ресурси за нова техника, която реално дава съвместимост и нови способности, това е много сериозна дилема, каза държавният глава. Неговото мнение е, че трябва на първо място да се прецени какъв ще бъде пътят за новата техника, какви ресурси са нужни, какви способности постигаме, и едва тогава да се реши проблема с ремонтите на старата.
Президентът говори и по проблемите на военната ни индустрия, като отбеляза, че военнопромишленият ни комплекс в последните години отбелязва значителен ръст на продукцията и печалбите. Същевременно държавният глава отбеляза, че този ръст е базиран на технологии за производство на стрелково въоръжение и боеприпаси, в голямата си част като образци от съветско време. Ако конфликтите затихнат, ще "затихне" и нашият обем на производство, защото нямаме внедрени съвременни технологии и това е проблем, по който трябва да работим много активно, каза държавният глава, който добави, че проектите за модернизация трябва да бъдат така обвързани, че да има ясни и стойностни програми за индустриално сътрудничество. Румен Радев отбеляза също проблема с фрагментацията и недофинансирането на сектора за научни изследвания.
Предвид приближаващото българско председателство на Съвета на ЕС държавният глава е убеден, че имаме потенциала и трябва да поставим значими теми като критериите и механизмите за присъединяване към Постоянното структурирано сътрудничество, темите, свързани с участието в общия европейски фонд за отбрана. Президентът се присъедини към поздравленията по повод на 105-ата годишнина на българската авиация и ВВС.
Общата европейска отбрана е парещ приоритет за Европа, посочи модераторът на форума Соломон Паси. Конференцията има за цел да оформи националните ни виждания по общата европейска отбрана.
