Светлините на Париж ще изгреят отново! Но стотици жители на столицата на любовта (какъв парадокс) никога повече няма да им се наслаждават. Роднините, близките и приятелите на тези несправедливо изгубили най-свещеното право на човека, а именно правото на живот, навярно няма да ги виждат никога вече толкова ярки.Cветът скърби заедно със семействата на загиналите и травматизираните им съграждани. Десетки градове изразяват съчувствие и съпричастност към трагедията сполетяла не само Париж, но и цчла Франция. След като Айфеловата кула потъна в тъмнина тази вечер, сгради в десетки страни от цял свят засияха в синъо бяло и червено, в това число и НДК в София, милиони профилни снимки на потребители на социалните мрежи също се превърнаха във френското знаме. Всички новинарски емисии излъчват и коментират изявленията на президенти и премиери по цял свят, които заявяват безпрецедентна подкрепа на почернената държава и готовност за военни действия при решение за ответен удар.
Така наречената “Ислямска държава” отново получи бленуваната популярност и актуалност на петък 13, поемайки отговорността за случилото се в официално видео, качено на техния официален медиен канал, достъпно за вниманието на всеки човек, който има интернет. Техните аргументи за случващото се отново се свеждат до военните действия срещу тях, но агитират и своите съмишленици да не чакат повече, а да направят това, за което са на този свят и да убият колкото се може повече „неверници“, като за целта посочват различни помощни средства, сред които и отрова.
Хората се сетиха и за Бейрут, „благодарение“ на Париж, където едва ден по-рано над 40 човека загишат, а над 240 са тежко ранени, след самоубийствени джихадистки атентати. Може би отново усетихме, че врагът е на близо и за ден ставаме повече хора? През януари месец тази година отново парижкото сърце бе ударено от терористи и пак всички бяхме единни! Сега въпросът е защо да сме единни като жертви, а не като единни като тях при нападенията им? Аз не разбирам! Мога да гледам техни клипове и да следя свободно в интернет пространството тяхната стихийна кариера, новинарите ми показват снимки на лицата им, управляващите съобщават имена и, забележете, местонахождения. След седмица, може би две медиите намират по-актуални и належащи теми, а ежедневието ни помага да забравим, ако не сме били лично засегнати. Но тези тероризиращи ни „светци“ са единствените , които остават последователни в думите и целите си и наистина успяват да погубят „колкото се може повече“ хора. Защо? Къде е логиката? Добре, логика няма, да оставим наивността на страна. Къде е политиката? Наистина ли думите на управляващите отново са като просто това, което искаме да чуем простосмъртните? Наистина ли ще ни продадат живота срещу по-евтин нефт и изгодна търговия с оръжие?
Свещената война и приоритет в живота на екстремистите е абсурдна и дори налудничева за нас, за тези които не са убивали, вярвайки, че това те прави по-достоен да отидеш в рая. Но ситуацията изключително напомня на митът за Сизиф. Изгубена кауза! И отново защо? Колко още трябва да си отидат, колко още семейства трябва да бъдат почернени? За Франция такъв размер на трагедия не е имало от Втората световна война. По последни данни 129 души са починали, а над 350 са ранинте. Хора, висящи от прозорци, панически бягащи в собствената си държава, избивани заради правото им на свобода? А колко много учихме история, как навсчкъде ни подканваха като ученици, че трябва да помним и да знаем историята, за да не се повтаря.
Макар и информацията от днешния ден да не е заключителна, данните са косистентни по всички медии. И все пак, нека бъдем критични. Като образовани, реално разсъждаващи граждани на света, да не се доверяваме и приемаме покзваното ни за факт. Нека пречупваме информацията, която ни залива, през личната си призма и набор от знания. Имаме безбройно много примери, които доказват, че информацията достигаща до нас е тази, която хората много над нас искат да ни поднесат. Да не забравяме това и да потърсим истината персонално. Един ужасяваш факт е, че в последните години много хора загиват нелепо в самолети, кораби, коли, автобуси, ресторанти или концерти. Не, изходът не е да спрем да пътуваме или да се събираме на големи групи, за да не сме в полезрението на терористите.
Днес целият свят е Париж. Днес смирението и загрижеността, съпричастността са сгъстили въздуха особено в Европа и много трудно се диша. Дали обаче утре ще е така? Може би, защото е неделя, но в понеделник отново ще сложим костюми и ще се вълнуваме предимно за цените на горивата. Без да питаме кой е гърбът на джихадистите?
Елица Пешева
Мюнхен, Германия
